© Надежда Чипева
По двата етапа на проекта "Интегриран градски транспорт на Варна" бяха похарчени 150 млн. лв.
Текстът е допълнен в 13.15 ч. с отговори на въпроси, изпратени до общинското предприятие "ТАСРУД" във Варна.
След като похарчи над 14 млн. млн. лв. за изграждането на автоматизирана билетна система за градския транспорт, дооборудването й и извънгаранционна поддръжка, местната администрация във Варна прави втори опит да ограничи използването й. Това се разбра от съобщение на общинския пресцентър, според което цената на хартиения билет за пътуване с градски транспорт във Варна, който може да бъде купен само от автомат, вече е 2 лв. за 60 минути и 2,50 лв. за 90 минути. Цената на пътуването с карта, както и с електронен билет от приложението TicketVarna остава 1 лв. за 60 минути и 1.50 за 90 минути. Без промяна е и цената на хартиен билет за ден - 4 лв.
Пак според прессъобщението на общинското предприятие "Транспорт и автоматизирана система за регулиране на уличното движение" (ТАСРУД), управляващо системата на градския транспорт във Варна:
В отговор на въпрос на "Дневник" какво е наложило препоръката за ползване на хартиен билет "само при липса на какъвто и да е друг превозен документ и при инцидентни пътувания" от общинскожтож дружество "ТАСРУД" изпратиха следната информация:
"Автоматизираната билетна система, която се използва в гр. Варна, предлага няколко вида превозни документи - хартиен билет, предплатена електронна карта, електронна карта със свободен абонамент, персонализирана електронна карта и електронен билет от мобилно приложение. Цената на хартиен билет за 60 и 90 минути е най-висока, по тази причина ОП "ТАСРУД" разяснява наличието и на други видове превозни документи, чиято цена е по-ниска в сравнение с цената на хартиения билет. Наистина има случаи на определено инцидентни пътувания в градския транспорт, при които пътникът не разполага с предварително закупена електронна карта ( предплатена или свободен абонамент ) и няма инсталирано мобилно приложение за закупуване на електронни билети. И за да бъде редовен пътник, за него остава единствено опцията да си закупи хартиен билет".
От общинското предприятие съобщиха също, че очакванията действително са хартиените билети да се използва все по - рядко, но това в крайна сметка щял да реши отребителят. В същото време се работело и по въвеждането на нови видове разплащателни средства, но въпреки това хартиеният билет ще остане един от съществуващите превозни документи.
Увеличението на цената става с решение на Общинския съвет в града, след като вече веднъж тя беше повишена от 1 лв. на 1.60 лв. Въпреки това на първия си за годината брифинг в сряда (11 януари), говорейки за предстоящото приемане на бюджета на града за тази година, кметът Иван Портних заяви, че цената на билета за градски транспорт не е увеличена "въпреки всичко, което става наоколо", тъй като "не е правилно да бъдат утежнявани точно хората, които ползват градски транспорт".
История (на автоматите) за милиони
Системата на градския транспорт във Варна премина изцяло към билети, издавани единствено от 360 автомати, монтирани по спирките и в автобусите в началото на 2020 г.
Само година и половина след това обаче - през юли 2022г. тогавашният директор на общинското предприятие "ТАСРУД" Младен Иванов каза в интервю за БНР (Радио Варна), че местната администрация търси начин да ограничи използването на машините, тъй като са се оказали неудачни. Иванов обясни още, че се обмислят "разнообразни варианти за заплащане на пътуването в градския транспорт, а целта е да се намали купуването на билети от машините в автобусите, където често се образували дълги опашки".
За провалите с автоматичната билетна система във Варна - тук, тук и тук.
Автоматите за продажба на билети бяха инсталирани по проект с европейско финансиране, в чийто два етапа до момента са похарчени над 150 млн. лв. без особен ефект върху качеството на градския транспорт във Варна. Стойността на обществена поръчка за доставка и монтаж на 304 автомата беше на стойност 8.3 млн. лв., а за неин изпълнител беше избран консорциумът "Обединение модерен транспорт".
Собственик на една от компаниите в консорциума "Обединение модерен транспорт" - "Балистик сел" е Юлиан Петков. През компанията си "Интелигентни системи България" той е съдружник с Ива Станкова (Лашова). Тя е съпруга на Петър Лашов - известен основно като собственик на ресторанти и нощни заведения в София, но покрай "Яневагейт" името му беше свързано с приятелство с бившия премиер Бойко Борисов и че е сред играещите карти с него в Банкя. Лашов е бил съдружник и в "Интелигентни системи" до 2011 г., когато прехвърля дяловете на Ива Станкова.
Проектът "Интегриран градски транспорт на Варна" бе формално приключен през 2016 г. В началото на 2017 г. обаче с "Обединение модерен транспорт" бе сключен друг договор за доставка на допълнително оборудване на стойност близо 1.5 млн. лв. В него бе записано дословно следното: "Страните съобразиха, че при обявяване на процедурите за възлагане на обществените поръчки и сключването на договорите са заложени технически изисквания към доставките на стоки и услуги, които в хода на изпълнение на договорите и към днешна дата са оценени като недостатъчни с оглед нуждите на възложителя". Заради изтеклия срок на проекта разходите по този допълнителен договор бяха покрити от община Варна с банков заем.
През 2018 г. администрацията на кмета Иван Портних сключи договор за извънгаранционната поддръжка на билетната система на стойност 1.8 млн. лв. За изпълнител без търг беше избрано дружеството "Балистик сел", а аргументът за този избор бе, че като първоначален доставчик дружеството е носител на "всички авторски права върху софтуерната система както и върху всички компоненти на информационната система, представляваща автоматизирана билетна система".
Как със 150 млн. лв. общественият транспорт във Варна не стана по-модерен - тук.
В края на август 2019 г. Община Варна сключи договор със същото дружество и със същите аргументи на стойност 2.5 млн. лв. В текста на решението за това се уточняваше че "към настоящия момент липсва кадрова обезпеченост в община Варна за поддържане на работата със системата и в тази връзка възниква необходимостта от извънгаранционна поддръжка, включваща лица (експерти) по първоначалния договор".
Съдържанието на ценовото предложение към обществената поръчка обаче показваше, че над 1.5 млн. лв. с ДДС от цялата й стойност е за доставки и монтаж на допълнителни компоненти и функционалности за машините при гаранционен срок от 12 месеца.
Как беше управляван транспортният проект на Варна - тук.
След многократно отклоняване на въпроса на "Дневник" какви са причините за необходимостта от тази нова доставка ръководителят на проекта Биляна Якова отговори, че според сключения договор е трябвало да бъдат доставени фискални, но не и фискализирани устройства. Затова нямало как те да бъдат свързани в системата на НАП.Така стана ясно, че системата не можеше да бъде въведена в експлоатация повече от три години, след приключването на проекта заради зле организирани търгове за възлагане на обществените поръчки.
Предизвестено неподходящи
Още в хода на тези процедури кандидатите за участие в тръжната процедура бяха предупредили, че според публикуваното задание избраните устройства ще са неудачни. Тази кореспонденция беше публикувана със свободен достъп в сайта на община Варна.
Сред аргументите на експерти, предвидените опции машините в автобусите да приемат монети и банкноти, да връщат ресто, да обслужват кредитни и дебитни карти, както и да зареждат електронни карти за многократни пътувания с градския транспорт ще направят работата с тях прекалено бавна.
Как и защо Варна провали най-големия си транспортен проект - тук.
"При положение че във всеки автобус ще има само по един автомат, това би довело до недопустимо забавяне на обслужването и образуване на опашки в най-натоварените часове", предупреждаваха специалистите. Освен това според тях изпълнението на всички тези операции в движение криеше опасности за пътниците.
По тези причини в същата кореспонденция е бил предложен по-удачен вариант, при който автомати с пълна функционалност е трябвало да има само по спирките и на стратегически места във Варна. Според същото предложение в автобусите е трябвало да се монтират само олекотени машини за покупка на билет в краен случай, каквато е практиката в редица европейски градове с модерни транспортни системи.
Девет години по-късно до същия извод, но след разход от над 14 млн. лв. стигат и общинските чиновници във Варна.
