"Френското" предложение за Скопие е прието от София: какво следва

Македонският премиер Димитър Ковачевски с френския президент Еманюел Макрон

© Reuters

Македонският премиер Димитър Ковачевски с френския президент Еманюел Макрон



Вчерашното решение на Народното събрание да приеме "френското" предложение за Северна Македония отваря вратата за оттегляне на българското вето за преговорите на Скопие с Европейския съюз.


Това обаче не е краят, а само началото на процедури, които трябва да поведат Северна Македония по пътя на евроинтеграцията, две години след като всички еврочленки - включително България - одобриха по принцип в Загреб започването на преговорите (пролетта на 2020 г.).


Как ще преминат следващите стъпки от процеса?


Какво следва в България




С приетия от Народното събрание проект на "Демократична България" се възлага на Министерския съвет да одобри "френското" предложение.


Българското правителство трябва да одобри предложения от Френското председателство проект за преговорна рамка и заключения на Съвета и бяха дадени сигнали, че това може да стане още другата седмица.


Как България наложи ветото и впоследствие започна да нагажда исканията си, четете тук.


Поставените от България условия са изпълними, в някои случаи - изпълнени, макар темата за езика да остава деликатна:

  • Презицирането на заключенията на Съвета за македонската конституция, за да бъдат вписани българите на всички необходими места наравно с другите части от народи, не би следвало да е проблем. В Северна Македония има точна процедура за вписване на общностите на четири места, а и не е в интерес на Скопие (нито ще му донесе ползи) да отбележи българите по специален начин така, че да са в положение, различно от останалите части от народи, албанци, турци, власи, бошняци, роми и сърби. В момента в Заключенията е отбелязан само преамбюлът на конституцията.
  • Българската декларация към преговорната рамка би била допълнението, което ще даде гаранции, че София не признава съществуването на македонски език. Въпросът за възможни корекции е по-деликатен заради притесненията на Скопие по въпроса (езикът е вероятно най-чувствителната тема).
  • Добросъседството остава хоризонтален критерий за преговорния процес, защото в него клъстерът за преговори по т. нар. fundamentals, описан в проекта, се отваря първи и се затваря последен. Със затварянето му е свързан и резултатът от мониторинга, осъществяван от комисията по т. нар. План за действие, свързан с борбата срещу дискриминацията и словото на омразата към "малцинства или общности" и защитата на правата им, образованието им и установяване на съответните отговорни институции (35-а точка от преговорната рамка). При нарушения всяка държава членка може да блокира продължаването на преговорите.
  • Референцията към договора и протоколите му вече са част от преговорната рамка.
Предстои обаче Скопие да изрази окончателната си позиция за предложението. Премиерът Димитър Ковачевски вече го отхвърли, но коментари от външното министерство в кабинета му показаха, че това становище може и да се промени.


А в Северна Македония


Скопие по принцип няма право на възражения по преговорната рамка, но обсъжда с Париж възможност за корекции, която трябва да бъде съгласувана и със София, а и с останалите членки. Гаранциите, търсени от Северна Македония, в голяма степен са залегнали в предложения проект.


Дали такова одобрение ще бъде дадено, предстои да се види, но днешните европейски коментари бяха сигнал, че натискът, който бе упражняван за тази сделка и върху България, и върху Северна Македония, продължава върху последната страна.


Македонският външен министър Буяр Османи не изключи приемане на "френското" предложение, но чака да види негов "окончателен" вариант, след като коментарите на Скопие бяха изпратени.


На европейско ниво


Одобряването на преговорната рамка формално трябва да стане от всички държави в блока.

Не е известно някоя държава в момента да е против проекта. Приветствайки решението на България, френският президент Еманюел Макрон обяви, че "има още работа да се свърши", но "машината е задействана" и работата на председателството продължава с преговори със София и Скопие в следващите дни за бързо формализиране на решението.

По график следващият Европейски съвет е на 20-21 октомври.


Теоретично би могъл да бъде свикан и извънреден Европейски съвет, на който да се утвърди одобряването на преговорната рамка. Дори и това да може да стане и на ниво постоянни представители на членките в ЕС, заключенията на Съвета трябва да бъдат одобрени от евролидерите. Извънредни съвети са свиквани неведнъж около кризи в Европа, около пандемията, по външнополитически теми. Междувременно новата българска позиция следва да бъде представена и на Съвета по общи въпроси; редовният обаче е чак през септември.


Времевият прозорец от три месеца - който обаче предполага, че въпросът остава за Чешкото председателство - би дал възможност да се уточнят исканията за корекции на българската, и на македонската страна. Френското председателство обаче работи за постигане на съгласие този месец.


Предвид исканията, чути по време на заседанието на Комисията по външна политика в Народното събрание, това време може да бъде използвано и за подписване на двустранния протокол от София и Скопие, но текстът му трябва да бъде съгласуван докрай.


Къде е Скопие в уравнението


При всички положения заедно с това одобряване трябва да се свика и Политическа междуправителствена конференция, на която на Северна Македония да бъдат представени официално и преговорната рамка, и заключенията на Съвета, които тя да приеме.

Точният текст в проектозаключенията на Съвета в момента гласи, че решението е да бъде свикана, съобразно новата методология (разделяща преговорите на клъстери), "политическа междуправителствена конференция със Северна Македония на 23 юни 2022 г. в Брюксел на ниво държавни или правителствени ръководители, за да бъдат представени следващите стъпки на процеса за разширяване, след като бъде одобрена Преговорната рамка.

За "друга междуправителствена конференция", която е същинското начало на преговорите, се говори едва след като Северна Македония е осъществила споменатите конституционни промени. Същевременно изпълнението на този критерий отваря възможността тази междуправителствена конференция да се състои "без по-нататъшно отлагане".


След това преговорите ще продължат с години, а България би имала възможност много пъти да спре процеса, ако сметне това за необходимо.


Колко пъти България може да блокира преговорите, щом те започнат, четете тук.


Какво точно предвижда проектът за преговорна рамка в сегашния си вид, четете тук.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK