© Надежда Чипева, Капитал
За пръв път в дълъг период отчетливите масови опасения за икономиката на страната и личните пари показват признаци на спад, макар и да остават исторически високи. Нивата на тревога за икономиката на страната, които бяха достигнати в последните месеци и години са достигани в рамките на този век само още един път и доближавани в още един. По отношение на личните финанси, може би се отминава най-тревожният период поне от началото на века насам.
Изводите са от социологическо изследване на "Галъп", проведено сред 808 пълнолетни българи чрез пряко интервю "лице в лице" с таблети между 12 и 20 януари.
"С положителните развития около енергийните доставки и свързаните въпроси, явно пикът на тревогата засега е отминат. Ако войната или ръстовете на цени не причинят скорошен нов пик, може да се окаже, че сравнително леката на фона на очакванията зима действително е премината без толкова проблеми, колкото би могло да има", коментират от агенцията.
Попитани какво очакват да бъде общото икономическо положение в започващата година, 55.3% очакват то да се влошава, при 63.2% през есента. Расте очакването да няма промени - от 16.8% на 22.4%. 7% продължават да вярват, че се очаква подобрение. Останалите не могат да преценят.
© "Галъп Интернешънъл"
От началото на пандемията и започналото политическо напрежение в страната през 2020 г. насам, очакванията за влошаване и в икономиката нарастваха. По традиция, освен самите икономически фактори, влияние оказват и общополитическите. Затова и изборите през пролетта и лятото на 2021 г. донесоха известно ободряване, констатират от "Галъп".
"Настаняването и на новата икономическа тревога през есента и зимата на 2021-2022 г. направи така, че дори съставянето на правителството "Петков", с неговия стартов успокояващ ефект, не успя да окаже дълготрайно влияние за разсейване на тревогите за икономиката", посочват социолозите.
Попитани за очакванията за личните си финанси, българите показват даже още по-отчетливо успокояване, макар тревогата да остава. След 52% през есента, сега делът на очакващите влошаване е 40.7%, осезаемо е връщането на нивата на отговорите "ще остане същото" - от 22.7% на 30%, а плах оптимизъм се наблюдава дори и при очакванията за подобрение - при 8.4% през есента, сега 11,1% вярват в това. Коронавирусът и протестите от 2020 г. са повлияли на личните очаквания на домакинствата, но не толкова видимо, колкото реалния ръст на инфлацията в края на 2021 г.
© "Галъп Интернешънъл"
Данните на "Галъп" от началото на века показват, че тревогата за икономиката през 2022 г. е била на сходни нива с тази по време на международната криза, кулминирала през 2009 г. Именно през 2009 г. идва и рязко разсейване на тревогата с идването на първото правителство на Бойко Борисов. Впоследствие тя се завръща и в края на 2012 г. достига пикови стойности с края на неговия първи мандат и на свой ред е разсеяна с неговата оставка. Тогава обаче тревогата не успява да достигне толкова високи нива и да премине 60%, колкото през 2009 г. или през 2022 г.
Именно в края на първия мандат "Борисов" обаче е и единственият друг случай от началото на века насам, заедно със случая от 2022 г., в който опасенията за влошаване на личните финанси са преминавали над 50%. Тогава обаче, в сравнение с 2022 г., е имало и малко по-високи нива на очаквания личното материално положение да остане без промяна. Затова и отминаващата може би ситуация на тревога за домакинствата през 2022 г. може да се окаже най-сериозната поне от началото на века насам.
