Заради бързане да усвои евросредства Варна е построила неизползваемо рибарско пристанище

Рибарското пристанище "Карантината"

© LIveVarna

Рибарското пристанище "Карантината"



Бързане при проектирането и недостатъчно финансиране са причината за затлачването с пясък на новото рибарско пристанище "Карантината" във Варна само година след откриването му. Фактът, че пясъчните наноси ще затворят входа му, е станал очевиден още в процеса на строителството, но въпреки това то е било изпълнено, без да се направят корекции. Това показва съдържанието на кореспонденция, разменена между ръководителя на проекта за изграждане на пристанището Милен Мънев, проф. Румен Кишев, ръководител на Центъра по хидро- и аеродинамика във Варна (структура на БАН), и проф. Снежана Мончева, директор на Института по океанология при академията. Двете институции са били преки изпълнители на проектирането, възложено от Община Варна. Пристанището беше построено с 14 млн. лв. (без ДДС), по-голямата част от които европейски средства.


Според съдържанието на подписания договор, който "Дневник" получи по Закона за достъп до обществена информация, БАН е следвало да извърши "научноизследователска, развойна, проучвателна и теренна дейност, както и да осигури изследователски екипи при изготвяне на проектно предложение и изработване на проект". За тази дейност Община Варна е платила 360 хил. лв. Договорът е бил подписан на 7 декември 2017 г., а на 4 януари 2021 г. тогавашният министър-председател Бойко Борисов се разходи из вече готовото пристанище, придружен от кмета на града Иван Портних. Тогава медии, финансирани от местната администрация, публикуваха информация за визитата под заглавие


"Премиерът очарован от новото рибарско пристанище"




Но "Карантината" така и не можа да очарова рибарите във Варна. Първо, защото веднага след откриването му стана ясно, че заради липса на оборудване в експлоатация са въведени само една трета от кейовите му места. И второ, защото само година след като Борисов похвали пъстрата фасада на административната му сграда, пристанището се оказа блокирано от пясъчен нанос.


Между скъпото и невъзможното - Варна търси решение за неизползваемото си рибарско пристанище
Между скъпото и невъзможното - Варна търси решение за неизползваемото си рибарско пристанище


Още в хода на строителството му - на 13 май 2020 г., ръководителят на проекта Милен Мънев (главен експерт "Енергийна ефективност" в Община Варна) пише до Румен Кишев и Снежана Мончева писмо, в което им съобщава следното:

"Уведомявам Ви, че по време на авторския надзор при изграждането на пристанищните хидротехнически съоръжения са констатирани изменения на водната линия на прилежащия плаж и на профила на подводния брегови склон западно от пристанището." По този повод Мънев моли за "становище относно посочените изменения на прилежащия плаж и опасността от затлачване на входа на пристанището.


Странно е, но отговорът пристига близо два месеца по-късно - на 3 юли 2020 г. В него Кишев и Мончева обясняват следното:

"При извършените през 2017 г. проучвания във фазата на проектиране на пристанището са формулирани препоръки за допълнителни изследвания за по-детайлна и надеждна оценка на ефекта на новоизградените съоръжения върху наносния транспорт, ерозионните и акумулативни процеси в съседните участъци, както и за предотвратяване на застойни зони и влошаване на параметрите на качеството на водата."


По нататък в отговора си двамата професори припомнят, че такива дългосрочни изследвания не са били възможни "поради кратките срокове и ограничените ресурси за проектиране".


Част от писмото на проф. Румен Кишев, ръководител на Центъра по хидро- и аеродинамика във Варна (структура на БАН), и проф. Снежана Мончева, директор на Института по океанология при академията

Част от писмото на проф. Румен Кишев, ръководител на Центъра по хидро- и аеродинамика във Варна (структура на БАН), и проф. Снежана Мончева, директор на Института по океанология при академията


След това те обясняват, че не може обосновано да бъде определено дали затлачването на входа на пристанището се дължи на сезонния характер на динамиката на наносите, дали те имат случаен характер, или ще се превърнат в трайна тенденция. С други думи - при строителството на пристанището


нищо не е могло да стане ясно


заради бързане от страна на местната администрация във Варна да усвои на всяка цена европейското финансиране. Но и заради липсата на достатъчно пари за научни проучвания преди изработването на проекта за пристанището.


Фотогалерия: Пясъкът превзема рибарското пристанище "Карантината" във Варна
Фотогалерия: Пясъкът превзема рибарското пристанище "Карантината" във Варна


В края на писмото си Румен Кишев и Снежана Мончева предлагат "да бъде предприета детайлна мониторингова програма за района на пристанището и прилежащите му зони с продължителност две години". В заключение те препоръчват предприемането на конструктивни и експлоатационни мерки, след които допълнителни строителни дейности и драгиране на пясъчните наноси.


До този момент няма данни предложеният детайлен двегодишен мониторинг да е бил извършен или това да предстои. В замяна на това обаче само преди седмица от Община Варна съобщиха, че започват разчистване на пясъка от входа на пристанището, без да е ясно колко точно ще струва това и колко често ще трябва да бъде извършвана тази процедура.


Според директора на общинското предприятие "Общински паркинги и синя зона" Младен Иванов, в чиито активи беше зачислено пристанището, след драгирането проектните дълбочини на входа му щели да бъдат запазени "поне една година, за да може през това време да се търсят дългосрочни варианти".

"Това, което ние искаме от страна на Община Варна, е някой като каже, че така ще се реши въпросът, да си сложи подписи и да носи гаранционната отговорност за това, каза директорът на "Общински паркинги и синя зона". Защото ако инвестираме сериозна сума и това, за което са похарчени парите, не се случи, кой ще е виновен? Аз не съм чул проектант да е виновен в България за нещо."


Въпреки протестите на граждани и експерти


пристанище "Карантината" беше построено върху пясъчен плаж в южната част на Варненския залив. При едно от посещенията си във Варна тогава Бойко Борисов каза, че това било само един "камънак" и "змиярник". Освен това, за да спечели европейското финансиране, местната администрация във Варна на практика излъга, че ще реконструира и разширява съществуващо рибарско пристанище, каквото беше задължителното условие на програмата на Европейския съюз. То беше изградено "от нулата" на място, където имаше само стар метален мостик. Специално за изготвянето на снимковия материал към проекта за финансиране към него бяха привързани няколко понтона, които да наподобяват кейови места. По тази причина фондация "Антикорупционен фонд" сезира през миналата година ОЛАФ по случая.


Варна разшири "виртуално" рибарско пристанище с еврофинансиране
Варна разшири "виртуално" рибарско пристанище с еврофинансиране

В края на м.г. местната администрация подписа договор с дружеството "Хидроремонт" за възлагане на обществена поръчка на стойност 362 хил. лв. без ДДС за изграждане на допълнителни съоръжения и доставка на оборудване, без които то не би могло да функционира с проектния си капацитет.

Предлагаме ви още: следете на живо дебатите в Народното събрание за правителството "Денков - Габриел"
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK