Кой ще управлява "компанията": Съветът за електронни медии гласува новия шеф на БНТ

Емил Кошлуков и Венелин Петков са смятани за основни претенденти

© Дневник

Емил Кошлуков и Венелин Петков са смятани за основни претенденти



Кой ще управлява "компанията"?


На този въпрос в сряда (29 юни) на обед след двудневни изслушвания ще се опита да отговори Съветът за електронни медии (СЕМ) ("компанията" беше сравнението, което двама от кандидатите за генерален директор на БНТ използваха за медията). Резултатът поне видимо не изглежда предизвестен.

Въпреки осемте претенденти от представянето им пред регулатора и реакциите на членовете му не може да се каже, че се очерта техен фаворит. За основни конкуренти се сочат настоящият генерален директор Емил Кошлуков и бившият шеф на новините в Би Ти Ви Венелин Петков.

Още преди изслушванията наблюдатели изразиха опасения, че може да се стигне до ситуацията, при която никой кандидат не събира достатъчно подкрепа и настоящият генерален директор Кошлуков остава до провеждане на нова процедура. След публичните представяния на концепциите членовете не коментираха тази хипотеза официално, нито впечатленията си от претендентите да управляват обществената телевизия.


Изслушванията показаха и работата на обновения състав на СЕМ (в началото на май там влязоха трима нови членове - двама от парламента и един от президента). Те бяха активни и задаваха въпроси, на моменти дори остри към всички кандидати. Галина Георгиева (избрана през 2019 г. от парламента по предложение на ГЕРБ - бел. ред.) най-често питаше кой трябва да избира членовете на СЕМ, както и дали приемат предвидения по българското законодателство тригодишен мандат на директорите.




Как мина първият ден от изслушването, когато пред СЕМ се явиха: Сашо Диков, Ирина Величкова, Сашо Йовчев, Василена Матакева - тук


Сред темите, на които членовете на съвета наблегнаха, са осигуряването на прозрачност на дейността на БНТ, по-доброто управление на бюджета на телевизията, ограничаване на излишните харчове, различните виждания за програмните схеми и предавания, плурализмът, различните гледни точки, работната среда и дори защо е спряно детското предаване за лека нощ "Сънчо" (Емил Кошлуков каза, че се излъчва по БНТ 2).


Как мина вторият ден от изслушването, когато пред СЕМ застанаха: Емил Кошлуков, Венелин Петков, Красимир Ангелов и Светлана Божилова - тук

БНТ освен на компания беше оприличена на "спящ великан, който трябва да се събуди", "вечния догонващ трети" (Венелин Петков), "шестдесетгодишна плеймейтка" (Сашо Диков), на институция с отминала слава (Василена Матакева) на "сграда, от която е изчезнал духът" (Сашо Йовчев). Интересно беше, че кандидатите се разминаха в определянето на състоянието на обществената медия - "в дълбока криза" (режисьорът Ирена Величкова) до "не е въобще в криза" (Кошлуков).

В контекста на променената политическа обстановка и изглеждащите все по-вероятни предсрочни избори конкурсът изглежда ключов.


От една страна, Кошлуков е със сринато обществено доверие (според члена на СЕМ Пролет Велкова той не отговаря именно заради това на основното изискване в закона за генерален директор). От друга, неколкократно по време на конкурса беше цитирано анонимно проучване сред синдикатите в обществената медия. Според него малко над 70% искат именно Кошлуков за свой генерален директор (към анкетата имаше редица забележки като това, че пред синдикатите не са участвали всички осем кандидати - бел. ред.)


Кошлуков демонстрира самочувствие, но избягна отчет на управлението си. Той отговаряше без конкретика на основните критични въпроси, свързани с неговия мандат - безбройните протести пред сградата на телевизията (които според него били политически организирани), за доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). В него беше отбелязано, че БНТ не е осигурила безпристрастно отразяване на една от предизборните кампании, като е предоставила повече ефирно време на управляващата по това време партия ГЕРБ.


Кошлуков се опита да се представи като мениджър и с това да обясни, че не го интересува как изглежда неговото поведение, как неговата личност се е възприема от останалите, защото "за компанията са важни резултатите".


Председателят на СЕМ Соня Момчилова даде да се разбере на изслушването, че тя е била най-изявеният критик на Кошлуков, като коментарът й прозвуча, че това е в минало време. Момчилова е от квотата на президента, но е работила в екипа на "Ку-ку". "Има такъв народ" пък искаха предсрочна смяна на Кошлуков като генерален директор. В политическата криза сега, няма информация темата кой ще оглави БНТ да е коментирана от управляващите.


Венелин Петков беше също уверен (в своя защита обяви, че Би Ти Ви е била единствената независима телевизия в периода 2014 - 2020 г.) и с визия за развитието на обществената медия. Той сравни БНТ с компания, която е собственост на държавата и чиито решения трябва се вземат прозрачно и в съгласие с останалите организации от медийната среда.

Разликата в неговата концепция за това, че БНТ е компания, идваше и от факта, че Петков заяви, че като генерален директор може да отстоява свободата на словото и така да се промени "токсичната медийна среда".

Според него състоянието на БНТ може да се помръдне от позицията на "догонващ трети", като прави повече журналистика - в новините, в отделните формати.


Процедурата


Членовете на СЕМ ще се съберат в сряда (29 юни). Всеки ще изложи мотивите и предпочитанията си и ще обяви как ще гласува. За да бъде избран нов генерален директор, той трябва да получи най-малко три гласа от петимата. Ако никой не получи толкова, един час по-късно се насрочва второ заседание. В случай че и на него не бъде избран генерален директор, един час по-късно се насрочва ново заседание. Ако и на третото поредно заседание не бъде избран генерален директор на БНТ, процедурата се прекратява.


Докато бъде обявена нова процедура, генерален директор на БНТ остава настоящият шеф.

Кои са членовете на СЕМ: Новите членове от парламента са специалистът по медийно право и юрист Симона Велева (номинирана от "Продължаваме промяната") и журналистите Пролет Велкова (номинация на "Демократична България", тя не получи подкрепа от "Има такъв народ", а беше избрана с гласовете на БСП и при отсъствието на ДПС от залата) и бившият журналист от Би Ти Ви Габриела Наплатанова (назначена от президента Румен Радев). Председател на регулатора също е от квотата на президента - Соня Момчилова, но тя се свързва и с "Има такъв народ", защото е работила за Трифонов. Петият член е избраната през 2019 г. отново от Народното събрание по предложение на ГЕРБ Галина Георгиева.

Акценти от представянето на кандидатите


Повечето кандидати развиха в концепциите си идеи за промяна на програмното съдържание и на някои от каналите на БНТ. Голяма част от тях акцентираха върху засилването на публицистиката и новините в съдържанието на БНТ (Венелин Петков, Сашо Диков), други обърнаха внимание на включването на повече култура и детски предавания (Ирина Величкова) и липсата на регионално съдържание в новините (Красимир Ангелов) или на сатирата, която може да предизвика пречистващ смях (Светлана Божилова). Почти всички кандидати обещаха пълна ревизия на предишното управление.


Акцент в представянето на Сашо Диков беше състоянието на телевизията и на недоброто състояние на някои от актуалните предавания. Според него БНТ2 трябва да се превърне в новинарско-информационен канал, който ежедневно да следи всички важни политически и обществени събития в страната и да излъчва само новини и публицистика.


Режисьорът и юрист Ирина Величкова се съсредоточи върху това, че обществената телевизия е в криза, като предлага БНТ трябва да произвежда оригинални детски предавания, а БНТ2 да се оформи като специализиран детско-образователен канал. БНТ 3 като канал за култура, а БНТ 4 да намери друг акцент на новините за българите в чужбина. Според кандидата екипите трябва да излязат от "комфорта на своите студиа".


Журналистът Сашо Йовков акцентира върху недостатъчната държавна субсидия, което прави БНТ недофинансирана, и предложи субсидията да е процент от БВП. Според него подобно положение ще освободи БНТ от прегръдката на политиците, от техния натиск, а и от корпоративен натиск.


Членът на управителния съвет на БНТ Василена Матакева предлага БНТ 2 да бъде каналът за култура и образование, а БНТ 3 да продължи да е спортен. В нейната визия БНТ 4 - каналът за българите в чужбина, е добре да бъде свален от сателита, защото е голям разход, а съществуващият да се превърне в трибуна за студенти.


За директора на Радио Кърджали Красимир Ангелов програмните схеми на различните канали на БНТ трябва да се преглеждат на всеки три години, както и концепциите на отделните предавания. Той говори за проветряване, което по думите му не е правено от над 10 години. Той предлага нова концепция за БНТ 3 и анализ дали този канал е необходим, защото "80 на сто чужда продукция и 10% външна не е добре за програма на БНТ". За БНТ 2 той предлага да се превърне в политематичен канал - повече нетрадиционни предавания за развлечения, култура, фолклор, детски предавания и спорт.


Преподавателят Светлана Божилова предлага да има ясен регламент за поведението на журналистите на БНТ в различни професионални ситуации и роли, както и да има обществен съвет от 25 души, в който да влязат хора от различни организации. Идеята е този съвет да обсъжда програмата и нейните дефицити. Божилова предложи да има и надзорен орган за управлението на бюджета на БНТ. Според нея БНТ 2 трябва да остане канал за култура, образование и младежки политики, а БНТ 3 тя би превърнала в информационно-аналитичен канал.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK