
© Imelda on Unsplash
Дори по-малко амбициозният [в сравнение с Хърватия -бел.ред.] график на България е в опасност, тъй като политическата нестабилност усложнява напредъка към преодоляване на оставащите препятствия."
Това се казва в обзор на агенция "Блумбърг", представящ като отговори на осем въпроса "Защо България трудно ще въведе еврото от 2024 г."
Накъселите срокове и задълбочаващото се политическо разделение означават, че България е изправена пред трудна битка, въпреки преобладаващото парламентарно мнозинство в подкрепа на еврото, допълва текстът. Авторите напомнят, че България трябва да поиска от Европейската централна банка (ЕЦБ) доклад за готовността си "най-късно в началото на пролетта", но финансовият министър Росица Велкова казва, че това ще стане, само ако е страната е готова.
Припомня се, че двете страни заедно са влезли в т.нар. чакалня на еврозоната през 2020 г., но хърватте вече използват единната валута от началото на тази година, а България изостана, макар да е започнала да работи по въпроса скоро след като стана член на ЕС през 2007 г.
В нея се припомня, че социологическо проучване от ноември е показало, че само една трета от българите одобряват приемането на еврото, а над две трети се опасяват, че това би довело до по-високи цени. Но подобни съмнения не са нещо необичайно за нови членове - в Латвия, например, половината от населнието се противопоставяше, когато страната влезе в еврозоната през 2014 г. "
Парламентът трябва да приеме три законопроекта за несъстоятелността, прането на пари и застраховането, допълва "Блумбърг". "Продължаващата политическа криза обаче възпрепятства процеса, тъй като България се насочва към своите пети общи избори за по-малко от две години. Освен това може да й е трудно да изпълни критериите за инфлация, като финансовият министър Росица Велкова нарече изискването "единственото сериозно предизвикателство" в интервю, публикувано в края на януари."