
© Скрийншот от
Кадър от филма "Неразкритите взривове в сянката на войната на Русия в Украйна"
Колкото по-дълго продължава войната в Украйна, толкова повече ще нараства и значението на произвежданите в България снаряди за отбраната ѝ. С това обаче ще расте и желанието на Русия да пречи на доставките, което увеличава рисковете за сигурността на българските граждани и оръжейната индустрия на страната. Това се твърди във филм на "Свободна Европа", озаглавен "Неразкритите взривове в сянката на войната на Русия в Украйна".
Филмът проследява
серия от взривове в оръжейни складове и заводи
през последните години, които освен огромни материални щети, отнеха и живота на 19 души, а други 10 бяха ранени.
Филма вижте в линка тук:
Първият подобен взрив избухна на 12 ноември 2011 г. край севлиевското с. Ловни дол в склад с 3000 далекобойни снаряда, собственост на бизнесмена Емилиян Гебрев и оръжейното му дружество "Емко". Експлозиите продължават няколко дни и като по чудо жертви няма. Необходими са обаче повече от 6 месеца, за да бъдат събрани и обезвредени всички снаряди в района. Разследването по случая разглежда няколко възможни версии, като сред тях са застрахователна измама, човешка грешка и техническа неизправност. Всички тези хипотези обаче бяха отхвърлени когато доказателствата започват да сочат към саботаж, припомня филма на "Свободна Европа".
През 2013 година прокуратурата спря разследването за взривовете в с. Ловни дол защото не успява да открие предполагаеми извършители. Но според свидетелските показания на един от охранителите на обекта - Константин Скилин, на 150 м от взривения склад разследващите са намерили руско взривно устройство. В постановлението за спиране на разследването е описано, че то представлява изключително мощен пластичен експлозив, който не се е задействал заради дефект.
Шест месеца след инцидента в с. в с. Ловни дол няколко оръжейни склада са унищожени след
огромна експлозия край Стралджа
която отнема живота на трима души. Експлозиите са толкова силни, че много от местните жители ги объркват със земетресение, а над 600 души от близките села са евакуирани.
Първоначално разследващите твърдят, че причина за трагедията е разглобяването на ракета. Десислав Делев, собственик на дружеството "Берета трейдинг", охранявало складовете край Стралджа, първоначално е обвинен в небрежност, но е оправдан на първа инстанция. По-късно делото е върнато за ново разглеждане, а прокуратурата променя обвинението му, но повече от 10 години след смъртоносните експлозии все още няма присъда. Пред авторите на филма "Неразкритите взривове в сянката на войната на Русия в Украйна" Делев твърди, че прокуратурата изобщо не е разследвала версията за саботаж.
Той разказва също, че
взривът е съвпаднал с повреда в системата за видеонаблюдение
на складовата база, а в деня на експлозията там е бил повикан екип, за да я поправи. По думите му в склада са се съхранявали и боеприпаси на компанията "Сейдж консултантс", предназначени за износ в Грузия. Неотдавна тя беше включена от Русия в забранителен списък. Разследващият сайт Bird публикува разрешително на името на компанията за износ на оръжие в Грузия, издадено само два месеца преди експлозиите.
Експертиза, изготвена в рамките на първото разглеждане на делото срещу Десислав Делев, показва, че има
доказателства за взривно горене във всеки от петте склада
на базата.
На 28 февруари след експлозия в завод "Арсенал" в Казанлък загива един човек.
На осми август 10 души са ранени в серия от експлозии във военния завод "Терем Цар Самуил" в Костенец.
На първи октомври 15 души загиват в завод "Миджур" в Горни Лом. Това е най-смъртоносният подобен инцидент.
На 19 декември 2014 година при експлозия в частен оръжеен завод в Мъглиж загива един човек.
През 2015 г. пожари и експлозии стават и в складове на държавно оръжейна компания, които се намират край сопотското с. Иганово.
Две седмици след това срещу Емилиян Гебрев е извършен опит за покушение чрез отравяне. На 28 април 2015 г. той изпада в кома, а версията за отравянето му е свързана с поставено върху дръжката на автомобилна врата фосфорно органично вещество. За извършител пет години по-късно прокуратурата посочва руски таен агент. Първоначално обаче от държавното обвинение споменават като възможна причина за тежкото състояние на Гебрев консумация на замърсена с пестициди салата от рукола.
След като не бележат напредък в разследването в продължение на три години,
българските власти получават информация от Великобритания
Тези данни свързват състоянието на Гебрев от 2015 г. със заподозрян за отравянето с новичок на бившия руски агент Сергей Скрипал в Солсбъри. Британските служби твърдят, че опитът за покушение бил извършен от агенти на руското военно разузнаване ГРУ. Така на българската прокуратура и се налага да приеме и обяви официално, че зад отравянето на Гебрев се крие нещо повече от замърсена салата.
© Николай Дойчинов Емилиян Гебрев
Само три седмици по-късно - на 14 април с.г. Иваново, Сопот и Карлово отново са накрак заради нови взривове в същия склад. Унищожените снаряди от склада е трябвало да бъдат изпратени в Украйна през държави посредници като Полша и Чехия. Започва разследване за взривовете, но едва 6 години по-късно прокуратурата за пръв път споменава за руска следа по случая, а доказателствата по делото се оказват унищожени при мистериозен пожар в сграда на МВР на 31 май 2015 г. Според медийни публикации оттогава вероятната причина за пожара е късо съединение, но през април 2021 г. прокуратурата за пръв път директно свързва пожара с потенциална руска намеса. Международната разследваща група Bellingcat публикува данни, които показват, че двама от руските агенти, обвинени за отравянето на Емилиян Гебрев, са били в България дни преди този пожар.
Инцидент от ранните часове на 31 юли 2022 м.г. е най-новият от серия подозрителни взривове в оръжейни заводи и складове в последното десетилетие у нас. Пожар в оръжеен склад край Карнобат на дружеството "Емко" предизвиква серия от взривове.
Пред британския вестник "Гардиън" собственикът на "Емко" Емилиян Гебрев казва, че е 100% сигурен, че руски агенти стоят зад пожара в Карнобат. Пред "Свободна Европа" обаче той уточнява, че би могъл да го твърди със сигурност едва когато бъдат установени преки доказателства за това. Гебрев обаче признава значимостта на българската оръжейна индустрия за Украйна, тъй като тя е основен производител на снаряди от времето на Съветския съюз. Украинската армия използва голямо количество точно от този вид боеприпаси, казва Гебрев.
Виктор Яхун, бивш заместник директор на украинската служба за сигурност, също твърди, че когато Украйна е влязла във войната от 2914 г., армията й е имала големи проблеми с доставките на висококачествени артилерийски снаряди. "За това
България беше най-сигурната дестинация
от която да доставим боеприпаси", твърди той.
Тези събития активизират българските власти да започнат отново разследването за експлозиите в България. През април 2021 г. говорителят на главния прокурор Иван Гешев, Сийка Милева, съобщи, че се разследват шестима руски агенти, които по думите й са били в България през пролетта на 2015 г., когато се случват взривовете в Иганово и отравянето на Гебрев.
Бившият депутат от Реформаторския блок Мартин Димитров и бившият военен министър Велизар Шаламанов поискаха специална парламентарна комисия, която да разгледа действията на главния прокурор и прокуратурата по повод взривовете, както и по повод твърденията, че техните извършители са били прикривани. Съществуват и публични съмнения, че главният прокурор Иван Гешев и предшественикът му Сотир Цацаров умишлено са се опитали да попречат на разследването за евентуален руски саботаж.
© Юлия Лазарова Бойко Ноев
Бойко Ноев е друг бивш министър на отбраната, който твърди, че докато във Великобритания са разполагали със стотици разследващи по случая с отравянето на Сергей Скрипал, в България екипът, който разследва отравянето на Емилиян Гебрев, се е състоял само от двама души.
Бойко Ноев казва също, че е бил притеснен от подписаното през 2017 г. споразумение за сътрудничество между тогавашния български главен прокурор Сотир Цацаров и руския му колега Юрий Чайка. Според него това ясно показва
влиянието на Русия върху българските органи по сигурността
и прокуратурата в частност.
През януари тази година обаче главният прокурор Иван Гешев отхвърли обвиненията свързани с прикриване на информация и обяви, че държавното обвинение винаги съдейства на партньорските държави и специалните им служби. Пак тогава Гешев за първи път съобщи, че "шестима руснаци вече са били обвинени във връзка с взривовете в български оръжейни складове и заводи и най-вероятно са свързани с руските служби".