© Георги Кожухаров
След Царска Бистрица Върховният касационен съд потвърди, че и "Врана" е собственост на царската фамилия
Дворецът Врана, който е бил дом на царското семейство, остава собственост на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза, като всички претенции на държавата са отхвърлени.
Това следва от определението на Върховния касационен съд /ВКС/ от днес, 12.12.2022 г., за което информира специализираният сайт news.lex.bg. Върховната инстанция отхвърля искането за обжалване от страна на държавата на решението на Софийския апелативен съд (САС) от м.г., с което двамата наследници на цар Борис III бяха признати за собственици на имота.
Върховните съдии са се позовали на новата практика на ВКС по делото за Царска Бистрица, която беше първият имот, присъден окончателно на Симеон Сакскобургготски. Новата съдебна практика произтече от решението на Конституционния съд от април 2020 г., което, както "Дневник" писа, доведе до радикални последици за хода на делата, тъй като въведе обратно действие на решенията на КС. Така се оказа, че законът за одържавяването на царските имоти от 1947 г. не легитимира собственост на държавата, тъй като през 1998 г. е обявен за противоконституционен, което обявяване действа от приемането на новата конституция през 1991 г.
В искането си до ВКС държавата е поставила 11 въпроса, с които да обоснове допускането на касационно обжалване, включително е поискала и делото "Врана" да бъде спряно и да бъде образувано тълкувателно дело. ВКС отхвърля искането за постановяване на тълкувателно решение, като посочва, че въпросите, на които държавата иска да се отговори в него, или са изяснени, или са неотносими към казуса "Врана"
"С това решение се слага край на спора за "Врана" - тя принадлежи на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза и се възстановява една правна и житейска справедливост, защото когато държавата е отнела от някого нещо и го връща, самата тя трябва да се съобрази със своите актове. След като някога е отнела "Врана" от царското семейство именно като имущество на царя, няма как години по-късно да твърди, че то е нейно още към момента на одържавяването",коментира пред news.lex.bg адвокат Валя Гигова, която осъществи защитата по делото "Врана".
Делата започнаха през 2009 г., с идването на ГЕРБ на власт, разноските на държавата към 2017 г. надхвърлиха 2 млн. лв.
Държавата предяви претенции за собственост, за да се покаже в синхрон Бойко Борисов с популисткото настояване на партия "Ред, законност и справедливост" и конкретно на лидера й и депутат тогава Яне Янев, като управляващото мнозинство прие и мораториум върху ползването на реституираните вече имоти от Симеон Сакскобургготски "до приемането на закон за царските имоти". Не последва нито приемане на закон, нито мораториумът бе отменен, нито някой от управлението през изминалите години пожела да обясни как властта смята да реши проблема.
Междувременно състав на ВКС през 2012 г. прие, че чифликът Кричим е държавна собственост, като един от мотивите беше, че от отмяната от КС на Закона за одържавяване на царските имоти през 1947 не произтичат правни последици за статута им. След това решение за Кричим всички съдилища започнаха каскадно да решават делата с такъв мотив в полза на държавата.
През 2017 г. държавата даде знак, че е разколебана в претенциите си за царските имоти и е готова на споразумение. Заради "общественото мнение" обаче, според източници на "Дневник", премиерът Бойко Борисов се отказал от идеята. Тогавашният министър на правосъдието Цецка Цачева обяви завоя на нарочна пресконференция (на 4 декември 2017 г.). На тази пресконференция се разбра, че до онзи момент разноските на двете министерства - на регионалното развитие и на земеделието, които водят делата от името на държавата, са достигнали над 2.4 млн. лв.
