Парламентът гласува за нов антикорупционен орган, без "бухалки" и "чадъри"

Служебният министър на правосъдието Крум Зарков подчерта, че новият закон не трябва да бъде приемат, за да бъдат взети едни пари, за "да бъдат спрени едни хора да вземат едни пари".

© Георги Кожухаров

Служебният министър на правосъдието Крум Зарков подчерта, че новият закон не трябва да бъде приемат, за да бъдат взети едни пари, за "да бъдат спрени едни хора да вземат едни пари".



Народното събрание прие на първо четене да има реформа в антикорупционното законодателство. Как точно ще изглежда тя на финала обаче все още не е известно, тъй като бяха приети два законопроекта - единият предложен от депутатите от "Продължаваме промяната", а вторият - внесен от Министерския съвет и изготвен от екипа на служебния министър на правосъдието Крум Зарков. Двата законопроекта се различават, но депутатите обявиха принципна подкрепа за реформа в антикорупционната комисия (КПКОНПИ).


По-голямо мнозинство получи проектът на "Продължаваме промяната", който бе гласуван със 138 гласа "за", 31 "против" и 14 "въздържал се". Законопроектът на Министерски съвет събра подкрепа от 113 депутата, които гласуваха "за", 3 бяха "против", а 95 "въздържал се".


Служебният министър на правосъдието Крум Зарков представи законопроекта, внесен от Министерски съвет и обясни разликите с този на "Продължаваме промяната". Внесеният от Крум Зарков проект предвижда комисията да се раздели на две - за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Същото разделение е предвидено и в отлежаващия от миналия парламент закон на "Продължаваме промяната", който е внесен отново и ще бъде обсъден на 2 ноември. И в двете законодателни предложения е заложено комисията за борба с корупцията да има разследващи функции.


Първи същински тест за парламента: да има ли антикорупционна реформа
Първи същински тест за парламента: да има ли антикорупционна реформа



Концепцията на Зарков обаче включва органът да се състои от петима души - двама избрани от парламента, по един излъчен от общите събрания на върховния административен и върховния касационен съд и един назначен от президента. По думите на Зарков това трябва да осигури равна отдалеченост на органа от институциите и да осигури участието на професионалисти в него.


В законопроекта на "Продължаваме промяната" е записано, че предложения за председател и членове на комисията могат да правят народните представители.


Пред депутатите Зарков обясни, че двата законопроекта споделят обща философия и цел, като общото е, че се предвижда антикорупционния орган да има разследващи функции и възможност да оспори решения на прокуратурата да не образува разследвания. Освен това, по думите на Зарков, реформата ще постави под съдебен контрол монополните решения на прокуратурата. В законопроектът на Министерския съвет е предвидено този орган да се занимава единствено с разследвания срещу корупцията и с аналитичната дейност.


"Много важно, но много различно производство е това за конфликт на интереси. За да бъде ефективна тази комисия, тя трябва да бъде фокусирана - върху определен кръг лица и за определен вид престъпления. Това, което се случи в последните години, трябва да ни е за урок и да не повтаряме грешките. Този механичен сбор на различни по философия производства в един орган, е неефективен. Втората голяма група промени са свързани с политическата независимост - трябва да излезем от спиралата, в която тези органи биват обвинявани или в бухалка, или в чадър", коментира Зарков.


Съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков припомни, че този законопроект е важно условие за приемането на България в Шенген и че е част от плана за възстановяване и устойчивост, по който България е поела ангажименти, от които зависят европейски плащания.


"Ние имаме уважение към министър Зарков. Вярваме, че никой не е над закона. И вярваме, че както министър-председателят, главния прокурор, така и президентът трябва да бъдат в неговия обхват. Ние вярваме, че най-демократичният начин е парламентът да избере членовете на новата комисия. Не одобряваме избор на членове от много институции, защото може да станем свидетели на блокаж, какъвто в момента виждаме с ВСС и дори СЕМ", смята Петков. По думите му държавният глава не би трябвало да има право да прави предложения за членове на КПКОНПИ, тъй като институцията няма отношение към борбата с корупцията.


По време на дебата Милен Матеев от "Продължаваме промяната" обясни, че колегите му от парламентарната група не са съгласни с ограничаване на персоналния обхват на лицата, които трябва да бъдат разследвани, и посочи, че това трябва да се случва на всички нива, на които има корупция.


Според Кирил Петков, членовете на новия антикорупционен орган не трябва да се избират от много институции, защото може да стигне до блокаж.

© Георги Кожухаров

Според Кирил Петков, членовете на новия антикорупционен орган не трябва да се избират от много институции, защото може да стигне до блокаж.


Рая Назарян от ГЕРБ-СДС обяви, че позицията на групата е за принципна подкрепа и на двата законопроекта, но предупреди, че между първо и второ четене следва да бъдат отстранени някои недостатъци. Според нея един от недостатъците в предложението на Министерския съвет е за членове на антикорупционния орган да бъдат избирани действащи съдии от ВАС и ВКС. По думите й, съдът е независим орган, функциите на съдиите са изрично посочени в Закона за съдебната власт и назначаването на съдии в орган, който се занимава с разследване на престъпления, създава основание за упрек за безпристрастност и може да доведе до отводи на целия съд, когато делото стигне до трета инстанция.


От ГЕРБ не са съгласни и с фигурата на разследващия инспектор, тъй като смятат, че тя е в противоречие с Наказателно-процесуалния кодекс. Според Рая Назарян е безпредметно да има разследващ инспектор, освен това нито от проекта, нито от мотивите става ясно кое налага въвеждането на такава фигура и какви са възраженията към работата на следователите и разследващите полицаи.


Йордан Цонев от ДПС обяви, че движението подкрепя двата законопроекта както в комисията по правни въпроси, така и в пленарната зала. Той обаче отправи възражения и критики, след като припомни и историята на създаването на антикорупционните органи в България.


"Животът не започва от 2021 г. Създаването на един орган не е никаква гаранция, че ще се преборим с корупцията. Особено, ако намирисва на байпас на други органи, намирисва на заобикаляне на конституционни принципи. Недейте да имате този ентусиазъм. Борбата с корупцията иска не само да има органи, но и други неща - превенция, включително и в законодателството", коментира Цонев.


Председателят на комисията по правни въпроси в парламента и депутат от ГЕРБ Радомир Чолаков пък отправи друг коментар, свързан с плана за възстановяване и устойчивост. Той смята за много унизително за една суверенна държава да подчинява законодателството си на това "да вземе едни пари", още повече, че парите не са чак толкова много.


"Още повече, ако рискува да разбие институционалната си система. Може би е по-добре понякога да се отказваме от едни пари и да проявим достойнство и характер", смята Чолаков. По думите му, всички необходими решения се съдържат в Конституцията, която обаче не се чете и не се разбира.


"Не трябва да приемаме закон, за да вземем едни пари. Трябва да приемем закона, за да спрат едни хора да вземат едни пари", отговори министър Крум Зарков.


Депутатите от "Възраждане" също бяха против промените в законодателството, свързано с КПКОНПИ. Според Цвета Рангелова, тези законопроекти са писани "набързо, механично, на коляно" и е останало неясно какво налага разделянето на един орган на две, при положение, че доскоро управляващите са се гордеели с работата му.


По-голямо мнозинство за реформа в КПКОНПИ събра законопроектът на "Продължаваме промяната".

© Цветелина Белутова, Капитал

По-голямо мнозинство за реформа в КПКОНПИ събра законопроектът на "Продължаваме промяната".


Костадин Костадинов пък коментира иронично, че в България ще настъпи сериозен поврат в борбата с корупцията, ако се създаде още един орган. "Ще се размият още повече усилията в борбата с корупционния фактор, който представлява най-сериозният риск за националната сигурност на България", смята лидерът на "Възраждане".


Според Бранимир Балачев (ГЕРБ-СДС) Министерския съвет предлагал "захаросани неща", как органът ще бъде равно отдалечен от всички институции и независим и обяви, че този закон е неправилен, няма да допринесе с нищо за борбата с корупцията. "Ако ние, българите, не престанем да говорим за тази корупция, че сме корумпирани, няма да имаме добро начало в ЕС", коментира Балачев.


Думите му дадоха повод на Асен Василев от "Продължаваме промяната" да реагира и да обяви, че корупцията не може да се "замита под килима", а хората да си затварят очите за съществуването й, защото при всяко излизане на улицата "тя ни удря в лицето" с различни проявления като ремонт на ремонта, например, некачествени пътища, по които загиват български граждани и т.н.


Надежда Йорданова от "Демократична България" обяви принципната подкрепа за нуждата от подобно законодателство като припомни, че в момента КПКОНПИ събира огромен обем от информация със специални разузнавателни средства, но не е известно за какво ги използва, тъй като в настоящия си вид те не могат да послужат пред съда, тъй като не са събирани в рамките на Наказателно-процесуалния кодекс.


Заради това са нужни и разследващите функции на антикорупционната комисия, добави Йорданова. По данни, представени от Йорданова, под 10% от дейността на КПКОНПИ в момента е свързана с противодействие на корупцията. Тя подчерта, че между първо и второ четене групата ще поиска поправки, които да гарантират, че органът няма да бъде превърнат нито в бухалка, нито в чадър.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK