На какво може да разчита България, ако съди "Газпром експорт"

На какво може да разчита България, ако съди "Газпром експорт"

© Анелия Николова



Избори 2022

Ние сме показали, че не се плашим от руснаците, нито от определени компании, нито от енергийни гиганти. Ако трябва, пак ще ги пляскаме." Тази крилата реплика произнесе през 2012 г. тогавашният вицепремиер и министър на финансите Симеон Дянков, когато се водеше арбитражно дело за това, че руската "Атомстройекспорт" искаше България да й плати поръчано оборудване за ядрена централа, а тя твърдеше, че не е поръчвала. Тогава делото, водено в Арбитражния съд в Париж, завърши със загуба за България по един от исковете на отсрещната страна.


Сега, вероятно, "Булгаргаз" ще се окаже също в ситуация да потърси правата си в арбитражно дело, след като друга руска компания - "Газпром експорт", спря едностранно доставката на газ за България в края на април.


По темата няма кой знае какви публични детайли, а шанс за успех при такова дело виждат по-скоро политиците.


Кой какво казва




В няколко интервюта вече бившият вицепремиер Асен Василев казва, че шансовете на България да спечели арбитражно дело срещу "Газпром експорт" заради прекратените на 26 април газови доставки са големи. Въпреки че България е отказала да плаща в рубли. "Ние си изпълняваме договора, както е подписан от правителството на Борисов. Всеки ден си подаваме заявките, но "Газпром експорт" не ги изпълнява. Имаме и върнато плащане. В края на годината, когато изтече договорът за доставка на газ, ще можем спокойно да си предявим арбитражните искания", каза Василев наскоро в телевизионно интервю.


Обясни, че всеки месец се пращат заявки за количества, за да може в края на годината, когато изтича договорът, "Булгаргаз" да е изпълнил всички клаузи в него. "Това е практика, която наложихме от момента, в който едностранно беше спрян договорът, за да може до края на годината, когато изтече договорът, да сме си изпълнили 100% клаузите. След което можем да си предприемем арбитражните действия за това, че отсрещната страна не си е изпълнила задълженията", посочи той.


Шансовете според него България в лицето на "Булгаргаз" да спечели такова дело са "много добри", защото изпълнява записаното в договора.


Такава теза защитава и Иван Топчийски, председател на Съвета на директорите на газовото дружество. Пред Би Ти Ви той потвърди, че е "твърде вероятно" в края на годината, като изтече договорът, да са събрани достатъчно документи, за да се пристъпи към арбитраж. Според него България може да претендира за пропуснати ползи под формата на по-високата цена на газа, която плаща, след като доставките от Русия бяха прекратени.


При възникналата ситуация "Булгаргаз" ЕАД все още прави опити да бъде разрешен казусът в дух на взаимно разбирателство и сътрудничество. Ако опитите не дадат резултат, всяка една от страните по договора може да потърси разрешение на спора пред Арбитражен съд в Париж, Франция. Такъв вид производство следва да се проведе съгласно действащото швейцарско право, обясни пред "Дневник" източник, който е наясно с ангажиментите по договора, пожелал да остане анонимен.


България уязвима ли е заради клаузата "вземи или плати"


Клаузата "вземи или плати" (take or pay) е съществена част от договора с "Газпром експорт" и една от малкото публично известни. Тя означава, че договореното количество България се ангажира да получи и дори по някаква причина да не го иска или да прецени, че не й трябва, то тя трябва да го плати.


Това изискване дава повод на различни коментатори да твърдят, че прави България уязвима, тъй като не плаща. Всъщност според договора България дори се е ангажирала да предплаща всеки месец бъдещата доставка, която по думите на Топчийски е на стойност 200-300 млн. лв.


Експертът допълва пред "Дневник", че клаузата се отнася за случай на отказ от страна на "Булгаргаз" ЕАД от минималните количества за доставка, изискуеми по договора. Уверява, че след спирането държавната газова компания е продължавала да подава графици за получаване на количества по този договор и такъв отказ от българска страна не е реализиран.


Проблемът с плащането дойде след три указа на президента на Русия Владимир Путин, в които се указва как "Газпром експорт" да третира клиентите си и как те трябва да плащат. В договора с "Булгаргаз" е записано, че плащането е в долари - друга от малко известните публично клаузи от документа, и то по конкретно посочена в него банкова сметка. След указа на Путин се изисква от контрагентите да разкрият сметка в рубли в една от малкото, попадащи извън санкциите на ЕС руски банки, които освен това да превръщат постъпващите валути в рубли по курс, който е извън контрола на плащащите.


Кой какви съвети е давал


Когато в първите дни на април "Газпром експорт" предлага едностранната промяна в договора на "Булгаргаз", кабинетът се е обърнал към правния консултант на правителството White & Case. Въз основа на изготвения от кантората правен анализ, който е цитиран и в заключенията на временната парламентарна комисия по случая, кабинетът решава да не предприема действия по изпълнение на предложението на "Газпром експорт" за едностранно изменение на условията за плащане, а "Булгаргаз" изпраща писмено искане до доставчика за предоставяне на допълнителни разяснения по направеното предложение и обсъждането им.


В действащия все още договор се посочва, че всички изменения и допълнения по него ще са действителни само ако са направени в писмена форма и са подписани от хората, имащи право да представляват съответната страна. А също и че договореностите са задължителни за страните и не могат да бъдат променяни без взаимно съгласие в писмен вид, казва пред "Дневник" експертът, запознат с текстовете.


Приложените коментари от White & Case съдържат анализ на възможните рискове от приемането или отхвърлянето на предложението в контекста на клаузите на действащия договор, приложимото материално право (в случая швейцарското) и разрешаването на спорове между двете страни, съгласно уговореното в договора.

Момент от протеста GAZwithme в София

© Велко Ангелов

Момент от протеста GAZwithme в София


Въз основа на това "Булгаргаз" преценява, че едностранно предложените нови условия от страна на "Газпром експорт" носят огромен финансов риск и правна несигурност. Оценяват, че има риск от спирането на доставките, според тях в нарушение на двустранно подписания договор. А освен това изпълнението за заплахата за спиране на газа носи и репутационни щети заради наложените от ЕС санкции и конкретното изясняване от страна на Урсула фон дер Лайен, че плащането в рубли ще бъде нарушение/заобикаляне на санкциите, наложени на Русия.


Каквото кажат юристите


Ако се стигне до арбитраж, по-важно е какво смятат за изхода от него юристите, а не политиците, макар че политиката вероятно ще бъде фактор при такова дело, коментира пред "Дневник" Трайчо Трайков, бивш министър на икономиката и енергетиката.


Според него е много важно при такова дело и какви позиции заемат публично представители на различни институции по въпроса. Даде за пример арбитража с "Атомстройекспорт", който през 2016 г. завърши със загуба за България. Тогава НЕК, страна по договора, бе осъдена да плати 550 млн. евро на руския си контрагент за поръчано оборудване за АЕЦ "Белене". Трайков посочва, че тогава от руска страна в делото са използвани за аргументи и изказвания на представители на Агенцията за ядрено регулиране, според които проектът за оборудването е бил пред окончателно одобрение. Докато ние твърдяхме, че проектът не е бил утвърден и това беше така, допълва Трайков.


"И сега също виждам, че излизат разни политици и експерти, които казват, че България не е права, че е можело да се постъпи по друг начин с плащането, тъй като други в Европа така са направили и всичко това несъмнено ще се ползва в арбитража", смята той.


Оценката му е, че арбитраж е редно да има, защото страната, която се чувства засегната, трябва да си търси правата. "Според мен това сме ние", казва той. "Но това е изключително въпрос на много прецизни юридически детайли", подчертава Трайков.


Другият вариант е да не се стига до арбитражно дело, а да се постигне договореност извън него. Това обаче ще е на цената на допълнителни договорки, които ще трябва да направи едната от страните, които няма да са публични, а това крие рискове.


Можем да говорим по принцип


Дали такова арбитражно дело ще е успешно или не ще зависи от това дали може да се докаже неизпълнение на договора, обясни пред "Дневник" юристът Благовест Пунев, който оглавява Арбитражния съд при БТПП.


Ако се приеме, че отсрещната страна едностранно е прекратила изпълнението на договора, тогава България ще има основание да съди за обезщетение. Но трябва да се установи какви конкретно са условията по договора и при какви обстоятелства се смята, че има неизпълнение и се дължи обезщетение, посочи той. С уговорката, че говори по принцип, защото не познава този договор.

На мен ми се струва в случая, че едностранно е прекратен договорът преди изтичането му и се иска да се плаща в рубли вместо в долари, както е било договорено. И сигурно може да се счита, че става дума за едностранно действие, което на практика означава неизпълнение, посочва юристът.

При разразяването на газовата криза юристи коментираха, че има възможност да се подходи различно, като се избегне арбитраж и се действа от името на България, а не на "Булгаргаз". Според Пунев все пак в случая става дума за търговски договор и не вижда защо да се наместват публично-правни субекти в договор от частното право, независимо от очевидната зависимост на "Газпром експорт" от властта в Русия.


"Освен ако се приеме, че с действията властта в лицето на руския президент, като трета страна, е причинила вреди. Тогава вече може да се претендира за непозволено увреждане (деликт) и да се иска обезщетение от Русия като държава,доколкото с намесата на руския президент е преустановена доставката на газ", допълва Пунев.


В този случай според него делото може да е от името на България и да е пред български съд и да е на основата на вреди, причинени от трета страна - руската държава, която не е страна по договора, но препятства изпълнението. "Но такова дело ще бъде извън условията по договора, а не такова, което се основава на него", казва юристът.


Никой не плаща без бой


Арбитражните дела не са от тези, около които се вдига много шум. Според изданието Global Arbitration Review още през май тази година финландският държавен газов доставчик ще предяви арбитражни претенции към "Газпром експорт". Финландия бе сред страните, на които доставката на руски газ също бе прекратена. Същото се съобщава и за държавния газов оператор на Полша.


В международен план никой не плаща без бой и не се отказва от тези възможности, когато става въпрос за такива огромни суми. Това коментира адвокат Методи Байкушев, цитиран от "Капитал" по повод загубения арбитраж от НЕК за оборудването за "Белене". Според него тогава България не е използавала възможностите да поиска отмяна на решението, а се е втурнала веднага да плаща присъдената сума.


Според него сега не е налице нито обективна пречка руската компания да доставя, нито българската да плаща за газа и следователно има нарушение на договора. Той коментира това в отговор на мнения, че "Газпром експорт" е в условия на форсмажор - санкциите на ЕС, които му пречат да доставя. Или че собственикът на дружеството - държавата в лицето на президента Путин, не му разрешава.


Мнението му е, че от правна гледна точка ситуацията е проста - договорите имат силата на закон и не могат едностранно да се променят, включително и по отношение на валутата.


Пред същото издание трима български юристи, част от които работят в чуждестранни кантори, обаче смятат, че от правна гледна точка евентуален (търговски) арбитражен иск от страна на "Булгаргаз" срещу "Газпром експорт" има нисък шанс за успех. Причината е, че тезата за промяната на валутата, в която иска Русия да се плаща, е добре защитена с указите на руския президент. Освен това юристите смятат, че дори да бъде успешен, такъв иск ще е икономически нецелесъобразен, защото "Булгаргаз" ще похарчи повече за делото, отколкото би получил като обезщетение за неполучения за осем месеца газ.


Те смятат, че по-целесъобразно и по-евтино е в български съд да се отправи пряк иск за непозволено увреждане от "Булгаргаз" към Руската федерация. Уточняват, че такъв подход звучи авангардно за България, но е утвърдена практика по света. Адвокатите посочват, че това е много по-евтин от арбитражния спор и ще създаде условия за превръщането на "Булгаргаз" в пилотен ищец, представляващ политическите интереси на всички доставчици в ЕС.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK