© Юлия Лазарова
Според "Продължаваме промяната" измененията са част от гаранциите за съставяне на правителство на малцинството, в случай че се стигне до втори мандат
Депутати от "Продължаваме промяната" и Атанас Атанасов от "Демократична България" предлагат шефовете на Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО), Служба "Военно разузнаване" (СВР) и на Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) да се назначават от Министерския съвет по предложение на министър-председателя вместо с президентски указ.
Промените на двете партии включват още и изменения в Наказателно-процесуален кодекс (НПК), които предвиждат отпадането на ролята на прокурора като посредник между съда и полицията, когато за извършването на определени действия по разследване се изисква произнасяне от съда.
"Всички предложения целят по-бърз и ефективен наказателен процес по разкриване на престъпления и търсене на отговорност от нарушителите. При запазване на основната компетентност на прокурора да осъществява ръководство и надзор в досъдебната фаза законопроектът предлага и възможност за разследващите органи да образуват досъдебно производство и извън случаите на неотложност. Извършването на извънпроцесуални действия при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление, но невъзможност да се обоснове неотложност на случая, води единствено до забавяне, а в много случаи до извършване на действия, които не могат да се ползват с тежест на доказателство в наказателния процес, а често и до необходимост от тяхното преповтаряне", пише в съобщението промените.
Подобна ситуация имаше при акцията за ареста на бившия премиер Бойко Борисов, неговия пиар Севделина Арнаудова и бившия финансов министър Владислав Горанов. Тогава МВР предприе действия по неотложност, но впоследствие те не бяха потвърдени от съда, прокуратурата трябваше да повтори част от тях. В крайна сметка прокуратурата отказа да поиска постоянно задържане и да повдигне обвинения.
Измененията, които предвиждат промяна в начина на избор на шефове на службите, целят да съответстват на конституцията, според която Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност, както и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили.
Вносителите на идеите уточняват, че законопроектът не ограничава правомощията и информацията, която президентът има и получава във взаимодействието си със службите.
"В името на прозрачността и обективните критерии за избор на председателите в законопроекта се предвижда всяко назначение да бъде предшествано от изслушване на кандидатурите в съответната ресорна комисия в
Народното събрание. Законодателното предложение е наложително в контекста на развитието на войната в Украйна и бежанския натиск, при които защитата на националната сигурност следва да е основен приоритет на правителството за постигане на целите, заложени в чл. 24 от конституцията", уточняват в съобщението за промените.
Измененията, които предвиждат и главният секретар да се назначава по предложение на министър-председателя и от Министерския съвет, също са мотивирани със "следване на конституционната повеля, че Министерският съвет осъществява политиките по обществения ред и националната сигурност и премахва нетипичната роля на президентската институция по пряко влияние върху организацията и дейността на изпълнителната власт в
лицето на МВР чрез персонални назначения на главния секретар".
Промените предвиждат още Националната служба за охрана да премине към министъра на отбраната, а задължителната охрана на висши длъжностни лица да се намали до една година след освобождаване на поста. Запазва се възможността при необходимост да се осигури по-продължителна охрана. "С цел оптимизиране на дейността на службата, на нейните човешки и финансови ресурси се предлага ограничаване на кръга на охраняваните лица, заемащи длъжности в общата администрация на президентството, до онези случаи, в които придружават висшите длъжностни лица по време на събития, представляващи източник на повишен риск", предлагат още от двете партии.
