Осем куршума за един прокурор: защо говорим за делото "Колеви срещу България" и днес

На 28 декември 2002 г. вечерта Николай Колев е застрелян от неизвестен нападател пред дома си в София.

Ако сте чували за съдебна реформа през последните десетина години, вероятно сте чували и за делото "Колеви срещу България". Решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по процеса е на повече от 13 години, но неслучайно се споменава твърде често и днес. Причината е, че България все още не е направила абсолютно нищо, за да изпълни това решение, а то е задължително.

Констатациите в делото са стряскащи и потвърждават дългогодишен проблем - невъзможността да се проведе ефективно разследване срещу главния прокурор, ако има съмнения, че той е извършил престъпление. Макар че делото е заведено по времето на главния прокурор Никола Филчев (1999 - 2006 г.), до днес твърде малко неща са променени в законодателството. Най-важното все още виси - България не е приела механизъм за ефективно разследване срещу главния прокурор.

Делото е заведено по жалба на прокурора Николай Колев срещу България на 17 декември 2001 г. Колев обаче е застрелян преди окончателното произнасяне на съда, а след смъртта му жалбата поддържа съпругата му Нанка Колева и двете му деца - Христина и Георги. Окончателното решение на съда излиза през 2009 г.

"Дневник" припомня фактите и обстоятелствата, които стоят зад решението по делото "Колеви срещу България", а прочитът му и заключенията на съда в Страсбург са достатъчно красноречиви, за да имат нужда от тълкуване. Цялата информация в текста надолу е по решението, а за заключението използваме и директни цитати.

Началото на края

Николай Колев е високопоставен прокурор. Между 1994 и 1997 г. той е бил зам.-главен прокурор на България, а след това, прокурор във Върховната касационна прокуратура и по-късно във Върховната административна прокуратура. Съпругата му също е прокурор.

На 10 януари 2001 г. той е освободен от поста си и е пенсиониран от Висшия съдебен съвет (ВСС) по искане на главния прокурор Никола Филчев. През предходните месеци още няколко други висши прокурори са уволнени и принудени да се възползват от възможността за ранно пенсиониране.

Колев обаче обжалва ранното си принудително пенсиониране пред Върховния административен съд (ВАС), като в жалбата си посочва, че никога не е подавал молба за пенсиониране, както и че още не е достигнал пенсионна възраст. На 23 май 2001 г. съдът отменя уволнението като противоречащо на закона, и отбелязва, че прокурорът не е достигнал възрастта за пенсиониране и че, въпреки че той отговаря на условията за ранно пенсиониране, такова може да бъде наредено единствено ако бъде поискано от самия него. Решението е потвърдено на втора инстанция окончателно на 10 декември 2001 г. и в началото на следващата година Колев е възстановен на работа във Върховната административна прокуратура.

Според Николай Колев, истинската причина за опита да бъде принуден да се пенсионира е конфликт между него и главния прокурор Никола Филчев.

Колев твърди, че познава Филчев много добре, тъй като са били в един и същи курс като студенти и са работили заедно. Наблюдавайки поведението на Филчев, Николай Колев постепенно започва да смята, че главният прокурор страда от психично разстройство, е описано в решението по делото на съда в Страсбург.

Колев твърди, че между двамата избухва конфликт във връзка с планове да се позволи публичен достъп до архивите на военното разузнаване от комунистическия период. Колев е против. Според изявленията на висшия прокурор, подкрепян от няколко други публични фигури, конфликтът с Филчев произтича и от факта, че главният прокурор е развил авторитарен стил на управление и многократно е нареждал на други прокурори да действат противозаконно срещу лицата, които възприема като свои врагове.

В редица случаи, Филчев нарежда на подчинените си колеги да започнат наказателно производство срещу други хора, по изфабрикувани обвинения.

Колев твърди, че на 23 февруари 2001 г. се е срещнал с Филчев, който му е наредил да оттегли жалбата си срещу заповедта за уволнение и го заплашил с арест и наказателно преследване, ако не го направи.

През март и април 2001 г. Колев оповестява публично подозренията си за психичното здраве на главния прокурор. В интервюта той заявява, че Филчев постоянно се бои от заговори, изпитва недоверие към колегите си и редовно нарежда извършването на противозаконни действия, за да бъде оказан натиск върху хората, които той счита, че са срещу него.

Тогава Колев споменава и неотдавнашното самоубийство на друг високопоставен прокурор. "Ако в това общество има чест и достойнство, Вие трябва да си подадете оставката", пише прокурорът от ВКП Николай Джамбов в предсмъртното си писмо, преди да се застреля със служебния си пистолет в сградата на прокуратурата пред погледа на съпругата си. Посланието е отправено към главния прокурор.

Колев твърди и че през януари 2001 г. Филчев е бил силно раздразнен от журналисти, публикували новината (бел.ред. - публикация излиза и в нулевия брой на вестник "Дневник" в началото на февруари), че брат му е бил арестуван в Германия по подозрения за контрабанда на антични монети, и е наредил серия от наказателни разследвания и репресии срещу журналистите и други свързани с тях лица. Колата на един от журналистите е подпалена скоро след публикуване на репортажите (бел.ред. - подпаленият автомобил е на колегата от "Капитал" Момчил Милев, който отразява работата на прокуратурата). Много хора са призовани на разпит, а срещу някои от тях са повдигнати обвинения.

Колев пише и до президента Петър Стоянов като го информира за подозренията си по отношение на психичното здраве на главния прокурор. Прокурорът не е единственият, който изразява публично съмненията си - други обществени личности също коментират, че Филчев страда от психическо заболяване и е извършил множество тежки криминални деяния. През 2002 г. Едвин Сугарев, бивш народен представител, известен с публикациите си за предполагаеми престъпления, извършени от високопоставени служители, публикува отворено писмо до ВСС и други институции, в което посочва, че Филчев е извършил престъпления и има психично разстройство.

През ноември 2002 г. ВСС се съгласява да разгледа публичните обвинения срещу Никола Филчев.

Едно от обвиненията е, че през февруари 2000 г. той е убил адвокат Надежда Георгиева. (През 2015 г. - 15 години след убийството на Георгиева, по-известна като ямболската адвокатка, Върховният касационен съд окончателно оправда тримата подсъдими - Орлин Аврамов, Пламен Калайджиев и Димитринка Атанасова. Филчев никога не е бил разследван за убийството й, въпреки публичните твърдения, че е свързан със смъртта й - бел. ред.) Според твърденията ямболската адвокатка, е служила като посредник за плащане на подкупи от престъпници към прокурори. Редица обществени фигури, включително прокурори, правят изявления за медиите по този въпрос, някои от тях в подкрепа на твърденията.

Филчев и политически фигури отричат и заявяват, че са жертва на кампания от страна на престъпни групи, които целят да дестабилизират страната и да възпрепятстват текущи разследвания.

През януари 2002 г. Николай Колев завежда дело пред ВАС в опит да докаже, че в процедурата по назначаването на Никола Филчев за главен прокурор има процедурни нарушения. Основното твърдение е, че предложението за назначаването му до президента, което се прави от ВСС, е недействително. На 28 март 2002 г., Конституционният съд постановява, че тези предложения не подлежат на обжалване, което води до прекратяване на производството пред административния съд.

Ответен удар

В отговор на публичните обвинения на прокурора Колев само за няколко месеца срещу него и членове на семейството му са образувани няколко наказателни производства. До онзи момент Колев никога не е бил разследван и срещу него не са водени дела.

Обвиненията са в отделни дела и са за няколко различни престъпления - незаконно притежание на оръжия, че е нарушил закона във връзка с разследване, което е провел през 1991 г. Друго обвинение има във връзка с телефонен разговор, а по четвърто дело е обвинен в подпомагане и подбуждане на убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева, за която други хора обвиняват публично самия Филчев. Според обвиненията, Колев е предоставил съвети, които са улеснили извършването на убийството. Всички обвинения по-късно са прекратени.

Пето дело е заведено срещу Колев и сина му с твърдението, че висшият прокурор е злоупотребил с длъжността си, за да осигури на сина си безплатен пистолет. Производство е прекратено след убийството на прокурора.

През юни 2001 г. бащата на Колев е обвинен в незаконно притежание на 50 патрона за ловна пушка. По-късно е оправдан, а прокуратурата е осъдена да му плати обезщетение за безпокойството, което му е причинено от повдигнатото обвинение, което впоследствие се оказва безпочвено.

Как се арестува висш прокурор

През целия период от принудителното му пенсиониране и след повдигането на обвиненията срещу него и членове на семейството му Колев пише до тогавашния министър на вътрешните работи Емануил Йорданов и дава интервюта за пресата, в които заявява, че е научил, че Филчев е наредил да бъде скалъпено наказателно обвинение срещу него, както и че ще му бъдат подхвърлени наркотици, за да бъде арестуван по обвинение за притежание на наркотици и да бъде накаран да млъкне. Тази информация е публикувана в медиите. Колев се обажда и на бивш колега и го моли да не участва в такава операция. Заради този разговор му е повдигнато обвинение за опит за оказване на нерегламентиран натиск.

Колев повтаря обвиненията си в жалба до ВСС и предоставя детайли, като посочва имената на няколко души, за които твърди, че са замесени в заговора, и настоява, както и в предишните си жалби, ВСС да назначи комисия за разследване на престъпленията, извършени от главния прокурор.

На 20 юни 2001 г. Николай Колев е задържан в София пред дома си от служители на службата за борба с тероризма, придружавани от двама високопоставени прокурори. Веднага след ареста на Колев са претърсени апартаментът и автомобилът на сина му. Според протокола в джобовете на Колев и в колата са намерени няколко хартиени плика, съдържащи 2,6 грама хероин и 1,89 грама кокаин. Разследващите изземат пистолет, законно притежаван от съпругата му Нанка, както и други вещи. Пистолет и осем патрона са открити в автомобила на сина на Колев, според официалния протокол. Колев е задържан за 72 часа. Провеждането на претърсванията и изземванията е разрешено едва на следващия ден с решение на съдия от Софийския градски съд.

След изтичането на 72-часовия период, на 23-ти юни 2001 г., друг прокурор издава нова заповед за временно задържане на Колев за още един период от 72 часа. Тогава му е повдигнато обвинение за незаконно притежание на наркотици и огнестрелно оръжие. Ден по-късно, на 24 юни адвокатът на Колев протестира срещу задържането му в жалба до ВСС.

През 2001 г. Николай Колев е арестуван два пъти по 72 часа, а в рамките на няколко месеца прокуратурата повдига серия от обвинения срещу него и членове на семейството му. Всички те са прекратени от съда.

На 25 юни Колев е изправен пред съдия в Софийския градски съд, който удължава ареста му с твърденията, че има достатъчно доказателства, че е извършил тежко престъпление и че срещу него има няколко повдигнати обвинения. Съдът приема и че той може да извърши друго престъпление, заради което го оставя в ареста и пренебрегва твърденията, че незаконно два пъти е арестуван за 72 часа.

Адвокатът му подава друга жалба до ВСС, в която посочва, че високопоставен прокурор му е казал, че рискува срещу него да бъдат повдигнати наказателни обвинения, ако продължава да защитава Колев. Една седмица по-късно, адвокатът е бил помолен да се яви пред прокурор и да "представи обяснения" във връзка със случай, по който той е работил през 1992 г. като следовател. Адвокатът заявява, че върху него е оказан недопустим натиск, и иска разследване.

Колев отново иска да излезе от ареста, но апелативният съд отказва. Един от тримата съдии подписва решението с особено мнение. През август 2001 г. Николай Колев подава нова жалба срещу продължаващото му предварително задържане и след дълго забавяне молбата му се разглежда през септември, когато съдът решава да го остави под домашен арест.

Междувременно делото срещу него е внесено в съда, но той го прекратява с мотива, че прокурорът се ползва с имунитет, тъй като не е пенсиониран. Решението е потвърдено окончателно на 3 инстанции, а съдилищата установяват, че наказателното производство срещу Колев е недопустимо от самото начало.

През ноември 2002 г. ВСС се съгласява да разгледа публичните обвинения срещу Никола Филчев. Колев иска да му бъде разрешен отпуск, за да се яви и да говори пред ВСС относно твърденията за неправомерните действия на главния прокурор, но отпуск му е отказан.

В няколко поредни заседание през декември 2002 г. Висшият съдебен съвет изслушва няколко изявления и разглежда документални материали. Главният прокурор Филчев също е поканен да говори, но той не присъства.

Прокурори от цялата страна, бившият министър на вътрешните работи Емануил Йорданов, ръководителят на Националната служба "Сигурност" и следователи разказват за серия от нарушения, инструкции, които са получавали, "наказания" с преместване, забрани да разследват, предупреждения и заведени наказателни дела със съмнителни основания, заплахи, незаконно лишаване от бонуси и се цитират случаи на неправомерно прекратяване на наказателни производства и незаконна намеса от страна на високопоставени прокурори.

Един от следователите, работил по случая с убийството на ямболската адвокатка, която е била в близки отношения с Филчев, разказва, че е открил доказателства за престъпни деяния, извършени от прокурори. Заради изтичане на информация от висши прокурори към Филчев, той не е успял да продължи разследването си. Бил е наказан за това, че се е ровил в тези факти като неправомерно му е наредено да се пенсионира.

В продължение на 4 заседания ВСС изслушва свидетелствата на други прокурори, които също говорят за атмосфера на страх и подчинение в прокуратурата, за неправомерни устни заповеди, издавани от високопоставени прокурори, и за репресии срещу несъгласните под формата на лишаване от добавки към заплатата, прехвърляне на други длъжности и отправяне на заплахи.

Двама души, също изслушани пред ВСС, не споделят тези твърдения. След разгорещени дебати на 18 декември 2002 г. ВСС приема решение, в което посочва, че главният прокурор е въвел авторитарен стил на управление и неправомерно е "наказвал" прокурори, като ги е прехвърлял на други длъжности, или като ги е лишавал от добавки към заплатата, както и че атмосфера на страх е парализирала нормалната работа на прокуратурата. Въз основа на тези и други констатации относно конкретни нарушения на административните правила, ВСС призовава Никола Филчев да подаде оставка. Решението е гласувано с 13 гласа "за", 9 "против" и 1 "въздържал се".

То няма никакви последствия, тъй като по това време ВСС няма правомощия да прекрати мандата на главния прокурор. Филчев отказва да подаде оставка.

Убийството на Николай Колев

В жалбата си до съда в Страсбург прокурорът Николай Колев заявява, че нарушаването на правата му и незаконното му задържане за два пъти по 72 часа е резултат от безпощадна кампания срещу него, ръководена от Никола Филчев. Той изрично посочва и че се страхува както за собствената си безопасност, така и за тази на семейството си като изразява опасенията си многократно - публично и в писма до държавните институции като допуска, че може да бъде елиминиран физически.

На 28 декември 2002 г. вечерта Николай Колев е застрелян от неизвестен нападател пред дома си в София. Полицията е незабавно уведомена от минувачи. На мястото пристигат полицаи и следовател от Софийската следствена служба. Открити са куршуми и патрони, револвер и ръчна граната, която не е избухнала. Същата вечер зам.-главният прокурор, секретарят на Министерството на вътрешните работи и други високопоставени служители посещават местопрестъплението и разследването започва. Проведен е и повторен оглед, назначени са експертизи. Аутопсията показва, че Колев е убит с 8 изстрела, някои от които в главата.

Главният прокурор Никола Филчев (1999 – 2006 г.) никога не е бил разпитван по разследването за убийството на Николай Колев.

В следващите дни започват разпити, определен е наблюдаващ прокурор, а делото е заведено в графата "особен надзор". На 30 декември 2002 г., старши офицер от Специализирания отряд за борба с тероризма е разстрелян от неизвестен нападател. В изявления по случая се твърди, че убийството му вероятно е свързано с това, че е имал информация за това кой е убиецът на Колев. След смъртта на Колев много свидетели посочват данни, че главният прокурор и лица от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) стоят зад убийството (тогавашният шеф на СОБТ Филко Славов и бившата барета, а по-късно и бивш шеф в ДАНС Алексей Петров). Следствието е спирано нееднократно, за последен път през септември 2008 г., поради невъзможност да се открие извършителят.

Съдът: Главният прокурор в България не може да бъде разследван

Следват няколко изменения на Конституцията и Закона за съдебната власт от 2003 и 2004 г., а след това от 2007 г. Според тях на теория всеки прокурор или следовател има право, без предварително разрешение, да повдигне обвинение срещу главния прокурор, или да поиска от съответния съд заповед за предварителното му задържане, когато има достатъчна информация, че той може да е извършил престъпление. Въпреки това обаче главният прокурор може да отмени всяко такова решение, взето от подчинен прокурор или следовател, пише в решението на ЕСПЧ.

Съдът отбелязва, че ролята му не е да изразява вижданията си за това дали Филчев и други високопоставени прокурори са замесени в убийството на Николай Колев, а само да изследва ефективността на разследването около смъртта му.

"...следователите е трябвало да проучат твърдението, че главният прокурор и други високопоставени прокурори и служители са замесени в убийството на г-н Колев, дори и ако това твърдение в крайна сметка би се оказало неоснователно. Това е така, защото, както Съдът е посочил в предишни дела, заключенията на следствието трябва да се основават на задълбочен, обективен и безпристрастен анализ на всички съответни елементи. Неразследването на една очевидна версия подкопава способността на следствието да установи обстоятелствата по случая и отговорното лице. Такова разследване не може да се разглежда като ефективно", пише в решението си съдът в Страсбург през 2009 г.

"...освен да изслуша свидетелствата на тези, които заявяват, че висши прокурори от кръга на главния прокурор, самият главен прокурор и служители от Специализирания отряд за борба с тероризма може да са лицата, отговорни за убийството, следствието не е направило нищо друго, за да проучи тези твърдения. По-специално, не са разпитани нито главният прокурор, нито други прокурори, чиито имена са били споменавани многократно в показанията".

"Наистина, до септември 2003 г. в България е било юридически невъзможно да бъде повдигнато наказателно обвинение срещу главния прокурор без негово съгласие. Като резултат, не е било възможно той да бъде отстранен от поста му против неговата воля, дори ако е извършил най-сериозното престъпление, тъй като неговото осъждане, е предпоставка за прекратяване на мандата му съгласно Конституцията, както е в сила към тогавашния момент. Освен това, не е било възможно главният прокурор да бъде временно отстранен от длъжност, тъй като това би могло да стане само, ако срещу него са били повдигнати обвинения. При тези обстоятелства, в първоначалния период на разследването на убийството на г-н Колев, е било юридически невъзможно да бъде разследвано каквото и да било подозрение за участие на главния прокурор".

"Освен това, въпреки че горният недостатък в крайна сметка е отстранен, Съдът отбелязва, че Правителството, като ответник, не оспорва факта, че в резултат на йерархичната структура на прокуратурата и, както изглежда, нейните вътрешни методи на работа, никой прокурор не би издал решение за повдигане на обвинение срещу главния прокурор. Изглежда, това се дължи на факта, че главният прокурор и високопоставени прокурори имат правото да отменят всяко такова решение, взето от подчинен прокурор или следовател. В резултат на това, главният прокурор все още не може да бъде временно отстранен от работа против волята му, тъй като това може да стане само, ако срещу него са повдигнати обвинения".

"...Правителството не показа, че поне някои от многобройните сериозни твърдения, направени по време на съответния период срещу г-н Ф., главния прокурор, някога са били разследвани, поне на ниво предварителна проверка. Съдът счита, този факт е особено важен в настоящото дело, тъй като потвърждава твърдението на жалбоподателите за съществуващата липса в българското законодателство на достатъчно гаранции за провеждане на независимо разследване на престъпления, по които главният прокурор или други високопоставени служители, близки до него, може да са заподозрени".

"Тази ситуация очевидно е била резултат от комбинация от фактори, включително и от невъзможността да бъдат повдигани обвинения срещу главния прокурор, авторитарния стил на г-н Ф. като главен прокурор, очевидно противозаконните методи на работа, до които той прибягвал, и също на институционални недостатъци. По-специално, изключителното право на прокурора да повдига обвинения срещу закононарушители, в съчетание с пълния контрол на главния прокурор над всяко решение, издавано от прокурор или следовател, както и факта, че главният прокурор може да бъде отстранен от длъжност само с решение на Висшия съдебен съвет, някои от чиито членове са му подчинени, е такъв институционален режим, който многократно е бил критикуван в България, като неспособен да осигури достатъчна отчетност".

"...Независимостта и безпристрастността в случаите, включващи високопоставени прокурори или други длъжностни лица, могат да бъдат обезпечени с различни средства, като например разследване и прокурорско преследване от отделен орган, намиращ се извън системата на прокуратурата, специални гаранции за независимо вземане на решения, въпреки йерархичната зависимост, обществен контрол, съдебен контрол или други мерки. Не е задача на Съда да определя коя система най-добре отговаря на изискванията на Конвенцията. Системата, избрана от държавата-членка трябва да гарантира обаче, по закон и на практика, независимост и обективност на разследването при всички обстоятелства и независимо от това, дали замесените лица са публични фигури".

"Съдът, следователно, заключава, че разследването на смъртта на г-н Колев не е било независимо, обективно и ефективно. Освен това, характерът на неговите сериозни пропуски е такъв, че може да се каже, че властите не са успели да действат адекватно, да осигурят отчетност и да запазят доверието на обществеността в придържането им към върховенството на закона и решимостта им да избегнат сключването на тайни споразумения или толерирането на незаконосъобразни действия".

Съдът присъжда парична компенсация за семейството на Николай Колев в размер на 30 хил. евро за нематериални щети и над 5 хил. евро съдебни такси.

Бележки:

* От 2009 г., когато излиза решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, до днес Никола Филчев никога не е бил разследван за връзка с убийството на Николай Колев. Той дори не е бил разпитван по случая.

* До днес няма осъден за убийството на Николай Колев и за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева.

* България продължава да не изпълнява решението на ЕСПЧ по делото "Колеви срещу България" и не е приложила в законодателството си ефективен механизъм за разследване на главния прокурор и неговите заместници.

* Никола Филчев е член на експертния съвет към главния прокурор Иван Гешев. Прокуратурата не е предоставяла публична информация в какво се състои експертната му дейност, дали, кога и по какви въпроси Филчев е консултирал Гешев.