Съдът в Страсбург отново осъди България заради момче, изолирано с години в интернат

Снимката е илюстративна

© Цветелина Белутова, Капитал

Снимката е илюстративна



Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България заради липса на достъп до съд за проверка на законността на настаняването на деца в социално-педагогически интернат и за нарушение на правото на семеен живот.


Това съобщават от Българския хелзинкски комитет (БХК), които са представлявали жалбоподателя в Страсбург.
Решението за поредното осъждане на България разкрива сериозните проблеми пред системата за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в България, която е установена със закон от 1958 г., който действа и досега. "Институциите за настаняване на деца с противообществени прояви, много от които - сами жертви на насилие, както в настоящия случай, препятстват възможностите за контрол на тяхната дейност от страна на близките и не са насочени към осигуряване на ресоциализация и социална интеграция на настанените в тях деца", пишат още от организацията.


Проблемът със системата за борба с противообществените прояви виси от няколко години, като няколко работни групи и министерства работеха по вариант за изцяло нов закон, който да смени над 50-годишния закон, по който и сега системата се води. До приемането му обаче така и не се стигна.




Става въпрос за делото "И.Г.Д. срещу България" (жалба №70139/14) по жалба на момче, което, когато е на 11 години, е настанено в социално-педагогически интернат (СПИ) във Варненци.


Момчето е било обект на системно насилие както в своето семейство, така и в няколко от институциите, в които е било настанявано, като и самото то е упражнявало насилие. Майката му, която действа от негово име поради това, че е малолетно, се оплаква, че не е имала възможност да поиска от съда прекратяването на настаняването. Тя посочва още, че институцията, в която момчето е било настанено, се намира далеч от града, в който живее, и това е препятствало техните контакти в нарушение на неговото и на нейното право на семеен живот.


Европейският съд установява нарушение на член 5, §4 от Европейската конвенция за правата на човека (липса на ефективен съдебен контрол над лишаването от свобода) заради невъзможността на майката да поиска от българския съд преглед на законосъобразността на настаняването на нейния син в СПИ - Варненци. Той също така установява нарушение на член 8 от конвенцията самостоятелно и във връзка с чл. 13 от същата. Според съда основната мотивация на властите в този случай е била да накажат жалбоподателя за поведението му, счетено за девиантно. Той е настанен в интернат, без да са положени реални усилия за намиране на по-малко ограничителни мерки.


През трите години на пребиваване на детето в интерната нито един от компетентните органи не се е ангажирал да проучи въпроса дали условията за настаняване са били от полза за него, дали са били подходящи за възстановяване на връзките между него и неговата майка и накрая дали са му осигурили перспектива за реинтеграция в семейството му. Съдът е присъдил 6000 евро за неимуществени вреди и 2451 евро за разноски по делото.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK