Една ябълка чиста благодарност: разказ за Турция в първите дни след земетресението

Няколко дни след опустошителното земетресение в Турция на 6 февруари 2023 г. в една от най-засегнатите провинции - Кахраманмараш, пристига екип от 19 души на доброволческата организация SARAID (Search and Rescue, Assistance in Disasters), посветена на търсене и спасяване на хора след бедствия. Част от нея е българинът Филип Кирацов, строителен инженер в Robert Bird Group в Лондон. След края на спасителната мисия той разказа за "Дневник" с какво са се сблъскали с колегите му в първите дни след бедствието.

Кирацов живее от 15 години във Великобритания, а компанията му наскоро е спечелила проект за модернизирането на стадиона "Камп ноу" в Барселона. Преподава в UCL, Bartlett School of Architecture. През 2018 г. се присъединява към SARAID и оттогава е участвал в акции след земетресението в Дуръс, Албания през 2019 г. и след експлозията в Бейрут през 2020 г.

В Турция жертвите са над 40 хил. души, а Кахраманмараш е едно от най-пострадалите места, тъй като там имаше трусове с магнитуд над 7 по скалата на Рихтер. Филип Кирацов обяснява, че за да е ефективна работата на SARAID, тя трябва да е добре координирана: да се направи условно разделение на града и спрямо големината на всеки сектор се преценява колко екипи са необходими; на място те правят т. нар. триаж, преценка дали, откъде да започнат търсенето на жив човек и колко време ще отнеме да се стигне до него.

Да систематизираш усилията

Координацията е първото, с което се заемат в Кахраманмараш. Обяснява, че първоначално работата на интернационалните екипи по търсене и спасяване се е организирала през група в Whatsapp и списъци на хартия с обаждания от местните към турските власти къде смятат, че може да има оцелели.

"Трябваше да се систематизират всички усилия. Не може хората да обикалят произволно улиците и да търсят. Трябва да се знае и да се опише къде кои екипи вече са били, за да може други да не ходят. Така възможно най-бързо ще се обходят най-много площ, сгради", казва Филип Кирацов. Уточнява, че в екипите има три роли:

техници, които изваждат хората от руините (на английски ги наричат rats - плъхове)
инженери, които обикалят сградите, за да идентифицират рисковете за спасителните екипи, откъде, как да се влезе в и излезе от разрушените сгради
парамедици.

Спасителните екипи трябва да съобразяват действията си и с местните власти във всяка страна, където отиват с намерение да помогнат. Екипите тръгват към дадено бедствие едва след като получат заявка за това от пострадалата държава: "Турците много искаха да контролират това, което ние правим. Това е нормално, защото отиваш в тяхната държава и те искат да са тези, които са подготвени и спасяват хората си."

Филип Кирацов е вторият от ляво надясно на долния ред

Да намериш живот

Екипът на SARAID търси оцелели под развалините с акустични сеизмични сензори. "Сензорите се слагат на място, където мислим, че има някой, слушаме, чукаме или крещим и... чакаме отговор. Това беше много трудно, защото имаше много тълпи. Да накараш всички да мълчат, за да може човекът, който слуша сензорите, да чува, беше някакъв ужас", разказва инженерът. И допълва:

"Най-често оцелелите почукват на бетона до тях. Вълната от това се движи през материала и стига през сензора до ухото."

По думите му обаче, преди да се стигне до проверка на дадена сграда със сензори, трябва екипите да са имали индикация, че все пак има някакъв шанс под руините да се открият живи хора. "Беше такъв ужас, с толкова много сринати сгради, че ако тръгнем да ги проверяваме една по една със сензорите, доникъде няма да стигнем", обяснява доброволецът. За възможни индикатори приемали, ако е чут вик, но най-вече ако се знае, че земетресението е заварило даден човек в мазе, първия или втория етаж на сградата (в зависимост от типа на сриване), защото "тогава има някакъв шанс да оцелееш".

За няколкото прекарани в Турция дни екипът на SARAID успява да открие трима оцелели от земетресението: 33-годишна майка с 6-годишната ѝ дъщеря, както и 15-годишно момиче. Кирацов става свидетел на едната спасителна акция. "Догоних буса, който тръгваше за живото спасяване. Но се случи нещо, за което не бяхме тренирали, не бяхме подготвени. На местата за спасителни акции беше пълно с хора: местни, които се молят; медии; роднини; други интернационални екипи, които, като чуят, че има жив човек, веднага се втурват, за да е тяхно спасяването", разказва Кирацов.

По думите му, докато стигне екипът до мястото, вече са се били струпали много хора и се взима решение да изчакат в буса, ако се наложи да се включат в спасяването. "През цялата акция останахме в буса. Според мен, поглеждайки назад, това беше най-доброто решение. Причината е, че нашето присъствие в този момент може би само щеше да навреди", обяснява той.

Благодарността

Инженерът казва, че ще запомни преживяното в Турция с благодарността, която е получил от хората, още от летището в Лондон и при качването в самолета за натам. "Ние сме с екипи и хората, които ни виждаха, че се събираме, се спираха да ни благодарят. Същото беше и със стюардите и стюардесите. На място хората хем гледат да не те притесняват, хем искат да благодарят. В Кахраманмараш хората непрекъснато разнасят някаква храна, а живеят навън, нямат с какво да си сготвят, откъде да си купят", разказва Кирацов.

Тези неща може да се струват на някого очаквани, но ме мотивират още повече

Обратно към Лондон взима със себе си една подарена му ябълка. Не я изяжда, защото според протокола на SARAID си носят всичката необходима храна - и за да не отнемат от оскъдните ресурси след бедствие, и за да не рискуват здравето не екипите, които са на място, за да помагат.

"Натоварващо е, защото адреналинът е много голям. Аз още се будя през нощта заради адреналина, който имах в Кахраманмараш. Но и няма по-зареждащо нещо от това да помогнеш на някого", обобщава преживяното около седмица след връщането си в Лондон.

Ами ако...

Инженерът обяснява, че след земетресението в Турция през 1999 г., отнело живота на 17 хил. души, са завишени критериите за устойчивост на земетресения при строителството на сгради. По думите му ефектите от това се забелязват днес: "Сградите, които са построени след 1999 г. по стандарт и проект, са се представили много добре. Тези, които не са се представили добре, са строени преди това, както и тези, при които строителят по корупционен модел е използвал по-евтини материали".

В този контекст неизбежно прави сравнение с България и смята, че тя не е подготвена. Въпреки че по думите му едва ли в страната може да има толкова силен трус, колкото в Турция, все пак силно земетресение не е изключено.

"Силно се съмнявам, че е имало активна подготовка през последните 15 години и е време да започнем да се подготвяме. Не е нужно да се случи, за да разберем, че това е нещо важно", смята Филип Кирацов.

По думите му е редно да се направи оценка на състоянието на сградите от критичната инфраструктура на страната: болници, летища, пристанища. "По сградите, които са вече построени, могат да се направят намеси и ако се случи земетресение, да се ограничат щетите", казва инженерът.

Попитан дали за него има път обратно към България, където той всъщност никога не е практикувал инженерство, Кирацов отговаря, че това е нещо, за което непрекъснато си мисли и си променя мнението: "Спира ме, че възможностите не са толкова големи, особено за хуманитарната ми дейност като инженер. В България обаче са семейството и приятелите ми. Спира ме и още нещо, което виждам всеки път, когато се прибера: първоначалната нагласа на повечето българи за всичко винаги е много негативна, понякога граничи със злоба. Това много ме отблъсква и много ми потиска мотивацията да се прибера."