Антикорупционната комисия пак скри проверка на имуществото на Слави Трифонов

Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество не изпълни съдебно решение и скри проверката на имуществото на лидера на "Има такъв народ" Слави Трифонов. Това съобщава "Сега", чиито журналисти спечелиха дело по закона за достъп до обществена информация за данните от инспекцията.

Административният съд в София даде указания на комисията за това какво е публична информация и й върна преписката за ново произнасяне.

От комисията отговарят на изданието, че Трифонов е задължен да подаде декларация за имущество и интереси като избран за депутат от 45-ото Народно събрание, както и като партиен лидер. През 2021 г. и през 2022 г. на Трифонов са издадени актове за установяване на административно нарушение - неподаването на декларация. През 2022 г. на Трифонов е издадено и наказателно постановление, с което му е наложена глоба. Антикорупционната комисия не съобщава в какъв размер е тази глоба, по закон е между 1000 до 3000 лв. Тя е платена в 14-дневен срок, става известно още от отговорите на члена на комисията Пламен Йоцов.

Той пише още, че срещу лидера на "Има такъв народ" е имало проверка, която да установи дали разходите му съответстват на приходите. Но резултатът от нея е класифицирана информация, защото той не е свързан с дейността на комисията, гражданите не могат да си съставят мнение за дейността й от този резултат и затова той не е обществена информация.

Според адвокат Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация", с чиято помощ "Сега" води делото, решението на антикорупционната комисия в частта за проверката на Трифонов е скандално. "Резултатите от проверки няма как да не са обществена информация, тъй като са резултати от работата и функциите на органи на власт, които ние, гражданите, издържаме с данъците си и които работят в обществена, а не в частна полза. Така поне се надявам", коментира той. По думите му твърдението, че информацията не е "обществена", след като съдът очевидно я е признал за обществена, е грубо незачитане на влязло в сила съдебно решение, тоест погазен е принципът за върховенство на закона.

Освен това се твърди, че информацията е класифицирана, каквито данни не са били представени пред съда. "Необяснимо е защо, ако това е било така, е затаена информация от съда. Ако пък е извършена класификация впоследствие, възниква въпросът дали това не е сторено с единствената цел да се осуети изпълнението на влязло в сила съдебно решение", коментира Кашъмов.