"Безобразно отношение": от 200 молби на руснаци за убежище у нас за година са одобрени само 8

Руски имигранти в България, протестиращи срещу войната на Русия в Украйна

От 24 февруари м.г., когато Русия нахлу в Украйна, до април т.г. в Държавната агенция за бежанците са били подадени повече от 200 заявления с искане за предоставяне на политическо убежище на граждани на Руската федерация. От тях одобрените са едва 8 сочат данни на емигрантската организация "Свободна Русия", основана в България. От държавната агенция мълчаливо отказват да потвърдят или да отрекат тези данни. А според Генадий Гудков - бивш опозиционен депутат в Руската дума, който сега живее във Варна, дейността на комисията демонстрира "безобразно отношение към съдбите на хората, заплашени от наказателно преследване в Русия заради заявеното си негативно отношение към войната на Путин в Украйна и репресивния му режим."

Последният случай с отказ за предоставяне на хуманитарен и бежански статут в България на руски гражданин е от 30 май т.г. Тогава Върховният административен съд окончателно отхвърли молбата на руския гражданин Александър Стоцки.

Той пристига в България веднага след началото на войната в Украйна. В родината си Стоцки открито заявява опозиционните си убеждения и осъжда

агресията и репресиите на Путин

Бил е наблюдател на изборите за Дума на Руската федерация в щаба на московските опозиционни политици и поддръжник на платформата "Умно гласуване", основана от опозиционния лидер Алексей Навални. В България Стоцки е сред най-активните участници в антипутинските и антивоенни протести и член на "Свободна Русия". От пристигането си у нас той работи като доброволец в центровете за оказване на помощ на бежанците от Украйна. Въпреки това молбата му за получаване на убежище в България е отхвърлена.

Според Държавната агенция за бежанците "молителят не обосновава необходимостта от предоставяне на закрила и не посочва причини за основателни опасения от преследване в държавата си на произход. Вероятността да е бил призован за мобилизация за предстоящата "военна операция" в Украйна е несъществена, пише в мотивите за отказа на агенцията. Няма твърдения, от които да се направи обоснован извод, че чуждият гражданин може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание от официалните власти или някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира."

"В Руските затвори

хората са изтезавани - морално, физически и сексуално,

коментира тези мотиви на агенцията Генадий Гудков. Вероятно всички свидетелства за тези издевателства, изнесени нелегално в Европа и публикувани в платформата "Гулагу.нет", трябва да бъдат предоставени на Агенцията за бежанците и българския съд, за да променят най-сетне отношението си към руските граждани, търсещи политическо убежище в България", казва Гудков в разговор за "Дневник".

Личните истории на руските граждани, потърсили хуманитарен и бежански статут в България са различни, но се срещат в една пресечна точка - всички те наричат "специалната военна операция" на Русия в Украйна война, не желаят да участват в нея и активно се съпротивляват на репресивния режим, установен от Путин в страната им.

Данил Маурин е активен и последователен поддръжник на опозицията в Русия. Пред агенцията за бежанците той представя документи, с които доказва, че е преследван и политически репресиран единствено защото е сред противниците на войната в Украйна. Маурин твърди, че многократно е заплашван от полицията заради откритите си граждански позиции докато на 18 май м.г. той е осъден да плати глоба заради "публични действия, насочени към дискредитиране на въоръжените сили на Руската федерация". Скоро след това той е принуден да закрие търговското си дружество, тъй като голяма част от дейността му е свързана с договори за доставки към държавни компании, които внезапно спират. За да избегнат по-нататъшни репресии, Данил Маурин и съпругата му продават имуществото си в Екатеринбург, където живеели, и напускат Русия с полет през Истанбул. След това се установяват във Варна.

Ирина Дмитриева пристига в България веднага след началото на войната в Украйна заедно с дъщеря си, която страда от генетично заболяване. По време на интервюто си пред Държавната агенция за бежанците тя заявява, че е напуснала Русия заедно с дъщеря си, заради несъгласие с политиката на Путин и открито е изразявала недоволството си. Тя е била задържана по време на антивоенен митинг, а след това по същия повод в дома й са провеждани огледи от полицията. Положението още повече се влошило след началото на войната в Украйна, когато всеки, изразил публично позиция против агресията, е бил заплашен с лишаване от свобода. Поради генетично заболяване дъщеря й имала нужда от ежедневни медицински грижи и скъпи
лекарства, които в Русия ще й бъдат отказани заради заявената позиция на неодобрение към правителство на страната. Ирина Дмитриева е член на управителния съвет на "Свободна Русия".

Павел Бочкарьов е музикант с български произход. Той отказва да служи в руската армия и пристига в България месец след началото на войната в Украйна. Пред агенцията за бежанците той мотивира молбата си за закрила именно с нежеланието си да бъде мобилизиран, да служи в армия, която осъществява геноцид над съседен народ, и да бъде заставян да извършва военни престъпления. Преди няколко месеца Бочкарьов научава от свои роднини в Русия, че срещу неговия отказ от военна служба е заведено административно дело и му е отправено предупреждение, че то може да прерасне в наказателно като заради отказа му да се яви на военна служба го грози присъда от 10 г. лишаване от свобода. Павел Бочкарьов е член на организацията "Свободна Русия".

Решенията на Държавната агенция за бежанците за отказ от предоставяне на бежански статут във всеки един от тези случаи са пълни с противоречия а цели параграфи от съдържанието им са

сякаш писани под индиго

В тях от една страна се признава, че: "Авторитарният президент на Русия доминира политическата система заедно със мощни съюзници в службите за сигурност и бизнес сектора. Тези групи ефективно контролират парламента, който не е свободно избран. Конституционните поправки от 2020 г. формализират властта на президента над законодателната власт и позволяват на Путин да запази президентския си пост до 2036 г., демонстрирайки способността си да манипулира системата."

Но още в следващото изречение от заключенията си експертите на агенцията за бежанците правят изненадващ извод: "От цитираната информация става ясно, че макар Русия да изпитва проблеми с утвърждаване на върховенството на закона и налагане на демократични порядки,

страната не е в състояние на въоръжен конфликт

() Следователно не следва да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на страната си на произход чужденецът би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантен на предоставяне на хуманитарен статут".

Според Генадий Гудков агенцията за бежанците в България отказва да работи и да се съобразява със ситуацията, в която руските граждани са се оказали след началото на войната в Украйна.

"Те просто са привикнали да работят по шаблон, както с бежанците от Сирия или Афганистан, каза Гудков. Служителите в агенцията нямат никакво отношение към това, което се случва в Русия. Какви могат да са основанията да откажеш на някого статут на бежанец, след като Русия е призната за агресор, за спонсор на тероризма, изключена е от парламентарната асамблея на Съвета на Европа! Русия сама излезе от системата на Международния съд по правата на човека, денонсира всички договори, засягащи човешките права, по които беше страна."

Бившия депутат в руската Дума твърди, че в своите решения българският съд просто копира становищата на Агенцията за бежанците. "Няма никаква логика и последователност в мотивите, с които съдът най-напред признава, че

в Русия се нарушават правата на човека

а след това приема, че там всичко е нормално.", казва Гудков.

Още в средата на януари т.г. "Дневник" изпрати до Държавната агенция за бежанците въпроси по Закона за достъп до информация. Отговорите трябваше да изяснят колко молби са подадени от началото на 2022 г. до 31 декември м.г. от граждани на Руската федерация за предоставяне на убежище в България, по колко от тях са били постановени откази и кои са били най-често констатираните причини за това.

Според съдържанието на Годишния доклад за дейността на комисията за предоставяне на убежище към президента и вицепрезидента на България, през 2022 г. тя е получила 10 молби за предоставяне на убежище. Само две от тях са били подадени от руски граждани. Девет от чуждестранните граждани не са получили убежище по различни причини, а от съдържанието на доклада не става ясно дали сред тях са и тези от Руската федерация.

В отговор на уточняващи въпроси по тази информация от президентството отговориха, че "президентът или вицепрезидентът не е длъжен да посочва основанията на свое решение" за предоставяне или отказ за предоставяне на убежище на чужди граждани.

Всичко, което трябва да знаете за: