© radian.bg
Стопанството "Кабиюк"
Най-старият конезавод в България "Държавно предприятие Кабиюк" е на път да сподели съдбата на повечето търговски дружества, собственост на държавата - съсипано и превърнато в номенклатурен политически пристан. Това показва задочният спор между бившия директор на предприятието Десислав Десподов и наследника му Милен Полименов, назначен от служебното правителство. Пред електронното издание "За истината" работници в държавния конезавод са заявили, че през последните няколко години той е бил източван. Това довело до затъването му в дългове и дори до гладната смърт на елитни породисти коне, въпреки, че стопанството на предприятието разполага с над 20 хил. дка обработваеми земи за производството на зърнени храни и повече от 8 хил. дка ливади и пасища.
Повод за безпокойството на работещите в "Кабиюк" е поредната смяна на директора му, извършена този път от служебния министър на земеделието Явор Гечев. На мястото на досегашния Десислав Десподов е върнат предшественикът му Милен Полименов. И двамата бяха назначени в предприятието през юли 2021 г. от служебното правителство на Стефан Янев. Няколко месеца по-късно Полименов беше освободен от Иван Иванов, земеделски министър в правителството на Кирил Петков, заради съмнения за извършени злоупотреби в конезавода. Сега Явор Гечев, възстановява Полименов не само като член на управителния съвет, а и като изпълнителен директор на стопанството. Рокадата е направена преди месец, но Полименов и досега не е вписан в Търговския регистър, тъй като уволненият му предшественик е обжалвал назначението в съда и е спрял вписването.
Според Десислав Десподов, въпреки че не е вписан като управител, новоназначеният Полименов вече се разпореждал пълноправно в конезавода и дори се бил нанесъл в някогашната лятна резиденция на княз Александър Батенберг, която вместо от туристи, се ползвала като служебно жилище от директора на конезавода.
"Сапунен сериал"
Проследени във времето назад директорските смени в "Кабиюк" наистина приличат на "сапунен сериал". До лятото на 2021 г. изпълнителен директор на държавното стопанство е Пламен Петков, който заемаше тази длъжност повече от 12 години. Петков остана на поста си при всички правителства на ГЕРБ, а последният му договор беше подписан на 7 април 2021 г., три дни след проведените тогава парламентарни избори, от земеделския министър в последното правителство на ГЕРБ Десислава Танева.
През юли 2021г. служебният земеделски министър Христо Бозуков освободи Петков и назначи на негово място Десислав Десподов. Сменен беше и управителния съвет, като за негов председател тогава беше назначен Милен Полименов.
При тази смяна бяха оповестени факти, според които стопанството е било доведено до ръба на фалита с дългове, надхвърлящи 2,5 млн. лв. Говореше се за недохранване на конете и дори за смъртта от глад на екземпляри от елитни и скъпи породи, но официално данни за проверки няма.
"Взех предприятието с тези 2,5 млн. загуби, но успях да договоря добри условия за разсрочване на задълженията, казва сега Десислав Десподов. Полека-лека стопанството излизаше на печалба. Оставих конезавода в добро състояние, с план за развитие през следващите 3 години, а бях освободен грозно, като куче". Той твърди, че не е получил никакви обяснения за освобождаването си, а заповедта за това е дошла с електронна поща, в която нямало никакви мотиви.
Бизнес, скандали и политика
Малко преди смяната на Десподов в местно електронно издание в Шумен се появи публикация, според която по време на управлението му е възникнал скандали с липсващи горива, а освен това е продал без търг служебния джип на конезавода Фолксваген "Туарег" на автокъща, а още на следващия ден автомобилът бил купен от семейството на неговия партиен началник - шуменският лидер на БСП Веселин Пенчев.
"Този "Туарег" го бяхме купили именно заради Полименов, и след освобождаването му го обявихме за продажба, обясни Десподов. Дойде една автокъща и го купи, не знам какво е станало с него после". Той е обвиняван също, че превръща предприятието в хранилка на БСП, тъй като назначава партийни активисти. Десподов обаче смята, че е сменен заради икономическите апетите към конезавода.
Според Търговския регистър наследникът му Милен Полименов притежава еднолично и управлява 9 компании и е член на Съвета на директорите на още 3 дружества. Всички се занимават с финасови консултации и добив на електроенергия от възобновяеми източници. Десислав Десподов пък е собственик на две заведения в Шумен, но е по-известен като председател на общинския съвет на БСП в Хитрино, преди да стане изпълнителен директор на "Кабиюк". През февруари т. г. Десподов се яви на конкурс за длъжността директор на стопанството и го спечели, подписвайки 3 годишен договор за управление до 2025 г.
Обвинения и оправдания
Няколко месеца след встъпването в длъжност на Полименов и Десподов - през ноември м.г., в земеделското министерство беше внесен сигнал от Мая Манолова и адвокат Полина Велчева, които твърдяха, че държавният конезавод "Кабиюк" се разграбва, а дейността му, вместо отглеждане на елитни породи коне, е заменена с дърводобив. Според сигнала им, всеки ден в "Кабиюк" се товарели по 4-5 камиона с дърва, а новото ръководство сключило договори за добив и търговия с дървен материал с две компании от Троян. Наред с това, друго външно дружество е нарязало на скрап наличното желязо в предприятието, включително машините и двигателите им, оставени за резервни части.
"Служители в "Кабиюк" алармират, че управлението на държавното предприятие на практика е поето неофициално от варненски бизнесмен "с малко име Данаил и с прякор Пурата", пишеше в сигнала на Мая Манолова. Според твърденията им, той е близък до председателя на борда на директорите на "Кабиюк" Милен Полименов", сигнализираха Манолова и Велчева. Двете настояваха пред служебния министър да направи спешна проверка в държавното дружество. Към сигнала бях приложени снимки от 24 ноември 2021 г., на които се виждат камиони с дървесина и нарязани машини.
Потърсен за коментар на тези обвинения Милен Полименов заяви, че сечта, която се извършвала в горите на предприятието е имала за цел разчистване на работна площадка. Той обаче призна, че т.нар. работна площадка всъщност не е използвана от 30 години. Полименов каза още, че за сечта има подписани документи от 5 институции, които отговарят за разрешителния режим за почистване на такива площадки.
Въпреки тези обяснения два месеца по-късно Полименов беше освободен като председател на Управителния съвет на "Кабиюк" заради сигнала на Манолова и Велчева, но не от служебния, а от редовния земеделски министър Иван Иванов.
"Какво се крие зад това?"
Сега, по повод назначението на Милен Полименов за директор на държавното предприятие бившият земедилски министър Иван Иванов разказа следното: "Повиках директора Десподов и му поисках обяснения за случващото се. Стана ясно, че всичко се е правело по заповед на председателя на Управителния съвет Полименов, затова го освободих. Изумен съм, че сега служебният министър връща този човек в предприятието и само мога да предполагам какво се крие зад това". Според Иванов, както и според доскорошния директор на конезавода Десислав Десподов, Полименов е "опасен за Кабиюк".
Той обаче категорично отрича обвиненията. "Иван Иванов много добре знае за какво ме освободи, аз като председател на управителния съвет не мога да разпоредя нищо" каза Полименов, но не пожела да поясни какво има предвид. Той отрече да е виновен за каквито и да е решения, вземани по негово време.
Новоназначеният директор оспорва и твърденията за старите задължения на държавния конезавод. "Нямаше чак такива големи загуби, когато влязохме, каза Полименов. След това на свой ред той обвини досегашния директор Десислав Десподов, че не е управлявал добре стопанството. "Уж са социална партия, а остави хората без заплати, каза той. Да управляваш лавка е едно, а да управляваш предприятие е съвсем друго!".
С грижа за проблемите на хората
Полименов твърди също, че е "напълно безпартиен". На въпрос дали през септември е бил на предизборното събрание на ДПС обаче призна, че това наистина е така, но според него, това било "служебен ангажимент".
"Над 90 процента от хората, които работят в предприятието, са членове на ДПС и аз бях там по покана, казва той. Информирал съм министерството за получената покана и съм получил разрешение да отида на събранието на ДПС. След първоначалната политическа част това събрание си стана общозаводско, защото всички работят в предприятието. Аз съм бил там, където са хората ми, защото не мога да си позволя да не знам какви са техните проблеми", каза още Полименов по повод присъствието си на предизборно събрание на ДПС.
Заради оспореното си назначение Полименов е подал жалба да Варненския апелативен съд, който като втора инстанция трябва да разгледа постановеното по-рано решение на Окръжния съд в Шумен за спиране на вписването му като директор на "Държавно предприятие Кабиюк" в Търговския регистър.
Стартова цена - 3 млн. лв.
Какво мотивира непрекъснатите смени на директорите и членовете на управителните органи на "Кабиюк" е въпрос, който има лесен отговор. Държавният конезавод се оказва апетитна хапка, която "още на старта" гарантира поне 3 млн. лв.
Благодарение на бившия земеделски министър Иван Иванов, който е от Шумен, конезаводът получи държавно финансиране в размер на 1,4 млн. лв. за поддържане на местните породи и уникалния генофонд, съхраняван там. Освен това стопанството разполага с голямо количество слънчоглед и царевица на склад. Според Десподов, само складираният слънчоглед е за над 1.5 млн. лв.
"В складовете има над 1500 тона слънчоглед, който не е продаден, защото искахме да вземем по-висока цена, казва той. В момента за слънчогледа тя е 1000-1100 лв. за тон. Има и голямо количество царевица, от която една част е за изхранване на животните, но има и за продажба", казва още Десподов. Тази година стопанството е засяло 2 хил. дка царевица, при добив 600 - 700 кг от декар.
Така само от целевото финансиране от държавата и след продажбата на слънчогледа, в "Кабиюк" ще влязат над 3 млн. лв. В тези сметки не са включени парите, които предприятието ще получи от продажбата на царевицата, нито пък едно от най-сериозните финансови пера на стопанството - приходите от обработваемата земя. "Кабиюк" разполага с близо 30 хил. декара земя, от която над 20 дка са обработваеми. Само от европейските субсидии за нея в касата му постъпват около 600 хил. лв. годишно, твърди също Десподов.
Това вече обяснява колко апетитен е уж фалиралият конезавод и защо се водят битките за неговото управление. Допълнителен бонус за всеки управляващ е директорският борд на държавното предприятие, в който от години се приютяват заслужили политически активисти срещу възнаграждение от 1500-1600 лв. месечно за 12 заседания годишно.
