България е сред страните с най-голямо намаление на въглеродните емисии

Борислав Сандов (в средата)

© МОСВ

Борислав Сандов (в средата)



България е една от страните с най-голямо намаляване на въглеродните емисии от базовата 1988 г., както и по Протокола от Киото (международен документ, приет през 1997 г. за контрол над глобалното затопляне, предшественик на Парижкото споразумение за климата от 2015 г.). При това намалението е значително - около 46-48 процента. Това обяви министърът на околната среда и водите Борислав Сандов по време на пресконференция, на която представи Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда за 2020 г. (в който данните не са съвсем актуални).

"Това би трябвало да е наша емблема и значка, доказвайки, че могат да бъдат намалявани емисиите на въглероден диоксид (CO2), без това да влияе върху икономическия напредък на дадена страна. Това трябва да е значка, която да поставя България на едно от водещите места в глобалните преговори за политиките за климатичните промени. Досега това не се е случвало, но това ще бъде и един от основни акценти в нашата политика в опита да организираме форум на глобално ниво, най-високият такъв форум, а именно COP29, срещата на върха за климата, която през 2024 г. трябва да се върне в Европа и България ще е кандидат за домакинство на такъв форум", коментира Сандов.


По думите му това е много голямо събитие, като уточни, че в България никога не е имало толкова голямо събитие от гледна точка на политически, бизнес, научен и граждански елит. "Надяваме се, че ще получим подкрепа от други страни от региона, вече имаме такава от няколко страни. Надявам се да успеем да се преборим за една такава кандидатура и да посрещнем едно такова събитие. Това ще е една от нашите емблеми паралелно с нашите успешни политики в някои сектори за адаптацията, например в горите, и се надявам да докажем, че това правим и с водите и биоразнообразието", отбеляза още екоминистърът.


Няколко негативни тенденции със замърсяването на околната среда


Сандов открои няколко негативни тенденции от доклада по отношение на замърсяването на околната среда. В България емисиите от амоняк все още са високи и вместо намаляване, има завишаване на техните нива в периода 2005-2020 г. с 1.7 процента. Замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ10) продължава да е високо - за 2020 г. 60% от населението на България е живяло в населени места, в които има завишени нива на ФПЧ10. Все пак нивата на ФПЧ10 били по-ниски към момента, увери министърът и уточни, че 67.6 процента от населението на България през 2020 г. е живяло в населени места, при които се наблюдава превишаване на средногодишната норма на бензопирен.




Има и завишаване на нивата на емисиите в транспорта и то значително. За периода 2000-2020 г. делът на транспорта в крайното енергийно потребление нараства от 22 до 33.8 процента - 97.3% от общо използваното количество горива са в транспорта. Транспортът е емитирал над 50% от общото количество на азотните оксиди и 29 процента от емисиите на въглероден оксид за 2020 г. Относителният дял на автомобилния транспорт нараства до 84.3% през 2020 г. В същия период делът на жп транспорта намалява до 13 процента. Транспортът се превръща в един от основните замърсители с парникови газове. В края на 2026 г., когато трябва да приключи Плана за възстановяване и устойчивост и България да изпълни един от ангажиментите към него - намаляване на емисиите от въглищния сектор с 40% спрямо 2019 г., ако България не постигне сериозен напредък в транспортния сектор, той ще бъде най-големият замърсител с парникови газове, изтъкна Сандов.


Транспортът е и най-големият замърсител с ФПЧ10 през летния период, за разлика от зимата, когато битовото отопление е най-големият замърсител.


Друга негативна тенденция е плоскостната водна ерозия (отмиване на почви от бреговете на реките), която в периода 2015-2020 се увеличава значително.


По отношение на управлението на отпадъците не се постига националната цел за рециклиране на 50 процента от отпадъците.


Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) Росица Карамфилова открои друга негативна тенденция - 2020 г. е втората най-топла година от 1988 г. насам за планетата.


Има и позитивни тенденции


Сред позитивните тенденции по отношение на околната среда е значителното намаляване на емисиите от серен диоксид от 2005 г насам, но все още България е в нарушение на европейското законодателство, за което страната беше осъдена от Съда на ЕС преди по-малко от месец. За периода 2005-2020 г. намалението на серния диоксид в атмосферата е с 93%, а азотните оксиди намаляват с над 50% за същия период. Сандов предупреди, че екоминистерството ще продължи да затваря топлоелектрически централи, ако не спазват екоизискванията за изхвърляне на серен диоксид в атмосферата.


Друга положителна тенденция е, че българското население не е изложено на нива на озон над краткосрочната целева норма, увери Сандов. Като друга позитивна тенденция от екоминистерството отчитат, че не е имало епидемични взривове, свързани с питейните води. Нямало е и води за къпане с лошо и незадоволително качество през 2020 г.


По думите на Карамфилова положително е и увеличаването на пречиствателните станции за води - 174 станции в страната, като малко над 66% от населението живее в населени места с пречиствателни станции. Пречиствателните станции в населени места с между 2000 и 10 000 души обаче са далеч от решение.


Сандов засегна и темата за наказателните процедури на Европейската комисия срещу България в сектор околна среда, припомняйки, че си е поставил за цел да намали броя на наказателните процедури. По думите му в началото на мандата на правителството е имало 18 наказателните процедури, а след 6 месеца управление вече са 17 - една е затворена. Екоминистърът увери, че ведомството му е разрешило 6 наказателни процедури, а с приетите днес изменения в Закона за ГМО наказателните процедури щели да намалеят общо със 7 броя, които се очаква да бъдат затворени окончателно към юли и септември от Европейската комисия.


По отношение на всички стари сметища ековластите имат голямо желание до края на юли да приключат с рекултивацията на всички стари депа. Според Сандов 33 са били успешно затворени, а по 10 се работело за ликвидирането им. Тук обаче отговорни били общините и някои от тях не са изпълнили изискванията.


Казусът с довършването на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле


Министърът на околната среда обяви, че между 20-ти и 22 юни на посещение в България пристига голяма делегация на Европейската комисия - т.нар. годишна пакетна среща, като освен наказателните процедури срещу България ще бъдат обсъдени и въпросите с преминаването на автомагистрала "Струма" през Кресненското дефиле. "Не ми се иска да давам отговори преди тази среща да е минала, защото те очакват от нас определени действия като държава. Не съм убеден, че те са изпълнени - например равностойната оценка на всички алтернативи. Така че за нас е много важно до 20-21 юни, когато тази делегация ще бъде в България и може да реши да посети някои от тези обекти, за да се увери лично какво се случва там. Надявам се, че ще сме изпълнили много повече, за да можем да отчетем сериозен напредък", коментира Борислав Сандов.


Във вторник (7 юни) екоминистърът "хвърли бомба", както се изрази по време на общото събрание на Националното сдружение на общините (НСОРБ), че пътят на "Струма" през Кресненското дефиле ще трябва да се проектира отново.


"Да хвърля ли бомбата!? Има решение на служебния министър на околната среда Асен Личев, според което ще е нужно ново проектиране (на "Струма"). И това решение не е обжалвано от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ)", изтъкна Сандов, който застъпва тезата за прокопаване на дълъг тунел под Кресненското дефиле, каквато беше първоначалната идея за строителството на този път, променена впоследствие от ГЕРБ.


На срещата с НСОРБ присъстваше и регионалният министър Гроздан Караджов, който там не коментира темата, но заяви вчера сутринта пред Би Ти Ви, че ще предложи "Струма" през Кресненското дефиле да минава изцяло по т.нар. източен обход, което според него е най-бързото решение.


Пред Mediapool Асен Личев заяви, че е потвърдил екооценката за "Струма" от 2008 г., която предвижда магистралата да минава през тунел под Кресненското дефиле.


Решението на въпроса с преминаването през Креснеското дефиле е от ключово значение за завършването на 13-те км от магистрала "Струма" до края на настоящия програмен период.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK