ГЕРБ и ДПС пуснаха механизма за разследване на главния прокурор, но удариха съдийската независимост

Радомир Чолаков, който е бивш председател на правна комисия в 48-ия парламент.

Правната комисия в парламента прие почти без никакъв дебат на второ четене промените, с които се въвежда механизъм за разследване на главния прокурор. Това стана с гласовете на "Продължаваме промяната - Демократична България", както и на ГЕРБ и ДПС, които доскоро твърдяха, че подобен механизъм би бил противоконституционен.

ГЕРБ, ДПС и БСП бяха "против" и "въздържал се" по други ключови предложения, свързани с въвеждането на повече контрол върху важни прокурорски решения на досъдебната фаза. Ключов текст от проекта на Министерски съвет, който не мина благодарение на гласовете "въздържал се" на ГЕРБ и ДПС, беше този предвиждащ т. нар. "двойно мнозинство" в Пленума на съвета, с което да се избират и освобождават председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС).

"Стана малка каша стана с това второ гласуване", обобщи почти в края на продължилото близо четири часа заседание бившият министър на правосъдието Надежда Йорданова. Тя призова колегите й да преосмислят позицията си, "с която орязахте голяма част съдийското самоуправление. Това е сериозен удар върху съдийската независимост в България", обясни още Йорданова след края на гласуването.

Иван Гешев даде знак, че вероятно ще атакува в Конституционния съд промените, уреждащи въвеждането на механизъм за контрол на фигурарата

По предложение на ГЕРБ беше прието, че промените, свързани с механизма за разследване на главния прокурор, да влязат в сила веднага. Промените са част от плана за възстановяване и устойчивост, а проектът е един от тези част от т.нар. джентълменско споразумение между ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България".

Проектът на Министерски съвет за промени в Наказателно процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт предвижда сигналите срещу главния прокуро или негов заместник да се изпращат на председателя на Наказателната колегия на Върховния касационен съд, след което той ще решава по кои от тях да започне разследване. От списък на наказателни съдии с ранг на върховни на случаен принцип ще се тегли съдията, който ще стане прокурор по разследването на главния прокурор. На тази позиция няма да може да бъде повече от две години, а ако разследването продължи по-дълго, ще бъде назначен друг.

Промените в Закона за съдебната власт, приети с гласовете на депутатите от ГЕРБ и ДПС предвиждат отпадане на изискването председателите на ВКС и ВАС да се назначават и освобождават само с решения на Пленума на съдебния съвет, взето с мнозинство от представители на съдийската квота.

Изменението беше гласувано заедно с намаляването на минималния брой гласове, необходими за назначаване и освобождаване на т.нар. трима големи в съдебната власт - главният прокурор и председателите на върховните съдилища. В момента необходимият брой е 17, но след приемане на промените в двата закона вече ще са необходими само 13 гласа.

Това означава, че ако депутатите окончателно премахнат в пленарната зала изискването председателите на двете върховни съдилища да се избират и освобождават с мнозинство от съдии, избирани за членове на съдебния съвет пряко от съдии, то прокурорската колегия, в която има 11 души и двама членове на съвета, излъчени от парламента, ще са достатъчни да вземат ключови решения в двете върховни съдилища.

Идеята за намаляването от 17 на 13 гласа за вземане на решения във ВСС бе придружено в проекта на екипа на служебния министър Крум Зарков с изискване при назначаване и освобождаване на председателите на ВКС и ВАС да има т. нар. двойно мнозинство на съдии избрани от съдии, за разлика от процедурата за главния прокурор.

Предложението беше отхвърлено с мотив, че Конституцията е приравнила трите върховни длъжности (според Радомир Чолаков от ГЕРБ) и че без промяна на основния закон било безсмислено да се прави такава поправка (според Хамид Хамид от ДПС).

"Така се задълбочава порочната схема на приравняването на съда и прокуратурата и съответно на ръководителите на върховните съдилища и главния прокурор, срещу което многократно е реагирала и Венецианската комисия", заяви пред "Дневник" депутатът от "Продължаваме промяната - Демократична България" Атанас Славов.

Съдията Красимир Мазгалов, представляващ Съюза на съдиите в България, и Ина Лулчева, представител на Висшия адвокатски съвет, коментираха, че

без мнозинство от съдии за избор и освобождаване на председателите на ВКС и ВАС на практика се ликвидира съдийската независимост.

"В Съдийската колегия членовете, избирани от съдиите, все така ще са малцинство - 6 от 25, но в същото време Народното събрание няма да има възможност да избира съдии в парламентарните квоти на ВСС. И това се случва въпреки международните стандарти за доминиращото участие на съдиите в органите, които ги администрират", коментира още съдия Мирослава Тодорова в пост във Фейсбук.
.
Неслучайно по време на дебата служебния министър Крум Зарков подчерта значението на двойното мнозинство, което става изключително важно при свалянето на 13 гласа на изискваното мнозинство на пленума за вземане на решенията.

Срещу поправката възрази и заместник-министърът на правосъдието Емил Дечев. Той настоя пред депутатите да не приравняват по този начин председателите на върховните съдилища с главния прокурор, защото това ще накърни съдийската независимост.

Всичко, което трябва да знаете за: