Как прокуратурата се справя с престъпленията от омраза

© Георги Кожухаров

Прокуратурата събира данни за това какви разследвания за престъпления от омраза води едва от началото на 2022 година. Преди това в държавното обвинение са регистрирали престъпленията с дискриминационен мотив, в това число от омраза, по общия ред, "като не е събирана информация за различните фактически, обективни и субективни признаци на състава на престъплението".

Това се разбира от отговор на прокуратурата на запитване на "Дневник" по Закона за достъп до обществена информация. Според него обвинителните актове, свързани с накърнени права на гражданите и изповеданията за периода 2017 - 2022 година, внесени в съда, са 15, като не е известно колко от тях и как са приключили.

От години правозащитници в България настояват за промяна в Наказателния кодекс, с която мотивите на извършителя на престъпление, основани на сексуалната ориентация на жертвата да се взимат предвид при квалифицирането на деянието.

Подобни предложения за промени бяха изготвени и от държавното обвинение и изпратени на 47-то Народно събрание през лятото на миналата година. Работна група беше изготвила проект за изменения в Наказателния кодекс, който не беше задвижен в последния - 48-ми, парламент.

Заради липсата на утежняващи признаци, например, делото за смъртта на Михаил Стоянов в Борисовата градина, който почина през 2008 г. след зверски побой от младежи, които "прочиствали парка от гейове", се водеше срещу двама души за убийство по хулигански подбуди. Мотивът на нападателите бил, че Михаил им заприличал на гей. Младежът е бил нападнат в гръб с ритници и юмруци и умря от задушаване, след като му е била счупена подезичната кост. Впоследствие България беше осъдена от съда в Страсбург за това, че не наказва хомофобията като мотив за престъпление.

© Георги Кожухаров

Общо 15 внесени обвинителни акта

Данните за делата от 2017 до 2022 г., предоставени на "Дневник", са общи по членовете от Наказателния кодекс - 162 - чл. 165 и по чл. 416 - чл. 419а (престъпни състави от главите от кодекса, свързани с накърнени права на гражданите и изповеданията). От тях се разбира, че за петте години в съда са внесени общо 15 обвинителни акта.

След като от началото на 2022 г. прокуратурата започна да събира и обработва данни за преписките и делата, образувани за престъпления с дискриминационен елемент, включително от омраза, и разграничени по основни и квалифицирани състави и за определени показатели, в съда е внесен един обвинителен акт за телесна повреда, нанесена по расистки подбуди, пише прокуратурата.

От отговора се разбира още, че досега главният прокурор не е издал инструкции и указания как да се разследват престъпления от омраза, каквото правомощие му дава Законът за съдебната власт.

"Престъплението от омраза е престъпление - послание, то дава съобщение не само на конкретната жертва, но и на всички носители на съответния признак. Затова и институционалната реакция също е послание. Трябва да направим колегите прокурори не по-грамотни за престъпленията от омраза, а по-чувствителни към тях", казва в началото на декември прокурорът от Върховната касационна прокуратура Сава Петров по време на конференция, организирана от държавното обвинение, свързана с престъпленията от омраза. Петров акцентира върху необходимостта от единен механизъм за събирането на данни за такъв тип престъпления, които биха били в полза на дейността на съдебната система в борбата с тях.

Стъпка в правилната посока, но трябва и МВР

"Данните показват, че едва през 2022 г. прокуратурата е започнала да обработва детайлни данни за престъпленията с дискриминационен елемент (от омраза) в България. Това е съществено, тъй като в основните такива състави в Наказателния кодекс - за убийство и за телесна повреда, дискриминационните елементи "расистки и ксенофобски подбуди" са изброени в общи алинеи заедно с хулиганските подбуди, които не са дискриминационни. Това първо не позволява начертаването на обективна картина за броя стигащи до съда такива случаи и второ, подпомага поглъщането на дискриминационните подбуди от много по-често и масово ползваната квалификация за хулигански подбуди", коментира пред "Дневник" Радослав Стоянов от Българския хелзинкски комитет (БХК).

Заради липсата на данни досега, на практика е липсвала и ясна картина какво е действителното положение. "Тези нови данни дават надежда, че ще започнем поне тази статистика да водим адекватно. Те идват и в изпълнение на множество решения на Европейския съд по правата на човека, че дискриминационният елемент не бива да се прикрива и тези деяния да се третират като всяко друго, защото не са. Напротив, този елемент трябва да се "демаскира" (по думите на ЕСПЧ), за да се признае както на жертвите, на техните близки и на общностите, към които принадлежат, какво и защо са претъпели, така и на извършителите и на широката общественост, че дискриминационните подбуди не оправдават деянието", казва още Стоянов.

Той обръща внимание, че в своята полицейска статистика МВР не събира същите данни, въпреки че препоръки за това, включително на представители на самото министерство, има още от 2019 г. насам. "До момента нито един министър на вътрешните работи не е изменил вътрешните актове, регулиращи полицейската статистика и формулярите за събиране на данни за автоматизирана обработка на полицейската статистика във връзка с регистрирането на заявителски материали", отбеляза експертът. Поради тази причина според него и много инциденти с дискриминационен елемент по различни причини не прерастват в наказателни производства, а е важно за тях да има статистическа картина.