© Георги Кожухаров
Иван Гешев по време на едно от изслушванията му в правната комисия на 47-ото Народно събрание.
Журналистите вече ще плащат, ако прокуратурата или друга държавна структура отказва да има даде информация. Този извод се налага от решението на съдия Ева Пелова от Административния съд София - град по дело за отказ за достъп до обществена информация.
Делото е заведено от репортера на "Дневник" Лора Филева заради отказа на държавното обвинение да предостави данни на какви факти се базира изказването на главния прокурор Иван Гешев, който пред Българската национална телевизия (БНТ) в началото на годината заяви, че има бум на престъпността.
Точните му думи бяха: "Налице е бум на престъпността и видове престъпност, които смятахме за решени - като телефонните измами, битовите престъпления в малките населени места, кражби от домове и противозаконно отнемане на МПС. Това е факт, въпреки информацията, с която разполагаме от повечето прокуратури, така опитите, така статистиката на МВР да бъде нагласена по начин да изглежда, че тези процеси не съществуват".
А със запитването си "Дневник" поиска да разбере какви са данните в прокуратурата за бум на престъпността и за опитите за изкривяване на статистиката на МВР. В отговора на държавното обвинение до редакцията е записано:
"Изявленията на главния прокурор по време на интервю пред която и да е било медия не представляват сами по себе си обществена информация по смисъла на ЗДОИ. Недопустимо е получаването на конкретни данни през призмата на изказване пред медия от длъжностно лице, независимо от заеманата длъжност, тъй като ЗДОИ не представлява способ за тълкуване на публични изяви".
С този аргумент прокуратурата отказа достъп до информация. Отказът беше обжалван пред Административния съд София- град, който е единствена инстанция да разглежда подобни казуси.
Съдия Ева Пелова отхвърля жалбата с мотив, че със заявлението "се търсят доказателства за направените изявления, а не обществена информация". "Поради това поисканата информация не може да се приеме, като обществена по смисъла на ЗДОИ, защото не отговаря на изискването на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ - целта на предоставянето на информацията да е лицата, да могат да си съставят собствено мнение за дейността на задължен субект чрез получаване на конкретна и ясно формулирана информация", приема съдът и отхвърля жалбата на Лора Филева.
С решението, което е постановено в Деня на правото да знам - 28 септември, и е окончателно се осъжда репортерът на "Дневник" да плати на държавното обвинение разноските по делото - 100 лева юристконсултско възнаграждение.
Александър Кашъмов: От решението излиза, че държавните служители могат да говорят, каквото си искат
"Със своето решение съдът прие странен прочит на Закона за достъп до обществена информация и Конституцията. По същество съдът прави извод, че от исканата със заявлението информация относно използваните от главния прокурор изрази "бум на престъпността" и "опитите, така статистиката на МВР
да бъде нагласена" може да се направи извод, че се търсят доказателства за направените изявления, а не обществена информация. Това стеснително разбиране на понятието "обществена информация" идва по една тъжна ирония точно в Деня на правото да знам - международен празник, създаден в България точно преди 20 години през 2002 г. и признат от ЮНЕСКО през 2015 и ООН през 2019 г. като Международен ден на всеобщото право на достъп до информация".
Това коментира пред "Дневник" адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до обществена информация".
По думите му от решението не става известно защо наличието на доказателства за истинността на нечии думи да не е обществена информация."В чл. 6, т.1 от Закона за достъп до обществена информация е издигнат като основен принципът на достоверност на информацията. Доказателствата обичайно са тъкмо способ за осигуряване на достоверност и представляват най-често документи, като например доклад за състоянието на престъпността или статистика, с каквито се очаква да е разполагал главният прокурор. Да се твърди, че това не е обществена информация, е необосновано и неразбираемо". коментира още Кашъмов.
"От съдебното решение излиза, че висшите държавни служители могат да говорят каквото си искат безогледно, дори да лъжат, и гражданите и медиите нямат правото да научат истината. Това разбира се, не само не е в унисон със ЗДОИ, но директно му противоречи, доколкото например при разпространена недостоверна информация институциите са длъжни да публикуват опровержение съгласно чл.14, ал.2, т.2 от ЗДОИ", казва още правозащитникът.
Според него ако прокуратурата разполага с доклад, изследване, статистика, на която се е основал главният прокурор в своето интервю, би следвало да ги предостави, а не да ги отказва. "Неоснователно съставът на съда смята, че оттук журналистката не може да си състави мнение за прокуратурата и главния прокурор. Напротив, може, тъй като би станало ясно дали той говори обосновано или голословно. Ако информацията не съществува, отново институцията е дължала отговор - уведомление, че няма такава информация, съгласно чл.33 от ЗДОИ. Гражданите имат по закон право и на тази информация. Във всички други варианти за журналистката, за гражданите и обществото остава неизвестно дали се говорят истини или празнословия", казва още адвокатът.
Според Кашъмов "ако правото на достъп до информация не води като резултат до отчетност и прозрачност на институциите, както гласи самият закон, и не може да извади наяве дали някой лъже или говори мотивирано, то това право не е ефективно, а "теоретично и илюзорно", както се изразява Европейският съд по правата на човека". "Решението на АССГ е тежко отстъпление от добре мотивираната и до голяма степен уеднаквена практика на този водещ съд по ЗДОИ. Остава да се надяваме, че е случаен прецедент, а не начало на негативен процес", казва още правозащитникът.
