МВР и прокуратурата още не знаят дали в България е използван шпионският софтуер "Пегас"

Софтуерът "Пегас" позволява дистанционно проникване в мобилното устройство, което дава достъп до телефонни обаждания, снимки, показва локация, всички текстови съобщения, като има възможност дистанционно да се включат камера и микрофон.

© Анелия Николова

Софтуерът "Пегас" позволява дистанционно проникване в мобилното устройство, което дава достъп до телефонни обаждания, снимки, показва локация, всички текстови съобщения, като има възможност дистанционно да се включат камера и микрофон.



Не е установено в България да е бил използван шпионският софтуер "Пегас" (Pegasus), но това не значи, че не се е случвало. Прокуратурата и Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" все още извършват проверка дали "Пегас" е използван в България. Това заяви зам.-министърът на вътрешните работи Венцислав Катинов на конференция по темата за шпионския софтуер "Пегас" и как технологиите проникват в личното пространство и превземат демокрацията. Дискусията бе организирана от евродепутата Иво Христов съвместно с Euractive Bulgaria.


Катинов припомни, че на 11 февруари започна проверка на прокуратурата, която се извършва заедно с ГДБОП, като е изискана информация и от службите за сигурност и добави, че според българското законодателство използването на софтуера е престъпление. Проверката започна, за да се установи дали е извършвано неправомерно използване на софтуера "Пегас" в държавни структури с цел нерегламентирано подслушване на български граждани, след като за използването на софтуера се появиха множество публикации и журналистически разследвания, според които той е ползван не само в Полша и Унгария, но и в други европейски държави.


Евродепутат: България изнася шпионски софтуер
Евродепутат: България изнася шпионски софтуер


Софтуерът е създаден в базирана в Израел компания, като първоначалната цел е била чрез него да се следят терористични организации и групировки, както и криминалният контингент. Той позволява дистанционно проникване в мобилното устройство, което дава достъп до телефонни обаждания, снимки, показва локация, всички текстови съобщения, като има възможност дистанционно да се включат камера и микрофон. В момента обаче софтуерът може да се използва свободно от всеки, който го купи, и това се прави както от правителства, така и от частни лица.




Заради това е необходимо да се изработят регулаторни мерки на европейско ниво, както и законодателство, което да регламентира отговорността, обясни Иво Христов.


Той посочи, че в случаи, в които управляващи партии, които купуват "Пегас" с цел политическа употреба срещу опозицията, може да се наблюдава, че често стават жертви на вътрешнопартийни скандали. Христов даде пример с подобни случаи в Полша и Унгария, където лидер на партия е използвал софтуера срещу опонент.


В Европейския парламент бе създадена разследваща комисия, която има за цел да анализира информацията не само за този, но и за други шпионски софтуери, а след това и да излезе с доклад с препоръки и мерки, които да бъдат обсъдени на политическо ниво.


На 8 ноември България заедно с Кипър беше посочена като основен износител на шпионски софтуер в Европа от докладчика на Анкетната комисия на Европейския парламент по скандала със следенето на граждани и политици, избухнал около израелската програма за подслушване "Пегас". Тогава нидерландският евродепутат София инт Велд (група "Обнови Европа") представи в Брюксел заключенията си след седеммесечна работа, като заяви, че всички европейски държави използват шпионски програми.


През юли международно журналистическо разследване установи, че "Пегас" заразява както "Айфон", така и устройства с "Андроид". Неправителствените организации "Форбидън сторис" и "Амнести интернешънъл" са се сдобили със списък с 50 хил. телефонни номера, които клиенти на "НСО груп" са подбрали да бъдат следени. В него са поне 180 журналисти, 600 политици, 85 правозащитници и 65 бизнесмени.


В списъка има телефони от 50 държави, но много от номерата са групирани в 10. Сред тях от Европа изрично е посочена Унгария. Сред страните, използвали най-активно "Пегас", са и Азербайджан, Бахрейн, Индия, Казахстан, Мексико, Мароко, Руанда, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Сред следените е мексиканският журналист Сесилио Бирто, убит няколко седмици след появата на името му в този документ от 2016 г.


"Пегас": Софтуер за следене на журналисти и опозиционери е използван в 50 държави
"Пегас": Софтуер за следене на журналисти и опозиционери е използван в 50 държави

"Комисия констатира, че 14 европейски държави легално са се сдобили със софтуера. Този софтуер не просто може да влияе на политическия процес, но и на всеки човек. Когато установи, че е следен, той ще осмисля действията си по различен начин. Той може да промени и мотивацията и нагласите на хората, особено ако тези хора са свързани с власт, пари или боравят с информация. Така например, ако журналист е следен с "Пегас", той рискува да загуби източниците си, които ще се страхуват да не бъдат разкрити", коментира Христов.


"Частният пазар за шпионски софтуери процъфтява с хиляди клиенти, а оценката на този бизнес расте непрекъснато, като в момента се оценява на около 12 млрд. долара. Това са изключително сложни шпионски инструменти, които се продават на свободния пазар. Нужна е значителна промяна в законодателството и въвеждане на регулация. Такава употреба в България към момента не е установена", коментира зам.-министърът на вътрешните работи, въпреки че България бе спомената като една от държавите, от които се разпространява този софтуер.


Според Иво Христов възникват много въпроси - каква е гаранцията, че държавата, която го придобива, ще го опази; лесно ли е да се клонира технически такъв софтуер; лесно ли е да попадне в частни ръце и др.


"Необходим е принципен подход, а не конюнктурен (конюнктурният рано или късно се обръща срещу нас). За съжаление, добри европейски практики в сферата няма. Трябва да се изработи европейско законодателство, което да укрепи националните такива. Навсякъде държавни органи се занимават с контрола и регулирането на този тип. материя, но тъй като те са под шапката на някое действащо правителство, то този контрол рядко е ефикасен. В проектодоклада на Европейския парламент се казва, че европейските институции, с изключение на Европейския парламент, практикуват "омерта", добави Христов.


Според Мирослав Стефанов от Българската асоциация на етичните хакери някои държави вече разполагат с киберармии.


"Те се занимават със защита, както, например, ВВС, сухопътните армии и прочее. В Китай числеността на тази киберармия е 12 000 души. Това са хора, които наблюдават кой използва въпросните кибероръжия, каквото е и софтуерът "Пегас", изготвят анализи и т.н.", коментира Стефанов. По думите му, това им помага да бъдат в течение какво, къде се използва и от кого, а
когато нещо се случи, те са готови.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK