"Няма данни за насилие над инакомислещи": защо България отказа закрила на рускиня и болната й дъщеря

Снимката е илюстративна

© Цветелина Белутова

Снимката е илюстративна



Ирина Юриевна е била винаги политически активна и опозиционно настроена, докато живее в Москва, където води театрално студио. Тя има украински корени, а синът ѝ от първия брак е участвал в протестите в Киев през 2013 г,, станали известни като Майдана. Дъщеря ѝ - Марфа, на 14 г, има вродено генетично заболяване - муковисцидоза, и физическото ѝ оцеляване зависи от скъпоструващи лекарства.


Ирина и Марфа пристигат в България почти веднага след началото на войната на Русия в Украйна, започнала на 24 февруари 2022 г. Прекарват известно време при познати в Царево.


Избират да дойдат в България, защото познават страната и езика и се надяват да се интегрират. А също и защото след началото на войната Ира - както я наричат приятелите ѝ - веднага тръгва по протести и започва да пише постове в социалните мрежи. Не може да мълчи, но не може да си позволи и да я арестуват, защото животът и достъпът до лекарства на дъщеря ѝ зависи от нея.




Двете подават молби за закрила и получаване на статут на бежанци. Държавната агенция за бежанците обаче им отказва. Мотивът е, че общата обстановка в Русия не дава основание за опасения, че там може да има преследвания на хора. По отношение на заболяването на момичето от агенцията приемат, че Ирина и Марфа може да се завърнат легално и да живеят, ако не в Москва, то някъде в провинцията - в друга област или град на страната, където има подходящи медицински специалисти, за да продължи лечението и рехабилитацията.

Ирина и Марфа са сред онези руски граждани, потърсили закрила в България след началото на войната, на които обаче е отказан статут на бежанец.

"Дневник" вече разказа историята на 26-годишния Александър Стоцки, който обжалва пред съда отказа да остане в България и очаква решение. Мотивите на държавата тогава бяха сходни - в Русия "има ясно изградени демократични институции и действащи граждански организации, контролирани от обществото".


Над 100 молби, пет са уважени


От агенцията за бежанците съобщиха за "Дневник", че от началото на руската инвазия в Украйна подадените от руски граждани молби за закрила са 148. От тях:

  • 123 са в процедура по вземане на решение
  • 5 са одобрени и е предоставена международна закрила с хуманитарен статут
  • 25 са постановените откази

"Обжалваните откази до 29 ноември 2022 г. са около 6", отговарят от агенцията пред "Дневник". Оттам уточняват, че не е задължително постановените решения за периода да са по молби подадени само през тази година: "Процедурата по вземане на решение за международна закрила може да продължи до шест месеца, а в някои случаи и до 21, което означава, че решенията за тази година може да са постановени и по молби, подадени през вече изминалата 2021 г."


В Русия няма установени данни за преследване и упражнено насилие над обикновенни граждани публикували снимки от протести и митинги, които изразяват несъгласие по дадена тема с управляващите


От отказа на Държавна агенция за бежанците


От агенцията за бежанците не коментират мотивите, с които на руснаци се отказва закрила. Адвокати, с които "Дневник" разговаря, коментираха, че ключово за практиката на държавата вероятно ще е именно окончателното решение по делото за отказа на Александър Стоцки.


"Проблеми имат само лидерите на опозицията"


В отказа на Държавната агенция за бежанците по случая на Ирина, с който "Дневник" се запозна, е отбелязано, че в Русия има действащо двадесетгодишно законодателство, регламентиращо действията на държавните органи срещу екстремизма и тероризма.


От агенцията посочват, че много западни изследователи и журналисти правят анализ на това законодателство, като подчертават неправомерното му ползване и злоупотреба от управляващите среди, които целят да отстранят политическите си опоненти и опозицията чрез измислени обвинения в екстремизъм и антидържавен тероризъм. Допълва се, че в Руската федерация са забранени дейностите на три организации, свързани с опозиционера Алексей Навални и че са арестувани няколко негови сътрудници. Изтъкнато е, че през 2022 г. е забранено ползването на известни американски социални мрежи, които са обявени за екстремистки.


Представена е информация за блокиране на стотици сайтове, медии и спиране на интернет съдържанието спрямо действащото законодателство за позоваване на информация подадена единствено от сигурни държавни източници. В становището е посочен сайт с информация за лечението на болните от муковисцидоза в Русия. В заключение от агенцията подчертават:

"От гореизложеното става ясно, че в страната на произход на Ирина Юриевна съществуват проблеми, които касаят като цяло опозиционните партии и в особеност техните лидери, но не и техните хиляди привърженици и доброволци по време на избори".

Държавните служители приемат още, че в Русия "няма установени данни за преследване и упражнено насилие над обикновени граждани публикували снимки от протести и митинги, които изразяват несъгласие по дадена тема с управляващите."


Има ли гонения в Русия


"Решението по случая на Ирина и дъщеря й Марфа е, бих казала, скандално. Според Държавната агенция за бежанците Русия е демокрация, където хората имат право да изразяват свободно политическото си мнение и не се осъществяват гонения и терор над цивилното население, което дръзва да изрази политическата си позиция", коментира пред "Дневник" Деница Любенова, адвокат на Ирина и Марфа. По думите ѝ становището може би отразява личното мнение на служителя, който го е написал, но със сигурност не отразява настоящата политическа обстановка в страната: "Напротив, Русия е авторитарна и терористична държава, където вилнее насилие".


Трябва ли един човек да бъде арестуван и осъден за политическите си възгледи срещу терористичен режим, за да разбере България, че е преследван в резултат именно на тези си възгледи?


Деница Любенова,

адвокат


Според адвоката служителите в агенцията не са отчели фактическата обстановка в Русия, където има "десетки хиляди хора, които са тероризирани, гонени и арестувани в резултат на изразяване на мнението си срещу войната, която Русия води срещу Украйна". Тя акцентира на становището, че Ирина не може да докаже, че е била обект на полицейска проверка и пита риторично: "Трябва ли един човек да бъде арестуван и осъден за политическите си възгледи срещу терористичен режим, за да разбере приемащата държава - в случая България, че това лице е преследвано в резултат именно на тези си политически възгледи".


Любенова допълва, че е недопустимо България да връща хора "в терористична държава, която по всякакъв начин погазва правата на човека политически бежанци" и това противоречи на всички принципи на международното право.


Адвокатът обръща внимание, че случаят на Ирина е още по-сериозен, заради състоянието на дъщеря й.
Муковисцидозата е заболяване, за което средната очаквана продължителност на живот е 40г. Всекидневното оцеляване зависи от скъпоструващи лекарства. А по думите на самата Ирина след въвеждането на санкциите в Русия, голяма част от тези лекарства (включително антибиотици) изчезват от руския пазар и са заменени с руски аналози, които не са ефективни и само създават резистентност.

В решението за отказ прави впечатление, че за Ирина и 14-годишната Марфа се говори като за отделни личности без никаква връзка помежду им.


Колко руснаци искат закрила по политически причини


От Държавната агенция за бежанците уточняват, че не могат да дадат информация за точен брой руски граждани получили международна закрила/убежище по политически причини, както и брой подадени молби за закрила/убежище по същите причини.


"Гражданите на трети страни и лица без гражданство, които подават молби за предоставяне на международна закрила/убежище, не попадат в различни категории спрямо причините, поради които са заявили, че са напуснали страната си на произход. Запазването на правата на чуждите граждани и конфиденциалността на предоставяната от тях информация в хода на производството по разглеждане на молбите им за закрила е елемент от закрилата на лицата. Предоставянето на подобна информация би била в разрез с установените международноправни норми и националното законодателство", пишат още от агенцията.


Очаквайте в следващите дни интервю с Ирина Юриевна и дъщеря й, както и историята на друг човек, избягал от Русия, на когото също е отказана закрила в България


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK