Без карти за риска от наводнения България се приближава към съдебен иск от ЕС

Струма, излязла от коритото си през 2021 г.

© Лили Тоушек

Струма, излязла от коритото си през 2021 г.



Европейската комисия призовава България да актуализира картитe на районите в риск от наводнения, придвижвайки напред наказателна процедура от февруари 2022 г., която тече срещу властите за това, че не са изпълнили задълженията си по директивата за оценка на риска от наводнения.


Срокът за изготвяне на картите е изтекъл през 2019 г., а правителството има още два месеца да се поправи, преди Комисията да внесе съдебен иск срещу България в Съда на ЕС.


"Тазгодишните наводнения в България, както и катастрофалните наводнения в Германия и Белгия през юли 2021 г. показват нарастващото значение на оценката на риска от наводнения от гледна точка на последиците от изменението на климата", се казва в съобщение на Европейската комисия, която избягва по принцип назидателния тон срещу столиците.




"През февруари 2022 г. Комисията изпрати официални уведомителни писма на България (за откриване на наказателна процедура) и още няколко държави членки, тъй като не беше получена информация за процеса, но оттогава те все още не са приели и/или докладвали на Комисията относно актуализираните си карти", се добавя в съобщението от Брюксел.


Борислав Сандов, който беше министър на околната среда и водите при задействането на наказателната процедура, заяви пред "Дневник" в четвъртък, че правителството на Кирил Петков е изтотвило проектите на картите и е провело още през март задължителните обществени обсъждания.

"Недоумявам, защо не е била довършена работата, както бяхме поели ангажимент пред Европейската комисия да направим до септември. Оставаше само да се отразят коментарите от обществените обсъждания върху картите, да се публикуват и да се информира за това Брюксел", заяви Сандов.


Картите за риска от наводнения се използват основно за превенция и за реакция при наводнения, като те ограничават дейностите, включително строителство и добив на инертни материали, покрай бреговете на реките и указват дейности като евакуация на населението и подновяване на електрозахранване и водоподаване в засегнати от наводнения райони.


Картите съдържат информация за възможните последици при различни нива на валежи, но според Сандов те не биха позволили да се избегнат щетите в карловско в началото на септември, тъй като място се води като гориста местност, а не като речен басейн и не би попаднало в картите на риска.


Нови наводнения в Карловско, има застрашени хора (обновена в 17 ч.)
Нови наводнения в Карловско, има застрашени хора (обновена в 17 ч.)

Българският проект за изготвяне на карти се изработва съвместно със Световната банка, за което финансовата институция е отпуснала 15 млн. лева. Договорът е сключен преди пет години и те е трябвало да бъдат готови през 2021 г.


Сандов каза пред "Дневник", че през юли е получил уверение от представителството на банката в София, че картите ще са готови преди края на годината, което ще направи възможно да бъде затворена наказателната процедура за неспазване на европейското законодателство от страна на България.


Заради забавянето е бил променен Законът за водите, за да се удължи действието на старите Планове за управление на риска от наводнение, част, от които са картите, но това не е отменило наказателната процедура от Брюксел, тъй като България като член на ЕС е задължена да изработи нови карти.


Според Сандов наличието на много заинтересовани страни в изготвянето и ползването на картите - от басейновите дирекции, през кметовете, стопаните на язовирите, областните управители и централната власт, както и бавната работа на държавната администрация, са основни причини за забавянето.


В началото на септември служебният екоминистър Росица Карамфилова също се е срещала с екипа на Световната банка за картите, припомня БТА и добавя, че при встъпването си в длъжност министър Карамфилова е уверила, че работата по загварянето на наказателните процедури в сектор "Околна среда" ще е приоритет.


България има най-много отворени наказателни процедури от Европейската комисия в областта на екологията - 16.


И две нови наказателни процедури


В четвъртък Европейската комисия започна още две наказателни процедури срещу България. Едната е за това, че София не е изпълнила задължението си да я информира дали е изготвила националната си дългосрочна стратегия за управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата.


Европейското законодателство изисква от държавите членки да изготвят стратегия за 30 г. напред. Това е трябвало да стане до 1 януари 2020 г. София има два месеца да предаде документа в Брюксел.


Втората е заради разминаване на българското и европейското законодателство за радиационната защита.


ЕС преработи директивата за основните норми на безопасност в радиационната защита, за да я модернизира и да консолидира основните норми на безопасност за защита на населението, работниците и пациентите от опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение.


Тези правила е трябвало да бъдат подновени до февруари 2018 г.


"Комисията обаче счита, че България все още не е транспонирала правилно някои изисквания на законодателството. Сега България разполага с два месеца, за да отстрани установените от Комисията недостатъци", се казва в съобщението от Брюксел.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK