Анатомията на проектокабинета "Габровски": Кой кой е сред кандидатите

Неврохирургът проф. Николай Габровски (първият горе вляво) представи проектокабинет, включващ участници в различни управления. На горния ред до Габровски са кандидатът за министър на енергетиката Николай Павлов, кандидатът за правосъден министър Миглена Тачева, кандидатът за министър на транспорта Прошко Прошков. На долния ред са кандидатът за министър на културата Ириней Константинов, за вицепремиер по еврофондвете Милена Крумова, за министър на околната среда Миглена Плугчиева, за външен министър Драгомир Заков.

Кандидатът на ГЕРБ за министър-председател проф. Николай Габровски предложи днес на президента Румен Радев проектосъстава на евентуално бъдещо правителство. Той посочи, че всички номинирани са хора, известни в своята област на действие и отдалечени от партийните централи. Преглед на имената показва "шарен" кабинет с личности, ангажирали се в миналото с каузи както на ГЕРБ, така и на други политически сили - БСП, НДСВ и "Продължаваме промяната", хора, свързани с управлението на София, много бивши служебни министри и зам.-министри.

Прави впечатление, че две от трите жени вицепремиери - Миглена Тачева и Меглена Плугчиева, са бивши министри в кабинета на тройната коалиция (БСП, ДПС, НДСВ), оглавяван от Сергей Станишев. Тачева беше кадър на НДСВ, а Плугчиева - на БСП. Третата - Малина Крумова - имат опит в ресора за евросредствата и е била министър по еврофондовете в служебния кабинет на Огнян Герджиков (2017 г.) и на околната среда и водите в този на Марин Райков (2013 г.). Васил Грудев е бил министър на земеделието в служебното правителство на Георги Близнашки, заместник със същия ресор по време на втория кабинет "Борисов", на два пъти е оглавявал и фонд "Земеделие" (за два месеца - септември - ноември 2013 г., и през 2019 г.).

С биография на заместник-министри влизат още Маринела Петрова (зам.-министър в последния кабинет "Борисов", дългогодишен служител в Министерството на финансите), Добромир Симидчиев (в три кабинета - "Борисов", на Марин Райков и на Орешарски) и Атанас Запрянов (във втория кабинет "Борисов" при министър Николай Ненчев).

Прошко Прошков е общински съветник в София, а Иреней Константинов - директор на общинския театър "София".

Двама - кандидатът за енергетиката Николай Павлов и за икономиката Мартин Даневски са били уволнени пре управлението на кабинета "Петков". Трима - кандидатите за здравен, социален и образователен министър Благомир Здравков, Събина Събева и Славчо Томов, са с медицинско образование. Седем от двайсетимата, включително тримата вицепремиери, са жени.

"Дневник" припомня накратко ключовите факти, с които са известни кандидатите за министерски постове.

Малина Крумова - кандидат за вицепремиер по управление на средствата от Европейския съюз

Предлаганата за заместник министър-председател по управление на средствата от Европейския съюз Малина Крумова е настоящият председател на Държавна агенция "Безопасност на движение по пътищата". Тази структура беше създадена през 2018 г. след няколко случая с тежки пътни инциденти, между които и катастрофата край Своге с 20 жертви, коствала постовете на трима министри. Преди това е била служебен заместник министър-председател по еврофондовете в правителството на Огнян Герджиков - през 2017 г.. Заемала е и длъжността заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството с ресори програмата за саниране и водния сектор.

Миглена Тачева - кандидат за вицепремиер по обществен ред и сигурност и министър на правосъдието

Настоящият директор на Националния институт по правосъдие Миглена Тачева и бивш министър на правосъдието е номинацията на ГЕРБ за нов правосъден министър. Тачева е родена на 24 май 1960 г. в Провадия. През годините е работила като съдия, преподавател, била е и директор на Център за обучение на адвокати "Кръстю Цончев".

От юли 2016 г. е директор на Националния институт на правосъдието, след като през лятото на миналата година бе преизбрана за втори мандат. Националният институт на правосъдието, който оглавява, организира задължителните първоначални обучения на младшите магистрати - съдии, прокурори и следователи.

Преди това Миглена Тачева беше министър на правосъдието в тройната коалиция (БСП, НДСВ и ДПС) като зае мястото на Георги Петканов. Тя заемаше поста от юли 2007 до юли 2009 г. А в предходния кабинет на НДСВ, в който Бойко Борисов беше главен секретар на МВР, Тачева беше зам.-министър на правосъдието

През 2010 г. е назначена за изпълнителен директор на "Феста холдинг" АД на Петя Славова, където работи в продължение на 4 години, управлявайки структурата, обединяваща хотели по Черноморието и в планинските курорти, строителни и инвестиционни компании, лозарски масиви и изби.

През 2007 г. работи за създаване на обществен съвет от правни неправителствени организации към Министъра на правосъдието, като модел на участие на гражданското общество в съдебната реформа. В периода от 2003 до 2005 г. участва в изработването на Закона за правната помощ и структуриране на пилотно бюро за правна помощ в Велико Търново.

За последно името й нашумя медийно преди година, когато правилата за изпълнение на длъжността директор на Националния институт на правосъдието бяха променени, за да може мандатът й да бъде удължен. Управителният съвет на института я подкрепи с 6 гласа "за", като "против" гласува само председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов. За оставането ѝ на поста се обявиха шефът на Върховния административен съд Георги Чолаков, главният прокурор Иван Гешев, тогавашният министър на правосъдието на ГЕРБ Десислава Ахладова, проф. Сашо Пенов и членовете на Висшия съдебен съвет Красимир Шекерджиев и Евгени Иванов.

"Капитал" припомня, че през 2018 г. Тачева се оказа заподозряна в престъпление по служба, извършено през 2007 г. Постановлението на Софийската градска прокуратура (СГП) беше по сигнал на Антикорупционния фонд за сключен от Миглена Тачева, за наемането на сградата на Административния съд - София-област, на столичната ул. "Съборна" 7, собственост на "Транслат" АД. Според заключението на прокурор Боряна Бецова, цитирано от неправителствената организация, "може да се направи извод, че са налице данни за престъпление по служба - по член 282 от НК, извършено от министър". Няма публични данни има ли развитие по преписката.

Меглена Плугчиева-Александрова - кандидат за вицепремиер по климатичните политики и министър на околната среда и водите

Меглена Плугчиева, снимката е от 2013 г.

Меглена Плугчиева е разпознаваема личност сред номинираните за министри. Името й се свързва с активна и ефективна работа по постигане на стандартите за присъединяване към ЕС, най-вече в областта на горското стгопанство, и преминаването й впоследствие на дипломатическа работа.

Завършила е Висшия лесотехнически институт в София и има експертиза по горско стопанство и екология, дисертацията й, с която получава през 1989 г. научна степен кандидат на науките, е "Екология на горите". Автор е на десетки публикации по темата.

Три пъти е депутат от листата на БСП - в 37-ото, 38-ото и 41-ото Народно събрание.

Политическата й кариера в изпълнителната власт започва в кабинета на Симеон Сакскобургготски през 2001 г., в който до 2004 г. е зам.-министър на земеделието, отговарящ за евроинтеграцията и горското стопанство и програмата ФАР. Тя е един от двамата представители на БСП в кабинета "Сакскобургготски" (заедно с Костадин Паскалев), без партията им да участва в управляващата коалиция между НДСВ и ДПС. Получава Златния почетен знак на Министерството на външните работи за принос към присъединяването на България към ЕС.

Владее освен английски и немски език, и от 2004 до 2008 г. е посланик на България в Германия. Удостоена е от германското правителство с орден Федерален кръст за заслуги първа степен. През 2006 г. името ѝ се споменава и като българската номинация за еврокомисар.

През 2008 г. е избрана за вицепремиер в правителството на тройната коалиция (НДСВ, БСП, ДПС), водено от Сергей Станишев, като е отговаряла за усвояването на европейските фондове. От това време е и скандалът със завишени цени при обществени поръчки и корупция и заради който правителството е принудено само да спре проекти за над 100 млн. евро пред заплахата те да бъдат орязани от Брюксел.

От 2012 г. отново е дипломат - назначена е за извънреден и пълномощен посланик в Швейцария и Лихтенщайн със седалище в Берн.

Номинацията ѝ за вицепремиер в кабинета на Николай Габровски я заварва като посланик в Черна гора.

Маринела Петрова - кандидат за министър на финансите

Маринела Петрова е била зам.-министър в кабинета "Борисов 2", когато министър на финансите е Владислав Горанов и запазва поста си и в третия кабинет на ГЕРБ. В професионалната ѝ биография доминира работата в Министерството на финансите - от експерт в Aгeнциятa зa иĸoнoмичecĸo пpoгpaмиpaнe и paзвитиe през 1992 г. през диpeĸтop нa диpeĸция "Eвpoпeйcĸи въпpocи и пoлитиĸa" в миниcтepcтвoтo, a впоследствие и диpeĸтop нa "Иĸoнoмичecĸa и финaнcoвa пoлитиĸa". В справката, разпространена за нея при назначаването ѝ за зам.-министър беше посочено, че пряко е участвала в подготовката на България за присъединяване към европейския паричен съюз. Към момента е председател на управителния съвет на Банката за развитие на Съвета на Европа (БРСЕ).

Благородна Макева - Найденова - кандидат за министър на вътрешните работи

© Дневник

Благородна Христева Макева-Найденова е е представена като човек с над 23-годишен стаж в системата на МВР, като е започнала от най-ниското стъпало в районно управление и стига до зам.-директор в Главна дирекция "Национална полиция".

Кариерата ѝ започва в 8-мо РПУ към Столичната дирекция на вътрешните работи в сектор "Криминална полиция" като оперативен работник, а след това като дознател. Работила е като главен юрисконсулт в Генерална дирекция "Полиция", както и началник на сектор "Правно-нормативно обслужване и жалби" в ГДНП.

По времето на ГЕРБ, през 2015 г. тя се издига до поста зам.-директор на ГДНП. От 2015 до 2021 г. е била председател на Постоянната комисия по права на човека и полицейска етика в МВР като в същия период е била член и на Националния съвет за подпомагане и компенсация на жертви на престъпления. Макева е била член и на Комитета за наблюдение на националната многогодишна програма на Република България по Фонд "Вътрешна сигурност" 2014-2020 г. до август 2021 г. Работила е и като директор на дирекция "Публичен регистър" в антикорупционната комисия.

В представянето ѝ се отбелязва, че Макева е била хоноруван преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" по "Правни и полицейски аспекти на домашното насилие", както и председател на Работна група "Правоприлагане" към Съвета на Европейския съюз по време на българското председателство на Съвета през 2018.

Атанас Запрянов - кандидат за министър на отбраната

Номинираният за министър на отбраната генерал от резерва Атанас Запрянов е на 72 години. Завършил е Военна академия по свръзките "Будьони" в Санкт Петербург, Русия и Генерал щабния факултет на Военна академия "Г. С. Раковски". В периода от 1988 г. до 1995 г. заема различни длъжности в Управление "Свързочни войски" на Генералния щаб на Българската армия. В периода 2002-2003 г. е началник на Военна академия "Г. С. Раковски". През 2003 г. получава военно звание генерал лейтенант и става заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия по ресурсите, като е на поста до 2006 година.

Запрянов е бил зам.-министър на отбраната в последното правителство на Бойко Борисов. Той оглави политико-военната група за избор на нов тип боен самолет, след като кабинетът на ГЕРБ отмени резултатите от тръжната процедура по въпроса и премина към пряко междудържавно договаряне, в резултат на което се стигна до сделката със САЩ за изтребителите F-16.

Драгомир Заков - кандидат за министър на външните работи

Номинираният за министър на външните работи Драгомир Заков беше министър на отбраната в правителството на Кирил Петков от началото на март до падането на кабинета в края на юни. На 1 март той замени на поста Стефан Янев след непремереното му изказване за "военна операция" на Русия в Украйна. Беше привлечен за поста в последния момент, след като БСП и президентът Радев остро се противопоставиха на назначаването на Тодор Тагарев. Той придвижи и проекта за покупка на още 8 нови изтребителя F-16 от САЩ, който сегашният служебен кабинет продължи.

Драгомир Заков е дипломат от кариерата с дългогодишен опит в дипломатическата служба. Заемал е ръководни длъжности в Министерството на външните работи - началник на отдел в дирекция "ООН и сътрудничество за развитие" (2014-2016 г.) и директор на дирекции "НАТО и регионална сигурност" (2016 - 2018 г.) и политика за сигурност (2017 г. - 2022 г).

Работил е в Постоянната делегация на България към НАТО в Брюксел (2004 - 2008 г.) и в Постоянната мисия на България към Службата на ООН и другите международни организации в Женева. В периода 2019 - 2022 година Драгомир Заков е назначен с указ на президента Румен Радев за постоянен представител на България в Северноатлантическия съвет към НАТО.

Мартин Дановски - кандидат за министър на икономиката и индустрията

Уволненият от Даниел Лорер (докато беше министър на иновациите и растежа) Мартин Дановски се предлага са управлява икономиката и индустрията. Дановски оглави Държавната агенция за научни изследвания и иновации от създаването ѝ през септември 2020 г. , а преди това беше съветник на вицепремиера Томислав Дончев (ГЕРБ). Лорер го смени през март без да посочва мотиви.

Преди това - от 2015 г., е участвал в създаването на Фонд мениджър на финансови инструменти в България (Фонда на фондовете) бил е член и председател на управителния му съвет.

В края на 2015 г. основава заедно с още няколко партньори "Хидролиа" - компания, която предлага на частни клиенти от индустрията да управлението на големите си водни съоръжения.

Добромир Симидчиев - кандидат за министър на регионалното развитие

Бивш зам-министър по времето на първия кабинет на ГЕРБ, назначен през 2011 г. и освободен при кабинета "Орешарски" през 2013 г., когато са изтъкнати лични причини, сега Добромир Симидчиев се предлага да се върне в министерството на по-висок пост. Завършил УНСС със специалност пречистване на питейни и отпадъчни води, проектиране на пречиствателни станции и управление на утайките. Магистър е и по бизнес администрация от Университета на Сиатъл, САЩ, се казва в официалната му биография.

Прошко Прошков - кандидат за министър на транспорта и съобщенията

Прошко Прошков е общински съветник от ГЕРБ в София и е смятан за най-изявения оратор на групата ѝ в общинския съвет по всички проблеми на града.

Политическата му кариера започва от ДСБ където се издига до лидер на софийската структура, през 2007 г. става кмет на район "Лозенец", като на изборите печели на балотаж срещу кандидата на ГЕРб, а през 2011 г. е издигнат за кандидат-кмет на София от "Синята коалиция". След неуспеха напуска и преминава през движението "България на гражданите" на Миглена Кунева преди да се присъедини към ГЕРБ.

Като председател на постоянната комисия по инженерна инфраструктура и енергийно планиране и Столичния общински съвет Прошко Прошков иска свръхзадлъжнялата "Топлофикация София" да бъде дадена на концесия на чуждестранен инвеститор. Той е сред инициаторите за въвеждане на нова електронна система за продажба на билети и карти в градския транспорт. Тя струва на общината 100 млн. лв., но все още не е внедрена изцяло. Прошков съдейства за прекарването на вода за бедстващия Перник през водопреносната
мрежа на София.

Събина Събева - кандидат за министър на труда и социалната политика

Кандидатът за министър на труда и социалната политика Събина Събева е била близо 16 г. изпълнителен директор на фондация ,,Международна социална служба - България" до 2020 г. Била е директор дирекции ,,Програми и международно сътрудничество" и ,,Държавна политика за закрила на детето" в Държавна агенция за закрила на детето. В периода 1989-2002 г. е асистент, старши и главен, в Катедрата по хигиена, екология и професионални болести на Медицински факултет, София. Работила е и като хоноруван преподавател в НБУ.

От биографичната справка за нея се разбира, че е участвала в разработването на Методиките за предоставяне на социалните услуги - Център за обществена подкрепа, Звено "Майка и бебе" и Приемна грижа. Има над 30 публикации, вкл. и в чужди списания, 13 доклади и съобщения в научни форуми в България и чужбина в областта на училищната медицина, обществено здраве, хранене и др.

През 1982 г. завършва Медицинската академия в София, а през 1996 г. придобива специалност по Обща хигиена. През юни 1993 г. стажува в Световна здравна организация-Женева, Направление "Психично здраве", а през април 1994 г. специализира в Департамента по социални и здравни въпроси (DASS) в Монпелие, Франция по проблеми, свързани с грижата за деца и семейства в риск. През 1999 г. придобива образователна и научна степен "Доктор" по проблеми, свързани с правото на учениците със специални образователни потребности за обучение в масовото училище. През 2002 г. получава «Магистър по Обществено здраве» в Института по Социална и превантивна медицина към Медицинския факултет - Женева, Швейцария.

Благомир Николаев Здравков - кандидат за министър на здравеопазването

Благомир Здравков е анестезиолог-реаниматор, изпълнителен директор на педиатрията в София, СБАЛ по детски болести "проф. Иван Митев".

Назначен е на поста по време на министъра на здравеопазването в последното правителство "Борисов" проф. Костадин Ангелов (сега депутат от ГЕРБ-СДС - бел. авт.). Тогава"Капитал" писа, че назначението на Здравков е едно от поредицата след конкурси, проведени по спорен начин. Здравков и Ангелов заедно са били лекари в екипа на риалитито "Сървайвър: Камбоджа" през 2014 г.

Наскоро Благомир Здравков се присъедини към искания на граждански организации създаването на Национална детска болница да е приоритет на държавата. По времето на Костадин Ангелов концепцията за построяването на лечебното заведение беше да се реконструира старият строеж в терен на болница "Александровска". Следващият министър Стойчо Кацаров поиска болницата да се строи на територията на болница "Лозенец", по-известна като правителствена и Здравков е коментирал, че идеята е добра. Последната концепция е да се строи на терен в кв. "Горна баня".

В биографичната справка на Благомир Здравков се посочва, че е работил в болниците "Св. Анна", "Пирогов" в София. Твърди се, че е бил лекар и консултант на "Български червен кръст" и Военно-въздушните сили "по въпросите на аварийно-спасителната дейност".

Славчо Томов - кандидат за министър на образованието и науката

Предложеният за министър на образованието Славчо Томов е гинеколог, онколог. От разпространената официално за него информация не личи да е имал досег със системата на образованието, с изключение на дейността му в Медицинския университет в Плевен.

Славчо Томов е в екипа на частната болница "Св. Марина" в Плевен. Неин директор е акад. Григор Горчев, който пък беше депутат от ГЕРБ-СДС за месец в 45-ото Народно събрание - първото от поредицата кратки през последната година и половина.

В биографичната му справка, разпространена от пресслужбата на ГЕРБ, е посочено, че Славчо Томов е бил декан на факултет "Здравни грижи" към Медицинския университет в Плевен, както и ректор на висшето учебно заведение за два мандата.

Според информацията от ГЕРБ за Славчо Томов той е серитифициран като конзолен хирург за работа с роботизираната система "Да Винчи". Член е на няколко международни организации, свързани с роботизираната хирургия.

Ириней Константинов - кандидат за министър на културата

Константинов е директор на общинския театър "София" от 2008 година. Освен многото роли в театъра, има многократни участия в радиотеатъра, литературни предавания на БНР и телевизионния театър, както и участия във филми.

Това лято започна спорният ремонт на театър "София" на стойност 10 млн. лв., осигурени по оперативната програма "Региони в растеж". Проектът планираше фасадата да се облепи с високопресован ламинат и по този повод "Спаси София" предизвика скандал в общинския съвет. Мнозинството от ГЕРБ бързо коригира проекта и със същите средства ще се използва по-скъпа облицовка от естествен камък, която се обещава да е близка до оригиналната, вече свалена от стените на сградата.

Актьорът бе сред участниците в инициативния комитет, който през октомври издигна кандидатурите на проф. Анастас Герджиков и на полковник Невяна Митева за президент и вицепрезидент.

Васил Грудев - кандидат за министър на земеделието

За министър на земеделието и храните се предлага човек, заемал същия пост и при служебния кабинет "Близнашки". Васил Грудев оглавява министерството в периода август-ноември 2014 г. Професионалната му биография е свързана с различни позиции в Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), който оглавява насред скандала с къщите за гости и обвиненията срещу собственика на винпром "Карнобат" Миню Стайков през 2019 г. Фондът,, към управлението на който ДПС винаги е проявявало засилен интерес, разпределя многомилиардни субсидии по програмата за селските райони. Освободен е от този пост при първото служебно правителство на Стефан Янев през юни 2021 г., когато министър е свързаният с БСП проф. Христо Бозуков.

Възпитаник на Френската езикова гимназия в родния си град Пловдив, той завършва магистратура в Юридическия факултет в университета Franche-Comté в Безансон, Франция. Специализирал е Европейско сътрудничество в Wageningen Business School, Холандия.

С образованието на 34-годишния Грудев е свързан единственият по-сериозен скандал, който се завърта около името му. През ноември 2013 г., когато Грудев вече е изпълнителен директор на фонд "Земеделие", сайтът "Биволь" съобщава, че във визитката му е записано, че е доктор на науките към Юридическия факултет на университета Robert Schuman в Страсбург, Франция, което обаче не отговаря на истината. Впоследствие позицията в официалната му биография е коригирана на докторант.

Милена Стойчева - кандидат за министър на иновациите и растежа

Милена Стойчева има дългогодишен опит от неправителствения сектор и фокуса върху образованието на младите хора в предприемачество. Тя е изпълнителен директор на българския клон на "Джуниър Ачийвмънт" (JA Worldwide), която работи именно в тази сфера. Две от популярните публични инициативи на организацията са състезанията за ученически компании и конкурсите "Мениджър за един ден", в който ученици получаваха възможност да прекарат работния ден заедно с шефове на различни компании.

Според официално представената визитка, Стойчева е и директор за иновации и трансформация към EIT Culture & Creativity, член е на борда на Европейския форум на жените-основатели на компании и е гостуващ преподавател по иновации и предприемачество към Европейския Институт за иновации и технологии. Кариерата ѝ е фокусирана върху компании и проекти, свързани освен с тези сфери, и с цифровизация и опазване на природата.

Красимир Симонски - кандидат за министър на електронното управление

Kрасимир Симонски е бивш председател на Държавна агенция "Електронно управление", назначен на длъжността по времето на служения кабинет на Стефан Янев след напускането на предишния титуляр Атанас Темелков. Преди това е бил негов заместник.

Ако бъде избран за министър пряко ще отговаря за машините за гласуване, след като такава поправка беше направена при приемането на законопроекта за министерство на електронното управление. Именно той ще има правото да утвърди методиката, по която ще се удостоверяват съответствията на доставения тип технически устройства за машинно гласуване.

Преподавал е програмиране и компютърни архитектури в Технически университет-София и компютърни мрежи в Американския университет в България (АУБ).

В биографичната справка за него се казва, че е ръководил проекти за ИКТ-обучение в Американския университет и към Програмата на ООН за развитие, включително по проекта iGovernment, в рамките на който са обучени в базови компютърни умения над 65 хиляди държавни служители, за което проектът е избран за Проект на годината в България, номиниран и попада в първите три като Проект на годината на Stockholm Challenge Award in 2008.

От 2007 г. е ръководител и координатор на българските екипи по проекти на Европейската комисия, сред които са тези за развитие на националните програми за развитие на широколентов интернет достъп в Европа, бил е и председател на Българската изследователска и образователна мрежа (БИОМ) до 2013 г.

От септември 2007 г. до октомври 2009 г. е заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения с ресор "Информационни технологии".

От април 2012 г. разработва и ръководи националния проект за развитие на високоскоростен широколентов достъп от следващо поколение в България с бенефициент Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" (ИА ЕСМИС).

От началото на 2013 г. е изпълнителен директор на ИА ЕСМИС до назначаването му през 2016 г. за заместник-председател на Държавна агенция "Електронно управление" (ДАЕУ). По време на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. ръководи всички формати на Съвета по темата "Киберсигурност", включително приемането на Европейския регламент за киберсигурност (EU Cybersecurity Act).

От юни 2021 г. е председател на ДАЕУ и Национален координатор по киберсигурността до закриването на агенцията от правителството "Петков" във връзка със създаването на Министерство на електронното управление.

Николай Павлов - кандидат за министър на енергетиката

Николай Павлов беше служебен министър със същия ресор през 2017 г. в първото служебно правителство, назначено от Румен Радев, с министър-председател Огнян Герджиков. След като на власт се върна ГЕРБ Павлов оглавяваше в продължение на четири години държавната "Булгаргаз". Сменен е при управлението на "Продължаваме промяната" месец преди Русия да нападне Украйна след обвинения, че е подписал анекс, с който се спират доставките на по-евтин азерски газ. Заключението на прокуратурата беше, че МВР не е събрало достатъчно доказателства, за да бъде повдигнато обвинение на Павлов.

Мартин Захариев - кандидат за министър на туризма

Познат основно като журналист, радио и телевизионен водещ и продуцент, номинираният за министър на туризма Мартин Захариев е зам.-председател на Националния борд по туризъм от 2019 година досега. Бил е изпълнителен директор на борда в периода 2014-2018 г. През 2018 г. Мартин Захариев защитава докторска дисертация по темата "Дигитализация на бизнеса в туризма" в Университета по библиотекознание и информационни технологии.

През 2005 г. е член на инициативния комитет за кандидатурата на Бойко Борисов за кмет на София. Бил е депутат в 42-то и 43-то Народно събрание от гражданската квота на Коалиция за България.

Мартин Захариев има опит в маркетинга и рекламата. Основател на списание "Егоист" и издател на българското "Плейбой". Член на Обществения съвет на БНТ от избора на Константин Каменаров за генерален директор и наследилия го на поста Емил Кошлуков.

Завършил е право в Софийския университет и е специализирал "Медиен мениджмънт" в САЩ и Англия. Бил е главен секретар на Държавната комисия по далекосъобщения между 1999 и 2001 г.

Борил Пламенов Кръстев - министър на младежта и спорта

Изборът за министър на младежта и спорта е Борил Кръстев - съпруг на олимпийската шампионка по бокс Стойка Кръстева. Той не е бил професионален спортист, а през ноември 2021 г. направи първи стъпки в политиката като кандидат за депутат от ГЕРБ. В 24-и МИР е събрал 102 преференции.

"Не мога да се нарека политик, по-скоро съм гражданин на България", каза тогава той пред "Нова". "Партия ГЕРБ първа се обади, покани ме. Мога да кажа, че виждам полезни неща в тяхната политика".

През февруари 2022 г. ГЕРБ не успя да прокара предложението на двама свои районни кметове за предоставяне на апартаменти като подарък от Столичната община на Кръстева и на треньора ѝ Борислав Георгиев. Предложението беше странно, тъй като беше насочено единствено към Кръстева, а не и към останалите шампиони от Токио 2020 - каратистката Ивет Горанова и състезателките от ансамбъла по художествена гимнастика.

След искане от опозицията - "Демократична България", да се дадат апартаменти и на другите олимпийски медалисти, решението беше отложено. Девет месеца по-късно общината раздаде апартаменти в нов жилищен блок в район "Илинден", но Горанова отново остана извън списъка.

За Кръстев официално се посочва, че "притежава дългогодишен опит в управлението и организацията на спортната подготовка", но няма информация от къде идва този опит и къде е практикувал. Според съобщението в момента той прави следдипломна квалификация с профил "Бокс и кикбокс" в Националната спортна академия "Васил Левски".