© Скрийншот parliament.bg
Комисията по външни работи в Народното събрание подкрепи проекта на "Демократична България", внесен от Христо Иванов, за одобряване на преговорната рамка на Северна Македония с ЕС, предложена от френското председателство на Съвета.
Ден след като заседанието, посветено на изслушване на външния министър Теодора Генчовска и разглеждане на предложението, се отложи с гласовете на ГЕРБ, ДПС, "Има такъв народ" и "Възраждане", депутатите в комисията се изправиха пред няколко конкурентни резолюции, внесени в парламента в последните 24 часа, след свалянето на кабинета на Кирил Петков.
Днес комисията отхвърли предложенията на ГЕРБ и ДПС, минути след като депутатите не успяха да постигнат единодушие за изготвяне на общ текст въпреки предложенията на вносителите, довели до 30 минути почивка.
Гласуването на конкурентните резолюции съвпадна с момент на напрежение в Северна Македония заради така нареченото френско предложение за компромис между София и Скопие: от Брюксел премиерът Димитър Ковачевски го отхвърли, а водещата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ го окачестви като стъпка към "българизация на държавата". Северна Македония на теория няма право да отхвърли преговорната рамка, но на практика не може да бъде спряна, ако не иска да преговаря, нито да подпише двустранния протокол от диалога София-Скопие, който би дал на България исканите гаранции.
Видео от заседанието гледайте тук.
Екатерина Захариева (ГЕРБ) и ДПС обвини "Продължаваме промяната" в отказ да приеме подобна идея. "Това щеше да отива на българския парламент", каза Станислав Анастасов (ДПС), вносител на предложението на партията си. "Кирил Петков продължава да блокира процеса на присъединяване", обяви Анастасов след края на заседанието.
Вотът ще съвпадне с втория ден на Европейския съвет, на който се очакваше София да излезе с позиция за преговорната рамка със Северна Македония. От Брюксел премиерът Кирил Петков обясни, че ще подобна стъпка ще е възможна само при решение на Народното събрание, на което прехвърли отговорността по темата миналата седмица.
ГЕРБ вчера аргументира отлагането на заседанието с липсата на решение на Министерския съвет за българската позиция по френското предложение и одобряването на преговорната рамка със Северна Македония. Последната стъпка би отблокирала преговорния процес, на който бе наложено вето от последното водено от партията на Бойко Борисов правителство през ноември 2020 г. И днес в залата се чу такъв аргумент (и отлагането се отложи на гласуване и бе отхвърлено), но не от ГЕРБ: Даниел Митов каза, че без решение не бива да се излиза от залата.
Как гласуваха другите
"Продължаваме промяната" подкрепи предложението на "Демократична България" и отказа да поддържа проектите на ГЕРБ и ДПС. Атанас Михнев (ПП) напомни, че партията е настоявала първо Народното събрание да гласува. ПП разпространи във вторник съобщение, с което призова външния министър в оставка Генчовска да "пристъпи към подписване на договорения двустранен протокол" (решение, за което според министъра се изисква и одобряване от парламента).
Позицията на БСП по най-силно доближаващото се ("до голяма степен" според депутатите ѝ в комисията) предложение, това на "Демократична България", бе "въздържали се". По време на заседанието БСП изрази - чрез Кристиан Вигенин и Георги Михайлов - скептицизма си и към трите предложения, защото процесът се пришпорвал. Според Вигенин всичко зависи от това какво ще стане с двустранния протокол и какво ще съдържа той като финал: ключов документ не е завършен. Попита и нужно ли е да се бърза след френското председателство. "Евроинтеграция, но не на всяка цена", каза Вигенин. "Ако се формира мнозинство (в парламента след свалянето на правителството на Петков - бел. ред.), тогава да вземаме решения."
ИТН и "Възраждане" не одобряват нито едно от решенията и няма да ги подкрепят. Тошко Йорданов (ИТН) повтори познатата позиция на партията, че исканията на България за езика и други, както и тези от Консултативния съвет за национална сигурност през януари 2020 г., не са част от текста.
Трите проекторешения
Трите проекторешения, даващи мандат на Министерския съвет да одобри проекта на преговорната рамка на Съвета на ЕС, бяха внесени в Народното събрание в последните 24 часа и по същество представляваха едно и също нещо - одобрение на т.нар. френско предложение за отпушване не преговорния процес за еврочленството на Северна Македония в ЕС.
Проекторешението на ДПС беше най-просто. То съдържаше само две точки, които гласят, че България одобрява предложението на Френското председателство и задължава Министерски съвет да предприеме всички необходими действия в изпълнение на решението на Народното събрание. След 30-минутната почивка бе предложена корекция: "одобрява" бе променено на "възлага да одобри".
В проекторешението на ГЕРБ се посочваше, че България дава своето одобрение при положение, че са изпълнени условията, в които е гарантирано вписването на българите в македонската конституция и са прецизирани текстовете, които ясно заявяват позицията на България, че не признава съществуването на македонски езика.
Проекторешението на "Демократична България" бе най-подробно. В него се потвърждават условията, при които Република България може да подкрепи която и да е стъпка от процеса на европейска интеграция на Република Северна Македония, а именно: активното изпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. и Протоколите от заседанията на Съвместната междуправителствена комисия по чл. 12 от този договор, гарантирането на правата на българите в Република Северна Македония, включително чрез тяхното вписване, наравно с другите народи, в Конституцията на Република Северна Македония и наличието на европейски гаранции по изпълнение на условията по т. 1 и 2.
Конкретно за текста на "Демократична България"
Документът, ако бъде приет в пленарна зала, би възложил на правителството да одобри "френското" предложение за сваляне на ветото (т.е. проекта за преговорна рамка и заключеннията на Съвета).
Одобреният в комисия проект включва искане за прецизиране на преговорната рамка и заключенията на Съвета така, че да се гарантира вписването на българите в македонската конституция "там, където са споменати други народи и на равна основа с тези народи" (всъщност условието за конституционния процес не е записано в рамката, а само в заключенията, тъй като преговорите по същество не могат да започнат преди завършването му).
Друго искане е в документите да стане ясно, че присъединителният процес не дава възможност за тълкуване на българската позиция като признаване, че има македонски език (от гледна точка на френското председателство преговорната рамка изпълнява това, тъй като не обвързва България с позиция, а ѝ дава възможност да я изрази).
Нужни са и гаранции, че добросъседството остава хоризонтален критерий до края на преговорите на Скопие за еврочленство и Еврокомисията редовно ще информира съвета. Периодичният преглед на изпълнението на договора трябва да бъде оповестяван в преговорния процес.
Външното министерство: България рискува да изпусне добро предложение
Единствената позиция от правителството бе от министъра в оставка Генчовска. Тя обяви, че позиция на министерството в подкрепа на предложението е изпратена на Министерския съвет, но е отхвърлена. Представи и доклад на Министерството на външните работи за споменавания двустранен протокол, договорен от София и Скопие, но все още неподписан.
"Всичко зависи от Комисията за външна политика, ако няма решение, България може официално да се придържа само по Рамковата позиция", каза Генчовска в началото на изслушването и уточни, че след решението на кабинета от миналата седмица (прехвърлящо решенията на парламента) само Народното събрание може да направи възможен подписа на документа. Той обаче трябва да бъде одобрен и в Скопие.
Тя прочете доклада на МВнР - изготвен от нейния екип - в който се отправя предупреждение, че България рискува да изпусне предложение, считано за невъзможно само допреди няколко месеца. В доклада, писан на 20 юни, е изразено предположение, че Скопие се надява София да не го подкрепи и процесът да се върне в по-изгодна за македонската страна позиция.
Изтъква се, че решението може да бъде взето и до края на френското председателство на ниво среща на посланиците от ЕС или чрез нарочно заседание на Съвета на ЕС. Освен това София се освобождава от натиска, на който бива подлагана, че блокира и Албания, тъй като с решинието за първа междуправителствена конференция за Албания и първа "политическа" конференция (следващата междуправителствена трябва да е реалното начало на преговорите) за Северна Македония двете фактически се отделят.
Генчовска обясни, че за одобряване на протокола е нужен мандат от парламента. Потвърди се, че части от него не са окончателно приемливи за македонската страна (по информация на "Дневник" например това се отнася за текстове за цар Самуил, които предстои да бъдат одобрени, но те се базират на вече постигнати договорености в съвместната историческа комисия).
Захариева изрази надежда, че има време за подписване на протокола и пожела уточнение на разминаването: в проекта за преговорната рамка се говори за "протоколи" (а това вероятно е защото такъв протокол трябва да се подписва веднъж годишно на междуправителствени срещи, за да се отчете изпълнението на договора), а сега се обсъжда един протокол. "Мисля, че протоколът е много добър", каза тя и поиска текстът да бъда подписан преди или едновременно с одобряването на преговорната рамка.
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.
Виж видео 
