© Велко Ангелов
архивен кадър
Министерството на вътрешните работи на България ще поиска от вътрешното ведомство на Русия официална информация защо е обявен за издирване разследващият журналист Христо Грозев.
Това обяви посланикът на Русия в София Елеонора Митрофанова на излизане от Министерството на външните работи. Там тя бе извикана преди дни, за да даде обяснение по случая. Според нея днешната среща е преминала "доста конструктивно".
"Това, че е издирван, не означава, че ще бъде търсен по цял свят. Трябва ясно да се разбере - живее си някъде и това е, нищо не го заплашва. Това е просто още един начин да му се заяви: Повече не идвай тук [в Русия - бел. ред]", обясни още Митрофанова.
По-късно самият Грозев коментира думите й в профила си в "Туитър" с думите, че това означава, че го търсят, за да му кажат, че него искат.
Допълни, че обичайно на сайта на вътрешното министерство на Русия не се публикуват обяснения за причините. Подобно искане за федерално издирване може да направи всеки следовател, това не е централизирана информация, обясни посланикът. На въпрос дали самата тя е изпратила запитване за подробности, отговори, че не може да се очаква бърз отговор.
"Пояснихме ситуацията с Х. Грозев, акцентирайки върху това, че нарушаване на руското законодателство довежда до съответни правни последствия, независещи от рода на дейността на обвиняваното/заподозряно лице или гражданството му. Акцентирахме, че не става дума за сплашването на журналиста или каквато и да е заплаха за неговия живот.", написа по-късно посолството в своя канал в "Телеграм". А по-късно следобед Министерството на външните работи обяви, че официално е отправило протест срещу решението на Руската федерация да обяви за издирване българския гражданин Христо Грозев.
Митрофанова каза пред журналисти, а и посолството публикува в социалните мрежи съобщение, че е разговаряно и за преподаването на български език в Запорожка област. Значителна част от нея е окупирана от руската армия и анексирана.
Според посланика на Русия ситуацията е "доста сложна" и е имало "случаи в Мелитопол и Бердянск" и в посолството очакват от МВнР цялата информация, с която разполагат, както и списъци с училищата, в които се е преподавало на български. Всичко това щяло да бъде изпратено в Москва и там да проверят какво се случва в действителност.
"Но искам да подчертая", продължи тя, "че нашата държава е многонационална и в нея се изучават 79 езика и българският е един от тях, в частност в Крим - от 1 до 10 клас". Примерът ѝ отново е от международно непризната анексирана през 2014 г. територия на Украйна. "Ние поощряваме изучаването на национални езици. Опитах се да си изясня ситуацията и изглежда в момента проблемът е, че в училищата няма преподаватели на български, защото много хора са напуснали в неясната ситуация на военни действия."
На въпрос как ще коментира съобщения, че в училища в окупираните територии с преподаване на български са били свалени от стените портрети на български национални герои, тя отвърна с "Глупаци има навсякъде, може някой от тях да е направил такава глупост. Аз отговарям като посланик за държавната политика, а не за действията на някакъв идиот, който е направил това."
Запитана как оценява отношенията между двете страни, Митрофанова въздъхна и каза, че от средата на 2019 г. са се влошили значително и контактите с правителството на България са епизодични и по някакви конкретни възникнали въпроси.
В края на деня случаят коментира и заместник-министърът на външните работи Костадин Коджабашев. Той изрази протест срещу решението на Руската федерация да обяви за издирване българския гражданин Христо Грозев. Чрез пресслужбата на ведомството Коджабашев изтъква, че България не е била информирана по официален път за решението журналистът да бъде обявен за издирване и настоява да разбере какви са основанията за това в срочен порядък. Отбелязва се, че МВнР възприема решението за обявяване за издирване на Христо Грозев като насочено срещу свободата на словото и медиите, както и като опит за сплашване на български гражданин.
"По време на срещата от българска страна бе отбелязано и че на фона на включването на България в списъка на т.нар. "неприятелски държави" на Руската федерация, решението за обявяване за издирване на Грозев допълнително подкопава и без това намиращите се в една от най-ниските си фази двустранни отношения, и то не по българска вина. Акцентирано бе и върху силния отзвук в Република България на случая, което е знак за чувствителността на обществото към нарушаването на основни права на човека", допълват от министерството.
Същевременно МВнР счита, че казусът с българския гражданин Христо Грозев не бива да се превръща в тема за вътрешнополитическа употреба и партийна надпревара. В тази ситуация се изисква страната ни да действа единно, с разбирането за национален интерес и въз основа на пълна информираност, съобщава БТА.
