Управляващите и ДПС искат забраната за внос на украинско зърно да не се удължава (допълнена в 16.09)

Срещу забраната са преработвателите на слънчоглед, на които не им достига суровина местно производство

Статията е допълнена в 14.36 ч. със становището на Националната асоциация на зърнопроизводителите, а в 16.09 ч. - с информацията за одобрението на икономическата комисия.

Проекторешение, с което Народното събрание не подкрепя удължаването на забраната за внос на украинско зърно след 15 септември, са внесли в деловодството на парламента депутати от групите, подкрепящи правителството, и ДПС.

Отчитайки солидарността на Република България с Украйна и считайки, че трябва да се осигурят доставките на селскостопански продукти, за да се гарантира продоволствената сигурност в световен мащаб, без това да поставя в риск конкурентоспособността на българските земеделски производители, Република България не подкрепя удължаването след 15 септември на извънредната мярка за забрана за внос в България, Полша, Унгария, Румъния и Словакия на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна", се казва в текста, подписан от Кирил Петков ("Продължаваме промяната"), Делян Пеевски (ДПС), Атанас Атанасов ("Демократична България"), Хамис Хамид (ДПС), Румен Христов (СДС), Александър Иванов (ГЕРБ).

Възлага се на правителството да предприеме необходимите действия.

Часове по-късно на извънредно заседание парламентарната икономическа комисия одобри проекта. Предстои гласуване в пленарната зала.

Загуби за бюджета и по-висока инфлация отчита правителството

Темата за отпадането на забраната е коментирана на заседание на Министерския съвет на 30 август, е видно от стенограмата му. Повдига я финансовият министър Асен Василев, който казва, че от налагането й от служебния кабинет до момента "хазната е загубила 164 млн. лв. несъбрани данъци от това, че не се внася украинско зърно". "Искам да препотвърдя нашата позиция, че ние сме за това забраната да отпадне за България", казва той. Премиерът Николай Денков добавя: "Последния месец за първи път от няколко месеца насам има леко повишение на месечната инфлация и има пряка връзка между двете."

През май ЕС удължи с една година безмитния внос на украинска селскостопанска продукция, за да помогне на воюващия Киев, чиито основни канали за експорт в Черно море бяха отрязани от Русия. Това доведе до удвояване на украинския износ на зърно в Европа, от което най-силно бяха засегнати петте държави. След като първоначално им отпусна финансова помощ 150 млн. евро (27 млн. за България), Европейската комисия позволи и временна забрана за внос на четири украински земеделски стоки в петте държави.

По инициатива на Полша през август България, Румъния, Унгария и Словакия настояха за удължаване на експортните ограничения до края на годината, като се мотивираха с липса на място в складовете за прибиране на новата зърнена реколта и невъзможност местните производители, чиято продукция е с по-висока себестойност от украинската, да я реализират на пазара.

Твърдо срещу удължаване на забраната застават българските преработватели на слънчоглед, според които тя ги ощетява, без да помага на производителите. Те казват, че забраната не позволява в страната да бъде внесено достатъчно зърно, за да захрани заводите за олио, на които местната продукция не им достига по принцип.

На обратното становище е Асоциацията на зърнопроизводителите в България. В декларация след публикуването на проекторешението на депутатите организацията предупреждава, че отмяната на "забраната не просто би поставила в риск всички фермери, а би довела до фаталния край на целия сектор "Земеделие".

Според публикации в европейски медии повечето страни в ЕС са против удължаването на ограниченията.