За първи път въздухът на София се изследва за още едно опасно вещество

За първи път въздухът на София се изследва за още едно опасно вещество

© Надежда Чипева



За първи път въздухът в София се изследва за наличие на опасното за здравето вещество - Black carbon. Това са микроскопични сажди, които са носители на канцерогенни съединения като бензо(а)пирен (той е и сред причинителите на рак на белите дробове и на кожата). Досега в изследвания за качеството на въздуха в България това вещество не е било проучвано поради липса на необходимата апаратура. Това е възможно отскоро с уреда аеталометър, закупен със средства от Фонд "Научни изследвания" на Министерството на образованието и науката (МОН).


Вече са регистрирани стойности от 1.9 микрограма на куб.м, а в някои дни дори 6-7 мкг Black carbon във фините прахови частици с размер 2.5 микрона (ФПЧ-2.5) в проби на въздуха, взети в двора на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) в район "Младост".


Засега не са определени допустими норми на концентрацията на това вещество, тъй като все още се изследват взаимовръзките му с други замърсители и с метеорологичните условия, обясни пред "Дневник" доц.д-р инж. Елена Христова, ръководител на сектор "Радиометрични измервания и химия на валежите" на НИМХ.




Кои са източниците на замърсяване на въздуха с Black carbon


"Частичките Black carbon във ФПЧ-2.5 идват предимно от неизправни двигатели (по-често дизелови с непълно изгаряне на горивото) на камиони и автомобили, а през зимата и от отоплението с различни горива. Тези частички са порести, с голяма активна повърхност, върху която се захващат органични вещества, някои доста опасни, дори канцерогенни за хората като бензо(а)пирен. Бензо(а)пиренът не трябва да надвишава 1 нанограм на година. През зимните месеци средноденонощните му стойности са доста високи в София", поясни доц. Христова.


Защо изследване на въздуха в София от 2019 г. не регистрира Black carbon


В периода от януари 2019 г. до февруари 2020 г. доц. Христова изследва източниците на ФПЧ-10 във въздуха на София. Поръчката е по искане на Столичната община, но е финансирана от МОН. Резултатите от изследването посочиха, че основен замърсител не е автомобилният трафик, а разпрашаването от т.нар. кални петна по улиците - 25%. Едва на пето място с принос от 9% се оказаха автомобилите.


На тази база тогава Столичната община увеличи средствата и кратността на миенето на улици в бюджетите за 2021 г. и 2022 г. Ограничаването на колите с по-нисък екостандарт в центъра на София в дни с повишено замърсяване на въздуха обаче не бе приложено като мярка за подобряване на качеството на атмосферния въздух. Общината планира да го въведе в края на тази година или през следващата.


Ниският дял на автомобилния трафик в замърсяването на въздуха в това изследване (2019-2020 г.), поръчано от кмета Йорданка Фандъкова, се обяснява именно с липсата на апаратура за откриване във въздуха на Black carbon. "Нямахме апаратурата, с която разполагаме сега. За уред за откриване на Black carbon трябваше допълнително финансиране и отне време да се сдобием с него", обясни Христова. Става дума за уред аеталометър, с който сега се работи в НИМХ, и изследването ще продължи до 2023, за да натрупа достатъчно данни.


За вредните въздействия при наличие на Black carbon във въздуха - четете интервюто с доц. Елена Христова в "Дневник" в понеделник.


Доц. Елена Христова с устройство за вземане на проби от въздуха в НИМХ в кв. "Младост 1"

© Юлия Лазарова

Доц. Елена Христова с устройство за вземане на проби от въздуха в НИМХ в кв. "Младост 1"

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK