© Анелия Николова
Историци от няколко университета предлагат за национален празник на България да бъде определен 24 май - като ден на българското слово, просвета и култура, като единствената дата, която от средата на XIX век е преминала и оцеляла през всички епохи и власти. Те приеха обръщение към нацията и Народното събрание на национална дискусия, организирана от Историческия факултет на Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" на 21 октомври, с което призовават да започне дискусия, в която експертното начало да бъде водещо при вземането на решение.
Основните мотиви за предложението за 24 май са няколко:
- че е най-продължително чествания български празник, още от 1851 г.;
- че е празнуван в цялата българска етническа територия, тоест от всички българи независимо къде са се намирали - в Австралия, в Америка или в България, обясниха по време на дискусията;
- че е безспорен като сплотяващ нацията ден, а националният празник на една държава трябва да бъде обединяващ, не разделящ.
В документа, подписан от 14 историци от водещи университети и от Института за исторически изследвания към БАН, се отбелязва, че безспорните нерелигиозни празници след Освобождението на България са много, най-известните и почитани сред тях са 3 март, 24 май, 6 май - Ден на храбростта, , 6 септември - Денят на Съединението, 22 септември - Денят на Независимостта, 1 ноември - Денят на народния будител. Към тях, естествено, могат да бъдат добавени още няколко при изработването на един бъдещ национален календар, се посочва в документа.
"От всички тези празници съществува един, който не изпълнява изискванията за единство на нацията и идентификацията, същевременно е превърнат по политически причини в национален празник от отмиращата тоталитарна власт през 1990 г. Трети март е ден, привнесен у нас като ден на възшествието на чужд владетел. На този ден през 1878 г. е подписан един предварителен договор без правни последствия, който не решава българския национален въпрос, а напротив, го задълбочава", се казва в документа.
Всяка година тържествата за Трети март са съпътствани от спорове дали датата е най-подходящата за национален празник. А тази година в дните след празника на светите братя Кирил и Методий, партия ГЕРБ внезапно яхна вълната на обществените вълнения и поиска 24 май да стане национален празник, без да обясни защо през годините на своето управление не го е предложила, когато е имала и мнозинство да го осъществи.
В отговор на обществените вълнения
"Дневник" още през март т.г. отвори темата за дискусия
и започна именно с експертите историци, които най-добре познават историческите събития. Някои от тях са сред участниците в дискусията, изготвила сегашното обръщение до Народното събрание. Разговорите с доц. Пламен Божинов от Института за исторически изследвания при БАН и с проф. Милко Палангурски от Великотърновския университет "Св. Кирил и Методий" можете да прочетете тук и тук, с доц. Стефан Дечев и проф. Петко Ст. Петков - тук и тук. А през юни проф. Петър Стоянович по същата тема предупреди, че въпросът е достатъчно сериозен и не бива да се обвързва с ежедневната политика и конюнктурни цели.
Съществуващите официални празници на България да се допълнят, като към тях се добавят още достойни дати - 16 април - Ден на конституцията; 20 април - избухването на Априлското въстание; 2 май - ден на св. княз Борис-Михаил; 6 октомври - ден на цар Самуил. Предлагаме за приемане на това предложение от Народното събрание, като настояваме предстоящата дискусия да се води от експертното начало, заявяват подписалите се под обръщението на 21 октомври 2022 година във Велико Търново учени и общественици:
проф. дин Милко Палангурски - ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"
проф. д-р Петко Петков - ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"
проф. д-р Даниел Вачков - Институт за исторически изследвания към БАН
проф. д-р Веселин Янчев - СУ "Св. Климент Охридски"
проф. д-р Пламен Павлов - ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"
проф. дин Петър Стоянович - ИИстИ на БАН
проф. дин Костадин Паев - ЮЗУ "Неофит Рилски"
доц. д-р Валентин Китанов - ЮЗУ "Неофит Рилски"
доц. Георги Лозанов - СУ "Св. Климент Охридски"
доц. д-р Михаил Груев - СУ "Св. Климент Охридски"
доц. д-р Стефан Минков - ШУ "Епископ Константин Преславски"
доц. д-р Владимир Станев - СУ "Св. Климент Охридски"
гл.ас. д-р Светослав Живков - СУ "Св. Климент Охридски"
адвокат Йордан Йорданов, Велико Търново
