Санирането на жилищните сгради - държавата е "последната липсваща брънка"

Санирането на жилищните сгради - държавата е "последната липсваща брънка"

© Цветелина Белутова, Капитал



Почти всички от жилищните сгради (93%) в България са енергонеефективни според оценки на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). От обновяване се нуждаят над 54 000 многофамилни и 645 000 еднофамилни сгради, в които живее повече от 50 процента от населението на страната. А енергонеефективна сграда е равнозначно на повече енергия за отопление, все по-високи сметки, все по-малък комфорт на живот, все повече енергийно бедни хора.


Въпреки всичко това под въпрос е доколко държавата има адекватна политика по темата, нещо повече - тя е "последната липсваща брънка", след като гражданите са заинтересовани и банките имат готовност да отпускат заеми за саниране на жилищни сгради. Около тази позиция се обединиха представители на няколко организации, занимаващи се със строителство, енергийна ефективност и управление на жилищни сгради на пресконференция в БТА по повод ново социологическо проучване на "Алфа Рисърч", което е установило висок обществен интерес към новите програми за енергийно обновяване на сградите след прекъснатото през последните години саниране.


Близо 95 на сто от анкетираните очакват, че след обновяването на жилищата им ще имат по-ниски сметки за енергия, по-красива и сигурна сграда, по-висок комфорт за обитателите, както и по-висока стойност на имота им.
Основните проблеми за хората са свързани с неяснотите за кандидатстването - за това какви са новите форми и изисквания, сроковете, за обхвата, за необходимите документи и къде да се представят. Притесненията са свързани с финансирането заради микса от собственици на апартаменти в многофамилните жилищни сгради, които имат различни финансови възможности. Друг важен за хората въпрос е свързан с постигането на съгласие в етажната собственост за започване на обновяването на сградата, като се изтъква нужда от промени в Закона за управление на етажната собственост. Спорен е и въпросът какъв да е процентът на съфинансиране и кой да контролира избора на изпълнители и самото изпълнение на санирането.




В допитването 36% са посочили, че биха участвали в процеса на обновяване на жилищата с лични средства, на осигурен достъп до кредитен ресурс на преференциални условия биха разчитали 24%, а около 35 на сто са заявили, че нямат възможност за съфинансиране с лични средства и кредити.


Управителят на "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова посочи като основен проблем за страната липсата на работеща дефиниция за енергийна бедност, за да се знае кои хора в една сграда могат да бъдат целево подпомогнати от общините.


За евентуален колективен банков кредит или кредит на сдружението на собствениците за участие в програма за обновяване на жилищата, Димитрова каза, че европейската практика показва, че това е един от най-честите начини за подобни заеми, които могат да се изплащат на разумни месечни вноски за периода на възвръщането на инвестицията. Според проучването 40 процента от собствениците на жилищата са склонни да разгледат такава възможност, ако има облекчена процедура на кандидатстване - да кандидатства цялата етажна собственост или сдружението на собствениците, ако няма изискване за индивидуално обезпечение, като и да има задължение за изплащане само на собствената част от кредита, без солидарна отговорност с останалите.


Около 80 процента от анкетираните смятат, че кредитът може да се изплаща със спестените средства. Около една трета от собствениците на жилища са склонни да платят суми до 50 лв. месечно, 26 на сто - до 100 лв. месечно с по-малък срок на изплащане, като тези разчети са залегнали в предложения на пресконференцията нов модел на участие на хората в обновяването на жилищата, който стъпва на данните от анкетата на "Алфа Рисърч".


Цвета Наньова, заместник-председател на Управителния съвет на Българската фасилити мениджмънт асоциация, която представи новия модел за интегрирани услуги, разработен от проект SHEERenov и финансиран по Програма Хоризонт 2020, за публично и частно финансиране на процеса на обновяване на жилищата, каза, че той е базиран на опита в страните от Централна Европа и балтийските държави, които имат сходна на българската форма на собственост на жилищата заради общото социалистическо минало и идващите от него общи проблеми.


Предвижда се местните власти да са тези, които да предоставят информация на собствениците по темата и те да са в съпътстваща организация, която в някаква степен да контролира процеса. Фигурата на така наречения специализиран посредник, който ще консултира по дейностите, свързани с процеса на участие в санирането, би трябвало да е от бизнеса и ще може да се избира от собствениците. Това ще е услуга, заплатена с публични средства, уточни Цвета Наньова. По европейските правила, ако безвъзмездната финансова помощ е над 50 процента, тогава изборът на изпълнител и контролът върху изпълнението е в публичните власти, ако е по-малка, това остава в етажната собственост, като социологическото проучване показва, че последното е желано от хората.


Предлага се да има финансов модел от три компонента, също базиран на проучванията на нагласите на хората. Наньова подчерта, че е ключово да се създадат финансови кредитни продукти, които да позволят на собствениците да намерят съфинансиране, като това се комбинира с безвъзмездна финансова помощ, която трябва да продължи да я има както за мотивация на собствениците, така и за да направи възможно изплащанията по заема за сметка на реализираната икономия в разумен срок. Моделът на съфинансиране върви и с допълнителна целева помощ за енергийно бедни собственици.


Наньова каза, че банковият продукт, който е предназначен за сдружението на собствениците, ще даде възможност на по-бедните хора да участват финансово в санирането и той трябва да е с облекчена процедура за кандидатстване, както и да няма изискване за индивидуални обезпечения и солидарна отговорност, а месечните вноски да позволят с наличните доходи и след получените спестявания те да може да се изплащат. По думите на Наньова проучванията показвали, че това е сума под 100 лв. Тя уточни, че подобен модел се обсъжда с Българската банка за развитие, Фонда за енергийна ефективност и ВЕИ, които да почнат тестово да предоставят такива кредити, но да могат да служат и като гаранти на тези кредити пред банките.


Този модел ще ускори темповете за обновяване на жилищата и ще завиши участието на собствениците при вземането на решение и контрол и ще има мултиплициращ потенциал. Веднъж създаден и тестван, като това трябва да стане с пари от националния бюджет, и се види, че работи, този модел занапред може да бъде захранван с еврофинансиране от различни източници, смята Наньова.


На пресконференцията беше поставено под съмнение, че след един месец ще бъде обявен прием по новия етап на програмата за саниране на жилища по националния План за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и бяха изразени опасения от това, че има вариант управлението на процеса да е централизирано. "Централизацията ще убие инициативата, кой може да се справи по-добре от общините", постави остро въпросът изпълнителният директор на Камарата на строителите в България (КСБ) Валентин Николов.


Драгомир Цанев, който е изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект", подчерта с критичен тон към държавата, че ако се направят разчети за процента на обновени сгради годишно от началото на програмите за саниране в България досега, ще се стигне до извода, че ако се продължава по този начин и с такива темпове, на България ще са ѝ нужни повече от 200 години, за да обнови целия сграден фонд. По думите на Цанев през последните 15 години "няма твърде много успехи" в енергийната ефективност, разкритикува той една от "гордостите" на трите управления на ГЕРБ и допълни, че през 2015 г. са били отделени 2 млрд. лв., но е трябвало да бъде при 100-процентов грантов механизъм. "Постигнахме минимален обхват и от тези суми малка част достигнаха до гражданите", отбеляза Цанев.


По ПВУ по проекта на МРРБ за обновяване на многофамилни жилищни сгради, както и на публични и индустриални и търговски сгради, заложените средства са 1,2 млрд. лв. без ДДС за жилищните сгради. Одобрените проекти за саниране на жилищни сгради до март 2023 г. ще са изцяло за сметка на програмата. Тези от април до декември 2023 г. ще ползват 80 на сто безвъзмездна финансова помощ, а останалото ще е самоучастие на собствениците на жилищата.


Още преди сегашната криза с доставките на енергоизточници и сериозният ръст на цените, над три четвърти от собствениците са били убедени в ползите от цялостното енергийно обновяване на сградата. Принос за тези нагласи имат създадените високи очаквания от Националната програма за енергийна ефективност. Близо 80% от нейните бенефициенти декларират, че след обновлението сметките им за отопление са намалели, при две трети от тях - с над 20 процента. Около 80% са започнали да поддържат по-висока температура в жилищата си в отоплителния сезон, над половината - между 3 и 4 градуса повече, става известно още от проучването.


Същевременно обаче, както показват проучванията на "ЕнЕфект", поради ограничените финансови ресурси на Националната програма за енергийна ефективност между 30 и 50 на сто от кандидатствалите за енергийно обновяване в различните общини, не са одобрени. Към недоволството на тези собственици се прибавя и това на живеещите в по-малките жилищни сгради, които до този момент не са участвали в програми с публична подкрепа заради изчерпване на средствата, когато вече и те са придобили право да кандидатстват.


Давайки си ясна сметка за значението на енергийната ефективност на жилището, голяма част от собствениците, предимно в София, са започнали да се спасяват по единично. Около 80% са сменяли дограма, полагали са частична термоизолация по външните стени и др. В 71% от малките сгради и 96% от големите са извършвани частични ремонтни дейности на общи части. Оказва се, че гражданите са инвестирали съвсем немалки лични финансови средства, но с краен ефект далеч по-малък от онзи, който би се постигнал при енергийното обновяване на цялата сграда.


Убедеността от ползите от цялостното обновление на сградата, както и опасенията от продължаващия ръст в цените на енергоизточниците карат 71% от анкетираните да заявяват готовност да участват в нова фаза на Националната програма за обновяване за енергийна ефективност при изискване за съфинансиране от страна на собствениците. Основните аргументи са: по-красива и сигурна сграда, повече комфорт за собствениците и по-висока стойност на имота, по-ниски сметки за отопление. Близо 95% от анкетираните са убедени, че енергийното обновяване ще доведе до намаляване на месечните сметки на домакинството за отопление и електричество.


Макар че все още не са ясни детайлите на условията за кандидатстване, едно е сигурно - ще продължи практиката на 100% публично финансиране, пише Наньова в "Капитал". Тя допълва, че с предвидените 1.2 млрд. лв. ще бъдат обновени 3.688 млн. кв. м жилищна площ, което означава 1000-1500 многофамилни сгради при нуждаещи се повече от 54 хил. сгради. "Не е трудно да се предскажат от сега разочарованията на хората. И още повече на тези сдружения на собственици, които ще са авансирали немалки суми и усилия за подготовка на технически и енергийни обследвания (изискване за кандидатстване по проекта), но ще останат неодобрени за обновителни дейности, след изчерпване на публичния финансов ресурс", изтъква Цвета Наньова.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK