Тайната на вота при гласуването за членове на съдебния съвет вероятно не е била запазена

© ВСС

Странни аномалии и липса на гаранции за тайната на вота са част от проблемите в електронната система за гласуване, с която през пролетта на 2022 година бяха избрани част от членовете от магистратската квота на бъдещия Висш съдебен съвет.

Това стана известно по време на делото, с което трима от кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет и един съдия поискаха касиране на вота - Атанас Атанасов, Владимир Вълков, Татяна Жилова и Владислава Цариградска (тя не беше кандидат). Днес смесеният състав от съдии от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) разгледа делото и изслуша тройна експертиза, съобщава "Сега".

В края на юни съдиите и прокурорите гласуваха за свои представители (11) във Висшия съдебен съвет (ВСС), който трябваше да започне работа с обновен състав през октомври. Но сложната формула на коалиционното правителство с премиер Кирил Петков не позволи да се формира необходимото мнозинство в парламента, така че да бъдат избрани и 11-те членове на съвета от квотата на Народното събрание.

Най-притеснителният извод от експертизата е че по време на избора и последвалия балотаж от магистратската квота от един IP адрес е имало масово гласуване, през две минути. Крайните резултати от вота на съдиите беше изненадващ за голяма част от магистратиет: при ниска избирателна активност, с голяма преднина бяха избрани шестима съдии - всички началници в своите райони.

Експерите дават пример, че през двата изборни дни от един IP адрес са подадени приблизително 200 гласа от съдии от Върховния административен съд. (Във ВАС работят около 100 съдии, тези 200 гласа са подадени в двата дни от вота.) Според специалистите това се обяснява с факта, че всички компютри в сградата на ВАС са свързани по такъв начин, че всички устройства използват един общ IP адрес, въпреки че реално гласовете са подадени от различни компютри.

Според експертизата има и съмнения дали е спазена тайната на вота на съдиите, като експертите оценяват степента на верроятност на "доста висока". "Ако се съпостави информацията от четирите сървъра (бел. ред. използвани за провеждането на електронното гласуване), е възможно с голяма степен на вероятност да се предположи кой как е гласувал. Хора с висока степен на достъп до системата биха могли да реконструират как се е случило гласуването и с голяма степен на вероятност кой как е гласувал, като свърже талона, с който всеки съдия е гласувал, с часа и мястото на гласуване, т.е. с алгоритъм е възможно да се възстановят гласовете, които са подадени", обясни Деян Керменджиев пред съда.

Системата, избработена през 2015 година не е преминавала през подобрение, преди да бъде използвана през 2022 година. Петчленният смесен състав даде срок на страните за писмени бележки до 3 януари. Решението дали изборите за ВСС ще бъдат касирани, ще бъде постановено до 14 дни след това.