Година след санкциите "Магнитски": Чернова на закон и "незаконен" черен списък

Васил Божкоя, Делян Пеевски и Илко Желязков - трима от шестимата санкционирани преди една година

Васил Божкоя, Делян Пеевски и Илко Желязков - трима от шестимата санкционирани преди една година



Чернова на закон, "черен списък", отменен от съда, чести твърдения за нова група санкционирани, отмяна на златните паспорти, един по-беден на хартия депутат, един неосъществен разпит в Дубай, редовни очаквания за повече ефекти.


Така с ключови думи най-кратко може да бъде обобщена ситуацията в България една година след като американското правителство санкционира за корупция шестима българи по закона "Магнитски" - депутатът от ДПС Делян Пеевски, бизнесменът Васил Божков, бившият заместник-министър на икономиката Александър Манолев, бившият заместник-директор на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства Илко Желязков, бившият шеф на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев и бившият главен секретар на агенцията Красимир Томов.

Година след налагането на санкциите, които предизвикаха силен международен отзвук, включването на шестимата българи в списък, постави много въпроси, а опитът на държавата да подготви механизъм, който да пренесе пряк ефект от "Магнитски" за лицата в България, но и да защитава от странични ефекти финансовата и икономическата система стана повод за нова буря и в управляващата коалиция.

Буквално в навечерието на т.нар годишнина Върховният административен съд (ВАС) отмени като нищожен "черният списък", изготвен от служебното правителство в отговор на санкциите, в който бяха включени фирми и свързани със санкционираните хора, включително майката на депутата от ДПС Ирен Кръстева и съпругата на Божков - Елена Динева. Окончателните решения са по две от общо над 60 дела, заведени от засегнати и включени в този списък.
Основният мотив на съда - списъкът е незаконосъобразен, защото в България няма адекватна законова уредба за издаването и включването на фирми и хора в подобен списък.

Опитите да бъде написан такъв закон започнаха още миналото лято при служебното правителство на Стефан Янев и тогавашния правосъден министър Янаки Стоилов, а в парламента беше създадена комисия, свързана със санкциите, чийто председател беше настоящият министър Надежда Йорданова. През последните няколко дни се разбра, че са подновени и от настоящото правителство, като към министерството на правосъдието има работна група от различни институции и експерти, които търсят вариант за такъв механизъм, но проект едва ли ще бъде готов и приет скоро.


Топката си стои и в прокуратурата, която след санкциите поиска информация от САЩ и обяви, че ще анализира проверките си спрямо наказаните досега. Междувременно парламентът отмени и т.нар. златни паспорти - схема за даване на гражданство срещу инвестиции, въведена с помощта на ДПС, за която от САЩ твърдят, че е намесен Пеевски.




Със санкциите на Държавния департамент на САЩ всички активи и собственост на Божков, Пеевски и Желязков в САЩ бяха блокирани, забрани се на американски граждани да извършват транзакции с тях и да им се предоставят каквито и да било средства, стоки или услуги. Санкционирани бяха и "мрежите" на споменатите трима българи, които обхващат 64 организации. Това е вторият случай с български граждани след Андон Миталов, съдия от Специализирания наказателен съд, санкциониран през февруари 2020 г. за "сериозна корупция".


Кой къде е една година по-късно


Санкционираните по "Магнитски" влязоха и в списъка на премиера Кирил Петков за случаи на корупция, които той даде на главния прокурор Иван Гешев в началото на февруари. По него досега държавното обвинение или насочваше към стари свои прессъобщения, или се оправдаваше с липса на данни от МВР.


"Дневник" не получи отговори докъде е стигнала работата на прокуратурата по темата за една година.


Пеевски (представен в акта, с който се налагат санкциите, като "олигарх, който регулярно е участвал в корупция, като си е служил с търговия с влияние и подкупи, за да се защити от обществен контрол и за да упражнява контрол върху ключови институции и сектори в българското общество"), който малко преди обявяването им беше изчезнал от публичното пространство, отново е депутат (издигнат и подкрепен от ДПС на изборите през ноември 2021 г.) и може да бъде видян от време на време в пленарната зала. Не е известно как обаче той получава заплатата си, като от парламента отказват информация.


След санкциите Пеевски се върна като депутат от ДПС. На снимката той е с председателя на ДПС Мустафа Карадайъ

© Юлия Лазарова

След санкциите Пеевски се върна като депутат от ДПС. На снимката той е с председателя на ДПС Мустафа Карадайъ


За 2021 г. Пеевски декларира по-малко средства, а от началото на 2022 г. започна да продава имоти (прокуратурата се самосезира за последното, но не откри нарушения). Името му се появи в документите "Пандора" с три недекларирани офшорни дружества, от което за него нямаше никакви последствия. Антикорупционната комисия, доскоро оглавявана от бившия главен прокурор Сотир Цацаров обяви, че ще провери имуществените декларации на депутата, но и досега няма публична информация за резултатите от тази проверка.

На Пеевски беше назначена и данъчна ревизия, но само за 2020 г., която през ноември 2021 г. приключи със заключението, че при депутата от ДПС няма нарушения. През февруари 2022 г. финансовият министър Асен Василев обеща след среща с гражданското сдружение БОЕЦ, че на базата на подадени от тях документи, ще назначи нови проверки на Пеевски, включително и като физическо лице.

Към юни 2022 г. това обаче не е станало, се разбра от отговор на Националната агенция за приходите до "Дневник" при работата по този текст.


Пеевски обжалва и санкциите в САЩ, като е наел една от най-влиятелните кантори във Вашингтон, но няма данни как се развива случаят там. В България и Европа фокус на ДПС и работата им стана чистенето на имиджа на депутата и непрекъснати атаки срещу политически опоненти и критици на модела, прилаган от него.


Васил Божков даде пресконференция, след която прокуратурата официално поиска да го разпита чрез видеовръзка

© Дневник

Васил Божков даде пресконференция, след която прокуратурата официално поиска да го разпита чрез видеовръзка


Васил Божков, срещу когото има 18 обвинения (наричан в акта "български бизнесмен и олигарх", "подкупвал официални лица от правителството в няколко случая"), продължава да е в Дубай, като прокуратурата едва сега се сети, че може да поиска видеоконферентния му разпит (във връзка със сигнала му, че е бил рекетиран от бившия премиер Бойко Борисов, финансовия министър Владислав Горанов и пиара Севдалина Арнаудова, които бяха арестувани по подобна проверка). Проверка на "Дневник" показа, че все още няма отговор от властите в Обединените арабски емирства.


За останалите санкционирани няма почти никаква публична информация. Срещу Харалампиев и Томов бързо бяха повдигнати обвинения за престъпления по служба, но делата все още са в съдебна фаза. За тях, и за Манолев, в мотивите на Държавния департамент на САЩ се посочва, че те "са участвали в корупционни дейности, които са подкопавали върховенството на закона и доверието на българското общество в техните демократични държавни институции и обществени процеси, включително използвайки политическото си влияние и длъжностни правомощия за лична изгода". Прокуратурата проверява Манолев за данъчно престъпление.


Една чернова, три варианта


Преди седмица, малко след като ДПС се оплакаха, че премиерът Кирил Петков ги е заплашил, че ще ги оправи, в сайта "Епицентър" се появи проект на закон за мерки за превенция и защита на националната сигурност от рискове за икономическата и финансовата система на държавата. Това припомни темата с необходимостта от нормативна уредба, която да помогне за ефекти от санкциите "Магнитски" и в България.


За работата по такъв проект беше споменато в началото на 2022 г. от вицепремиера и министър на финансите Асен Василев, който обяви, че се работи по текстове, които да защитават държавата и бизнеса в случаи на наложени санкции от други държави, които заплашват финансовата система и икономиката на страната.


Проверка на "Дневник" през последните дни потвърди, че Министерството на правосъдието в координация с Министерството на финансите е дало инициатива за работна група на двете ведомства, включително НАП, БНБ и МВнР, за изготвяне на проект за закон, който поне създава предвидимост, не осигурява автоматично прилагане на чужди санкции, а защитава националната сигурност в сферата на икономиката, финансовата защита на банки, държавни органи и структуроопределящи предприятия (сред тях и частни), попадащи в съставения през 2009 г. списък.


Изтичането на чернова, за която нито една институция не пое отговорност, предизвика скандал в коалицията, защото текстовете предвиждат създаването на черни списъци, създавани от изпълнителната власт и в които биха били включени хора, за които има съмнения, че са корумпирани, а имуществото им може да бъде запорирано и отнемано.


Няма информация дали работната група сега е започнала отначало, или е ползвала концепцията (както я представя бившия зам. служебен, а впоследствие и служебен министър на правосъдието Иван Демерджиев), подготвена по темата миналото лято и представена и в парламентарната комисия, свързана със санкциите "Магнитски" в 46-ото Народно събрание. По информация на "Дневник" има идеи, които се повтарят и си приличат в работата по проектите.

Във вторник (31 май) правосъдният министър Надежда Йорданова обясни, че подобни текстове не са били одобрявани от коалицията и че все още няма яснота какъв трябва да е проектът и дори има колебания дали да не се реши въпросът с промени и допълнения в съществуващи закони, вместо да се пише специален.

В сряда (1 юни), в правната комисия в парламента, по настояване на депутати беше изслушан заместник-министърът на правосъдието Борислав Ганчев (работната група за закона е в правосъдното ведомство - бел.ред.), който също заяви, че няма никакви конкретни текстове и тепърва се обсъжда какви мерки биха съответствали на конституцията.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK