© Георги Кожухаров, Reuters
България е държавата в Европейския съюз, която е най-неспособна да устои на негативното въздействие на фалшивите новини и е най-уязвима в борбата с тях. Това показва индексът за медийна грамотност за 2022 година, изготвен в рамките на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт "Отворено общество - София" и оценява потенциала за устойчивост срещу фалшиви новини в 41 европейски страни, като използва показатели за медийна свобода, образование и доверие в хората.
България заема 33-то място, но е последна в Европейския съюз. Преди нея се нареждат Украйна, Гърция, Румъния и Сърбия. В същата група, но с по-лош резултат от България са Молдова, Черна гора и Турция.
Пълният текст на доклада - тук
В дъното на класацията е Грузия, предшествана от Северна Македония (40-о място) и Косово (39-о) с почти еднакъв резултат, Босна и Херцеговина (38-о) и Албания (37-о). България се нарежда последна сред страните - членки на ЕС, и заема 33-то място от общо 41 държави.
"Притеснение буди обстоятелството, че обществата, които са най-уязвими към въздействието на фалшивите новини, са в същото време и най-малко загрижени от разпространението и въздействието на дезинформацията", отбелязва Марин Лесенски, автор на доклада, цитиран в прессъобщението за изследването.
При измерването на индекса се изчисляват различни по важност индикатори. Показателите за свобода на медиите са с най-голяма тежест (използват се оценките на Freedom House и "Репортери без граници") наред с показателите за образование (изследването PISA), като сред индикаторите за образование най-висок дял има четивната грамотност. Индикаторите за електронно участие и доверието в хората (Евростат) имат по-малка тежест спрямо останалите индикатори.
"Образованието е съществен компонент в противодействието на фалшивите новини. Например правителството на Финландия, която за поредна година оглавява класацията за медийна грамотност, счита силната държавна образователна система за основен инструмент за противопоставяне на информационната война срещу страната, а "широко разпространените умения за критично мислене сред финландското население и съгласуваната реакция на правителството" се смятат за ключов елемент за противопоставяне на дезинформацията. Като цяло се смята, че по-образованите хора са по-информирани, по-критично мислещи и е по-малко вероятно да попаднат в капана на измислени новини", констатират още авторите на доклада.
По индикаторите, измерващи свободата на медиите България се класира на 32-ро място, изпреварвайки страни като Унгария и Сърбия, но пък след страни извън Европейския съюз като Молдова, Косово и Черна гора. По отношение на доверието между хората България се представя малко по-добре и заема 29-о място със сходен резултат с този на Португалия и непосредствено след Чехия, включително изпреварвайки друга членка на ЕС - Хърватия.
България се представя най-добре по индикаторите за е-участие, заемайки 13-а позиция от 41 държави в Европа, но тези индикатори имат относително малка тежест при определянето на крайната класация.
Как държавите да станат по-устойчиви
Изданието на Индекса на медийната грамотност през 2022 година се появява във време, когато "инфодемията" съпътстваща пандемията от COVID 19 съвпадна с пропагандните "инфовойни", водени на фона на руската инвазия в Украйна, което засилва многократно както дезинформацията, така и заплахите, произтичащи от нея, уточняват от "Отворено общество".
Според тях досега като подход за справяне с дезинформацията от института винаги са се застъпвали за действие през образование. "Както показва скорошният опит обаче, образованието е необходимият, но дълъг път. Регулирането, включително и въвеждането на ограничения, може да се окаже необходима и неизбежна стъпка. В противен случай се появява "парадоксът на толерантността", когато правилата на либералната демокрация се използват за нейното подкопаване", пишат още в доклада.
