Последиците от COVID 19: тревожното завръщане в офиса

© Юлия Лазарова

"Страхувам се от заразата, не искам да се докосвам до хората в метрото, не искам да се докосвам до нищо изобщо, около мен говорят само за болести."

Това са част от оплакванията на служители, които опитват да се върнат в офиса след близо две години работа от разстояние. Паникатаки, депресии, тревожност, безсъние, прегаряне на работното място - тези психологически проблеми описват като зачестяващи в световен мащаб психолози и специалисти по управление на човешките ресурси вследствие пандемията от COVID-19, която парализира света в последните две години. Скорошно мащабно проучване на британския Оксфордски университет установи, че 20% от преболедувалите коронавирус са диагностицирани с психично разстройство.

Официални данни за това колко хора са засегнати от разстройства при подновяване на обичайния трудов режим засега няма, но тревожната констатация присъства и в ръководството на Европейската комисия с насоки за безпроблемно завръщане на работното място след пандемията. В документа се отбелязва, че след изолацията има повишена вероятност от безпокойство, което - особено в комбинация с промени в работата може да доведе до проблеми със стреса и психичното здраве.

"Не мога да се върна в офиса, страхувам се"

Клиничният психолог д-р Хенриета Илиева, която е и корпоративен психолог в няколко компании, е на мнение, че проблемът не е конкретно в пандемията, която всъщност е отключила потискани психически разстройства. "Цялото усещане за безпокойство повишава тревожността и депресивните проявления. Често обаче на работното място хората прикриват, доколкото могат, подобни изяви, но пък са и много откровени, когато имат нужда от подкрепа и търсят такава - било то от колеги, мениджъри или към ейчара, към корпоративните психолози или отвън - през личните лекари. Пандемията обостри този проблем, той засяга и подрастващите, и хора от различни професии", отбелязва психологът пред "Дневник".

По наблюдения на Илиева се повишават заявките от служители, които се оплакват от тревожно-депресивни разстройства, а тревожността се проявява различно. "Тревожността обикновено се проявяваше по времето на локдауна по отношение на изолацията - за това как се срещаме със старите хора, какво се случва с тях. По късно, при връщане на работа, някои хора проявиха тревожност по отношение на здравето си. Имаше и все още има доста резки и крайни реакции от сорта: "Не мога да се върна в офиса, страхувам се, ако някой кашля, какво ще правя, как ще живея само с маски", каза тя.

Някои хора са проявили трудна адаптивност за връщане към офисния или към хибридния режим на работа. "Често хората споделят, че изпитват затруднения и емоционално се отдръпват от свободните разговори, от леките разговори с колегите. "Ние първата седмица на работа тука си изговорихме всичко за болести и сега няма за какво да си говорим", споделяли с нея служителите.

Хора, които са преживели загуби на близки по време на COVID годините пък продължават трудно да се справят с травмата, която нанася смъртта.

Психологът - лукс или необходимост

Наблюденията на специалистите по управление на човешките ресурси в различни фирми потвърждават нарастване на тревожността у работниците след COVID пандемията. Все повече служители споделят за по-големи нива на тревожност и стрес и активно търсят подкрепа, каза пред "Дневник" Цветелина Еремиева, специалист по човешките ресурси (Head of Talent Management) в международната софтуерна компания Scalefocus.

Пред "Дневник" експерти по управление на хората посочиха сред най-често срещаните подходи за справяне с проблема преминаването през т.нар. "плавен преход" - програми, които позволяват на служителя 1-2 пъти в седмицата да работи от вкъщи по желание. В някои фирми са акцентирали на бързото възстановяване на програмите за спорт и други забавления. "Целта е да се възстанови животът отпреди и да се намерят начини, които максимално да разтоварят служителите от тежки мисли и от работната среда", обясниха те.

Цветелина Еремиева разказва, че още в първите месеци в компанията ѝ са започнали допълнителни инициативи за насърчаване на здравословния начин на живот, включително онлайн тренировки и лекции по здравословно хранене. "В рамките на програмата ни за психологическа подкрепа на служители, наречена THRIVE, регулярно организираме отворени сесии с психолози и консултанти, за да повишим информираността на колегите и да провокираме диалог по актуални теми като ментално здраве, превенция на бърнаут, постигане на по-добър баланс между работа и личен живот, справяне с тревожността, и др.", посочва тя.

Компанията поканила и консултант, който да даде насоки на мениджърите как могат да подкрепят колеги от екипите си, които преминават през трудни моменти. "За да осигурим индивидуална подкрепа и експертна помощ, всеки от нашите колеги може да се възползва от 5 безплатни индивидуални срещи с психолог".

Според психолога Милена Атанасова е важно работодателят да се грижи за служителите си в трите аспекта: материален (физически), ментален и социален. "Ние се опитваме да покажем на работодателите голямата картина и глобалните тенденции, като ги убеждаваме, че цялостните, добре осмислени и планирани програми за корпоративен уелнес са много по-ефективни, ефикасни и значими както за хората в компанията, за екипите и за организацията в цялост, така и за самия бизнес", коментира тя пред "Дневник".

Опасностите на работата от вкъщи

В резултат на пандемията близо 40% от работниците са започнали да работят дистанционно на пълно работно време, сочат данните на Министерството на труда и социалната политика (МТСП). Те са описани в проекта за Национална програма за безопасност и здраве при работа 2022-2024 г., който наскоро беше публикуван за обществено обсъждане

В документа, чиято цел е да се очертаят ангажиментите на държавата, работодателите и синдикатите за подобряване на условията на труд предвид настъпилите промени на работното място, се посочва, че пандемията от COVID-19, както и глобализацията, са породили заплаха от нови физически и психически неразположения заради силния тласък на информационно-комуникационните технологии.

Психологът Хенриета Илиева обяснява, че когато са вкъщи много хора се увличат и продължават да работят по 12-13 часа, вместо по 8. "При тях започна процес на прегаряне, който обикновено се проявява в силна емоционална умора, в невъзможност да отреагират правилно на емоциите на другите хора. При други се стигна до апатия, която се изразява в заявки като "Извън работата аз нямам какво да правя", коментира тя. От наблюденията й като корпоративен психолог на първо място може да открои професионално прегряване, което е започнало точно поради работата от вкъщи.

В програмата на социалното министерство се посочва още, че структурните, организационните и технологичните промени в работната среда вследствие на COVID пандемията въздействат върху равновесието между професионалния и личния живот. Като въздействащи върху това равновесие са откроени:

• повишеното информационно натоварване
• необходимостта от бърза реакция
• високите изисквания по отношение на качеството
• изисквания работниците да са постоянно на разположение

Препоръчва се оценка на това въздействие върху равновесието между професионалния и личния живот и здравето и благосъстоянието на работното място.

Според наблюденията на психолога Милена Атанасова, основател на Wellness Masters Hub, оставайки у дома по време на пандемията, хората са загубили ритъма си на живот и това е намалило сериозно тяхната концентрация, мотивация и респективно - тяхната продуктивност и качеството на работата им. "Проявите са разнопосочни, най-често срещаните са липсата на адекватно отношение както към колегите, така и към самата работа.

Загубите за бизнеса

По данни на Националния осигурителен институт издадените за заболяване от коронавирусна инфекция през миналата година болнични са с 50% повече от втората по разпространение болест и така COVID-19 стана най-разпространеното заболяване. Всеки десети болничен лист, издаден през 2021 година, е заради това заболяване, а заедно с увеличените с над 50% карантини и непотвърдените с клинични изследвания случаи, делът им вероятно е още по-голям.

"Повечето предприятия със сигурност са си направили равносметка, но загубите от болнични далече не са единствените. Най-големите загуби най-вероятно са от пропуснати ползи. Отделен въпрос е, че COVID вълната нанесе и определени психически травми на различни сегменти от работната сила. По този въпрос има задълбочени изследвания, проведени в различни държави. Те могат в известна степен да се екстраполират и за българската реалност, но истината е, че голяма част от загубите са трудни за оценка. На практика, щетите понесени от бизнеса ще останат недооценени", коментира за "Дневник" Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

По думите му в световен мащаб пандемиите се разглеждат като основна заплаха за бизнеса и се правят предварителни планове за действие. "Стана дума за изследванията на отражението на различни пандемии, особено върху психологическия статус на работниците с различни трудови правоотношения. Правени са дори сравнителни изследвания на отражението на различни пандемии", коментира Иванов.

В проекта на Националната програма за безопасност и здраве при работа 2022-2024 г. се отбелязва, че при очакваното оживление на икономиката рискови за психичното здраве на служителите остават фактори като висока работна натовареност, кратки срокове за изпълнение, дълго и/или нестандартно работно време, несигурна работа или работа в изолация. От социалното министерство допълват, че поотделно или заедно, тези фактори допринасят за развитието на някои хронични разстройства и заболявания.