Проблемът с градушките е белязан от ниска застрахователна култура и властови популизъм

Кирил Петков и Иван Иванов на посещение в Садово, където огледаха поразените ниви.

© Правителствена информационна пресслужба

Кирил Петков и Иван Иванов на посещение в Садово, където огледаха поразените ниви.



Практически всяка година се случва едно и също - градушки унищожават тук и там в страната земеделска реколта, а производителите ѝ протестират с настояване държавата да им поеме щетите, защото не са се застраховали. Заемащите властови позиции от своя страна се изкушават популистки да удовлетворяват със средства от държавния бюджет предявяваните претенции, с което мотивират земеделците да не застраховат продукцията си.


Само около 6-7% от засетите площи се застраховат


Според данните на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) земеделските застраховки не са популярни сред стопаните. "Много трудно ни е да преценим каква част от площите въобще са застраховани, тъй като нямаме обща статистика колко са те и каква част от тях е застрахована. Правили сме изчисления без претенцията да са напълно достоверни, според които около 6-7% от засетите площи се застраховат. Този дял е наистина много нисък за страна, в която селското стопанство е важен отрасъл и в която държавата в лицето на Министерството на земеделието субсидира премиите за застраховки", коментира генералният секретар на АБЗ Нина Колчакова пред "Дневник".


Ниска застрахователна култура и негативни нагласи


Още преди пандемията АБЗ е направила проучване за нагласите към застраховането и сключването на застраховки, включително селскостопански. Изводите са, че от една страна липсва застрахователна култура, а от друга - все още са валидни някои негативни нагласи към застраховането, които обаче не почиват на реален потребителски опит и на реален негативен опит със застраховател.




Например, на въпрос дали са имали проблем с обезщетение по своя застраховка, над 95% от хората отговарят отрицателно, а в същото време на друг въпрос над 1/3 отговарят, че според тях застрахователите не са коректни при изплащане на обезщетения. "Виждате колко е голяма "ножицата" между реален опит и просто вярвания", отбелязва Колчакова.


Друг проблем е, че когато хората купуват застраховка, често избират най-евтината, без да проведат разговор с този, който им продава застраховка за покритието ѝ, а най-евтината застраховка има най-малко покритие.


Класическите селскостопански застраховки обикновено покриват градушка и наводнение.


Понякога има недоволство от неоправдани очаквания поради обстоятелството, че застрахованият не е проучил всички условия на застраховката, преди да я сключи. Проблемът може да идва от процеса на продажбите или от застрахователната култура, който застрахователите уверяват, че се опитват да адресират с много кампании.


Обезщетението, което застрахователят може да изплати при 100% загуби, е до лимита на отговорност на застрахователя, посочен в полицата - застрахователната сума, а не колкото реални загуби производителят е претърпял. Затова е изключително важно при сключване на застраховка земеделците да изберат такава, при която застрахователната сума да отговаря на реалния риск от загуби при неблагоприятно климатично явление, за да може застрахователят да покрие реалните щети в пълен размер.


Това масово не го разбират хората. Има разминавания между това, което са си купили, с това, което очакват, че са си купили като застраховка.


Нина Колчакова,

генерален секретар на АБЗ


През последните няколко години земеделските производители все пак проявяват по-голям интерес да застраховат продукцията си, но това става с бавни темпове предвид размера на обработваемите площи в България и стремително увеличаващия се с климатичните промени риск от бедствия. Интересуват се от покрити рискове, свързани не само с градушка, но и буря, проливен дъжд, пожар, наводнение и др., уточняват от застрахователната компания "Евроинс".

През миналата година спрямо 2020 г. нарастването на селскостопанското застраховане е значително - 38% ръст на земеделските застраховки.


Обезщетенията, които застрахователите са изплатили през миналата година, обаче са нараснали с 50 процента. Колчакова уточнява, че земеделското застраховане в доста европейски държави, включително и в някои съседни, като Турция и Румъния, е задължително.


Властови популизъм


По отношение на практиката с намесата на държавата, поемайки щетите на незастраховани земеделци, от "Евроинс" посочват: "В действителност се получава така, че хора, които не желаят да застраховат продукцията си, разчитат основно на държавата, използвайки довода, че застрахователите не изплащат обезщетения. Това твърдение не отговаря на истината, поне що се отнася до нашата компания. При депозиране на иск за обезщетение, ние правим обстоен оглед от вещо лице и на база направената от него оценка ние изплащаме съответното обезщетение." Допълват, че при така създалата се практика държавата да се намесва и да подпомага земеделците, които не се застраховат, "в обществото се налага мнението, че производителите винаги имат план "Б" в лицето на държавата".


Коалиционното правителство, оглавявано от Кирил Петков, показа същите популистки рефлекси като своите предшественици, когато неотдавна Петков и земеделският министър Иван Иванов увериха пострадали от градушка земеделци в Садово, че "държавата застава зад вас" (обещанието всъщност беше към всички земеделци в България), уточнявайки, че държавата ще поеме щетите на земеделските стопани, чиято продукция беше или напълно, или частично унищожена от градушки. Премиерът дори обяви, че за първи път средствата, които държавата ще изплати, ще бъдат не само за онези земеделци, чиято реколта е съсипана 100%, но и на тези, чиято продукция е унищожена само частично. Това беше представено като "допълнителна помощ от държавата" след като дни наред земеделци протестираха, затваряйки важни пътни артерии в страната.


Комисията за финансов надзор (КФН) потвърди неотдавна, че няма нито една жалба от земеделци за неизплатена щета от застрахователна компания, от което следва, че проблемът не е в тях. Потвърждението на КФН беше по повод настояване на председателя на парламентарната група на "Продължаваме промяната" Андрей Гюров регулаторът на застрахователния сектор да работи по-активно по темата с градушките, защото някои от земеделските производители имали застраховки срещу градушки, но не били обезщетявани и затова, подчерта Гюров, КФН трябвало да изпълнява "задълженията си в защита на обществото".


Всяка година държавата определя бюджет, с който поема до 65% от стойността на застраховките на земеделска продукция за съответната стопанска година, като за тази година за целта са предвидени 3.5 млн. лв. При последните протести в Пловдивска област земеделците поискаха държавата да поеме 100% от стойността на застраховките. А земеделското производство е и силно субсидирано както от българските, така и от европейските данъкоплатци (откакто България е член на Европейския съюз).


Анализ на Института за пазарна икономика за ежегодния "данък бедствия и безотговорност" четете тук.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK