Прилики и отлики на българския и английския траурен ритуал (по погребението на цар Борис Трети)

Един любопитен детайл от информационния поток тези дни за поклонението на кралица Елизабет Втора напомни за репортаж на вестник "Заря" от подготовката на погребалния ритуал на цар Борис Трети преди 79 години: В Англия преди век била прекъсната за кратко традицията коне да теглят траурната катафалка и те били заменени с флотски офицери, тъй като при едно кралско погребение конете се изплашили от огромното множество и скъсали впряга.

В българската подготовка на ритуала, поради внезапната смърт на царя, не е имало време за подготовка и единствената тренировка е проведена именно с шестте коня, които били изведени няколко пъти сред хора, с обучение за войниците как да държат поводите. Въобще вълнение имало около конете, ако вярваме на вестника, който явно е търсел нещо любопитно, но не се стигнало до отказ да бъдат използвани.

Приликите извън този любопитен детайл са много повече и основната е в огромното множество искрено сърбящи хора, които искат да отдадат последна почит пред владетеля. Както днес английските власти предупреждават населението, че ще се наложи да се чака и до 30 часа за поклонението, така и някога българите са предупредени, че десетки часове няма да са достатъчни да стигнат до входа на църквата "Александър Невски".

Втората основна прилика е в стародавния монархически символ за непрекъсваемост на държавата - "Царят умря, да живее царят". Тези думи прозвучават по "Радио София" в момента, когато царица Йоанна довежда в църквата 6-годишния Симеон и 9-годишната Мария Луиза да се простят с баща си.

Военна част за първи път застава на стълбите на почест пред новия цар.

Останалите прилики са в тържествеността на всяко пренасяне на ковчега, което се налага да се извърши в един ден няколко пъти за българския цар.

Цар Борис Трети умира внезапно от инфаркт в двореца в София на 28 август 1943 г. на 49 години, след 25 години царуване, заел е престола на 3 октомври 1918 г. в бурно време с неясна за българската държава съдба. Внезапната смърт на царя стресва цяла България. Правителството обявява 40-дневна жалейка в цялата страна.
Народното събрание се събира на траурна сесия.

На 30 август ковчегът е пренесен на ръце от двореца в катедралата "Александър Невски". Тъй като според Търновската конституция той е върховен главнокомандващ на Българската армия в мирно и военно време, ковчегът е носен от 12 военни лица - четирима генерали, четирима фелдфебели /старшини / и четирима войници. Покойникът е в мундир на генерал от пехотата.

Улиците на София са изпълнени от скърбящи хора. Същия ден започва поклонението пред тленните останки на владетеля, от цялата страна пристигат за поклонението. Някои съсловия го правят организирано - учители, чиновници, селски сдружения, работници от големите фабрики, бизнес кръгове - индустриалци, банкери.

Опашките към църквата се извиват покрай парламента, през бул. "Цар Освободител", Военния клуб, стигат до бул. "Дондуков" - днешното ларго, и продължават по странични улици. Официалните сгради, а и много жилища на столицата са покрити с черен креп, на централните булеварди димят високи черни жертвеници. Царският портрет е на всички кръстовища и площади. На железните стълбове на трамвайната мрежа висят черни флагове. Поклонението е предвидено за три дни, но огромния брой желаещи да се простят променя плана и е удължено до 5 септември и през нощните часове.

В църквата са и полковите знамена. Чуждестранни военни аташета поднасят венци от името на своите правителства и държавни глави. Вестник "Зора" изрежда чуждестранните делегации: "...италианска, германска, унгарска, хърватска, японска, румънска, турска, швейцарска, руска, испанска, шведска, датска, белгийска". Любопитна е демонстрацията на сдружението на българските шофьори, на което царят бил почетен председател.

На 5 септември сутринта е извършено опелото с присъствие на сто духовници - свещеници и митрополити, облечени в позлатени одежди и със златни корони, официалните лица, чуждестранните гости. Траурното слово произнася Видинският владика Неофит.

След опелото ковчегът е изнесен от църквата от висши представители на трите власти - министри, военни и висши магистрати. Вестник "Мир" описва този момент: " Десетина души - министри, висши сановници и генерали изнесоха дървения ковчег на Царя, направен от славонски дъб, с издълбан прост надпис "Борис III, цар на Българите", покрит с царското знаме с червения лъв. Наместиха покойника върху артилерийско оръдие с впрегнати шест коня, покрити с траурни плащове. Почетната дивизия замръзна. Музиката засвири "Слава на Господа" и "Боже царя ни пази". Царица Йоанна стоеше с царевия брат на храмовите стъпала като видение от царството на сенките - самотна и осиротяла."

Траурното шествие продължава по "Цар Освободител", бул. "Дондуков", и по бул. Мария Луиза" се отправя към Централна гара. Тротоарите и балконите са претъпкани, някои са по покривите. Вестниците пишат, че макар че било известно, че царят със своята непосредственост в общуването и широтата на възгледите е спечелил място в сърцата на българите, но никой не е очаквал да избухне такава всенародна скръб.

"Утихна всекидневният шум на столицата, дори враждите и крамолите се затаиха. Старци и деца, богати и бедни, знатни и неуки, притиснати един до друг, един зад друг... от тротоарите се дочуваше плач" - така журналистическите репортажи от онова време са видели грандиозното множество хора, които се прощават с царя.

Зад ковчега вървят царица Йоанна и братът на царя княз Кирил, зад тях сестрите му Евдокия и Надежда с нейния съпруг германския херцог Албрехт Вюртембергски, и сестрата на царица Йоанна принцеса Мафалда. От двете страни на ковчега са правителството, военни от Генералния щаб, висши сановници.Траурната процесия пристига на Софийската гара, която е покрита отвън и отвътре с траурен креп. Оттам ще потегли влакът към Рилския манастир, където е подготвен гробът.

На площада пред гарата се провежда последният военен парад пред покойния цар. Накрая гвардеец превежда през площада коня на царя и животното изведнъж силно и продължително изцвилва - детайл, който се превръща във вестникарски заглавия.

Последното сбогом в София е на гарата. Ковчегът е пренесен на траурния влак - на открита платформа с четири димящи жертвеника и почетна стража от гвардейци от двете страни на ковчега. Пероните на гарите по линията на влака са препълнени от народ. Миньорите в Перник са облечени в черно. Последната спирка на траурния влак е Кочериново. Оттук ковчегът е превозен до Рилския манастир с автомобила, ползван приживе от царя.

Траурната процесия пристига в Рилския манастир на здрачаване, посрещната от манастирското духовенство, отслужена е заупокойна литургия. До гроба е коленичила царицата, след нея остава почетната стража.

Голямата отлика - нямало е план като "Лондонският мост падна", но все пак някаква тренировка е имало. Цар Борис получава първата сърдечна криза на 23 август и изпада в частична кома, но едва на 26 август е пуснато първото комюнике за здравословното му състояние. Предполага се, че през тези дни е съставен сценарият от царската канцелария и военното министерство за траурния ритуал и е проведена репетиция на военните части.

Според историци, три факта определят отликите на българския ритуал: младостта на Третото българско царство с прекъснати традиции - 65 години към онзи момент; внезапността на кончината на българския цар; и опростяването на царския протокол от самия Борис Трети още при възшествието му на престола.

Смъртта е неочаквана, няма предварителен план за действие и няма време за тренировки. Той се оказва доминиран от масовата скръб, която би променила идеи за друга доминация, затова и историците го оценяват като сдържан откъм церемониални детайли, но организиран и изпълнен безупречно от правителството и армията при образцов ред.

Питам как е осигурен редът при такова масово струпване на хора, а и не се вижда твърде полицейското присъствие. Парадоксално - именно внезапността на царската смърт е улеснила службите за сигурност, защото в ступор изпадат и се смиряват всички обществени и политически кръгове, от крайно ляво до крайно дясно.

Няма документирана в архивите на полицията никаква идея за провокация, за нарушаване на реда. Въпреки това всеки метър от катедралата "Александър Невски" е проучен щателно от пода до купола.

Ритуалът е лишен от церемониална пищност, за разлика от английския, и поради радикалното опростяване на царския протокол лично от цар Борис Трети, вероятно заради незавидното положение на българската държава, когато той поема кормилото. Няма и следа от позлатените ливреи на свитата на цар Фердинанд, белите чорапи до коленете по бурбонски образец, бляскавите каляски и пищните церемонии пред Народното събрание, на които се обявява свръхтържествено "Пристига царят".

Борис Трети се е качвал на каляска само веднъж - на сватбата си през 1930 г. Той отива в парламента два пъти годишно да открие редовните сесии с автомобил придружен само от адютанта си. От "старото време" е останал само червеният килим. Посреща го военният оркестър, почетната рота, и ръководството на парламента. И недалече на площада гражданите, които са пожелали да го видят.

Запазени са само две церемониални прояви от времето на княз Александър Първи Батенберг - на 6 май в Деня на храбростта портите на двореца се отварят тържествено и царят излиза на кон следван от група генерали също на коне. След стотина метра слизат от конете и се отправят да приеме той военния парад, който се е провеждал тогава на площада пред Народното събрание. И Богоявление - Йорданов ден, освещаването на знамената на площада пред църквата "Александър Невски". Остава без промени и до днес и униформата на гвардейците .

Българските царе са в роднински връзки с английския кралски двор по линията на Сакскобургготската династия. Връзките са прецизно описани в сайта "Площад Славейков". Дядото на цар Фердинанд, той също се е казвал Фердинанд, е брат на майката на кралица Виктория /1818 - 1901 г./, която също се е казвала Виктория. Кончината на кралица Елизабет Втора стана повод да научим и друга, още по-пряка роднинска връзка с английския кралски двор, досега малко известна, по линия на съпруга на кралица Елизабет Втора. Първият български княз Александър Първи Батенберг е брат на дядото на покойния принц Филип. Англия първа признава Съединението на Княжество България с Източна Румелия, утвърдено от княз Александър без съгласието на Русия. За което българският княз ще плати с короната си.

Кадрите са от документалния филм "Един завет"и са взети от сайта kingsimeon.bg с разрешение на царския секретариат във Врана. Целият филм може да гледате тук и тук: