Пиар специалисти предлагат борд за борба с пропагандата към правителството

null

null



Пиар организации предлагат към правителството да бъде създаден комуникационен съвет за подкрепа на институциите в борбата с пропагандата. Идеята ще бъде включена в декларация, която ще бъде подписана от организации на седми юли и е част от инициативата "Само истината", организирана от пиар специалисти.
Идеята е в този борд да има специалисти, които да предлагат как държавата да се справя с дезинформацията. Тя беше представена от Александър Христов от Център за анализи и кризисни комуникации по време на дискусията "Плурализъм и дезинформация по време на война", организирана от Пролет Велкова от Съвета за електронни медии (СЕМ).


Близо пет часа експерти, преподаватели и журналисти обсъждаха какви са начините за справяне с пропагандата и дезинформацията.


Преди време СЕМ представи мониторинг за отразяването на зверствата в украинския град Буча, чието основно заключение беше, че в българския телевизионния ефир е имало сражение на истината и лъжата, което е приличало на информационна война. От едната страна на която са били Украйна и демократичната общност, за които в града са извършени военни престъпления и геноцид, а от друга - Русия, която казва, че кадрите на убити по улицата и останалите свидетелства оттам са инсценировка и провокация.


Българинът е русофил по сърце, но германофил по разум. В България няма толкова руска пропаганда, колкото за проруски настроено население



Първан Симеонов,

Галъп Интернешънъл


"Ние сме едно от най-еврофилските общества в Европейския съюз (ЕС), но и едно от най-русофилските, затова и трябва да говорим, съобразявайки се със средата, а не да създаваме черно бяла версия за това какво се случва с войната в Украйна, нямаме средства да се справим с проруската пропаганда, имаме големи социални мрежи, които не съдействат за да бъде ограничавана дезинформацията, но имаме европейски усилия за регулация, които дори и трудно да си пробиват път, може би ще дадат някакъв резултат. Пътят за борба с дезинформацията е много дълъг, минава през много сфери, теми и области, не може с къси пасове и акутни действия да се постига резултат, но имаме нужда от конкретни мерки в този момент.


Това беше едно от обобщенията на част от застъпените тези, които членът на Съвета за електронни медии (СЕМ) Пролет Велкова направи по време на дискусията, организирана от регулатора "Плурализъм и дезинформация по време на война". В нея взеха участие експерти, преподаватели и журналисти, както и останалите членове от органа.


Противодействието: ходене по тънък лед


"Противодействието на дезинформацията е толкова трудно, защото трябва едновременно да има намеса, но и да пазиш свободата на изразяване, което означава да не се намесваш", заяви професор. Нели Огнянова. По думите решение на този проблем се търси на световен мащаб, но все още не е намерено такова. Според нея термина "дезинформация" означава съдържание, което може да е незаконно, но и също - вредно и законно, като пример за втората група са конспирациите.


Когато е мислил за дезинформацията, Европейският съюз е започнал от външната заплаха. По време на пандемията по тази линия, се създава специална система за бързо реагиране. Всяка държава има контактна точка. По тази първа линия хипотетично България трябва да участва. България трябва да има контактна точка и да подава информация към целия съюз за нашите рискове и обратно - ние да знаем какво се случва с другите. Опитах се, но не успях да я издиря тази точка", коментира още Огнянова.


Според нея контролирането на социалните мрежи, през които много често минава дезинформацията е "ходене по тънък лед".


Членът на СЕМ Пролет Велкова е организатор на дискусията

© Цветелина Белутова

Членът на СЕМ Пролет Велкова е организатор на дискусията


Подобна теза застъпи министърът на електронното управление в оставка Божидар Божанов.
"Пропаганда и дезинформация сме имали винаги. Те се прилагат в новия свят чрез технологичния свят и работят много добре, за съжаление", заяви той. Според него социалните мрежи трябва да имат отговорност да противодействат на координирани действия за дезинформация и в тази насока се работи на ниво Европейски съюз.


Пропагандата се различава по това, че тук се цели да се извърши трансформация.


Георги Лозанов,

бивш председател на СЕМ


"Регулаторната посока е в това да се вмени някаква отговорност на социалните мрежи, първо - за най-вредното и незаконното съдържание, което осъждаме тук. И посоката, в която аз лично настоявам, е повече контрол и отговорност върху препоръчването на съдържанието, върху тролските фабрики, върху инструментите, които се използват за разпространение на тези информации", каза още Божанов.


Пропагандата се стреми да промени мисленето


Според бившия председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов пропагандата е "убеждаваща комуникация". "Всяка комуникация е повече или по-малко убеждаваща. Пропагандата се различава по това, че тук се цели да се извърши трансформация. Тя иска да те убеди в нещо, в което не си убеден и дори първо имаш съпротива. Тя се стреми да трансформира мисленето в дадена посока", заяви Лозанов.
Той призова СЕМ да е активен със становища при случаи на дезинформация и пропаганда. "Няма някаква рецепта. Но има казус след казус и има страшно много изпуснати казуси от СЕМ през последните години. Това е част от причините ние фактически да губим хибридната война досега и България. Според него така наречените тролове и платените говорители трябва да бъдат преследвани заради липсата на информация относно източниците им на финансиране.


Трябва да намерим път към русофилите, не се отчита местната специфика


"Българинът е русофил по сърце, но германофил по разум. В България няма толкова руска пропаганда, колкото за проруски настроено население. Ние трябва да говорим на българите на български, умерено, трябва да намерим път към тези хора, да намерим средата, а не да търсим черна или бяла картина", заяви Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл болкан". Според него се бърка в подхода, и не се отчита местната специфика.


Противодействието на дезинформацията е толкова трудно, защото трябва едновременно да има намеса, но и да пазиш свободата на изразяване, което означава да не се намесваш


Нели Огнянова,

медиен експерт и преподавател


Данни от проучване на агенцията, показва, че в контекста на руската инвазия, влиянието на фалшивите новини у нас расте, а българите са скептични към медийната информация за войната, която достига до тях. Близо 60 на сто анкетираните не одобряват действията на Владимир Путин в Украйна. 23.3% обаче не крият, че по-скоро одобряват тези действия. Сред втората група най-вече личат по-възрастни хора, респективно привърженици на политически сили, които са традиционно в по-голяма степен проруски.


Според Симеонов хората показват своята мнителност към властта. Има много ясно възрастово разделение - възрастните хора в по-малка степен ще се осъмнят и ще проявят бдителност, те приемат телевизията като меродавна, за разлика от младите - които се доверяват на социалните медии и интернет сайтове.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK