Дневник на Леда

Дневник на Леда, ден след ден<br />

© Леда Гочева

Дневник на Леда, ден след ден



Леда е на 17 години, участничка в проекта БунтART. Публикуваме дневника й без редакция.


26 август


Днес с Андрей си доснимахме последните неща, а именно – как аз му дрънкам за разни филми. Както обикновено това беше супер забавно, все така обожавам екипа и с невероятен кеф го правя всичко това.


БунтART в действие, снимачен ден 7. Южно Черноморие, в.с. Дюни. Паузата е приключила, снимките продължават.<br />

© БунтART

БунтART в действие, снимачен ден 7. Южно Черноморие, в.с. Дюни. Паузата е приключила, снимките продължават.


Само един проблем има. Нещо ме прихвана, не знам какво и от къде дойде, и почнах да дрънкам някви невероятни тъпотии и глупости, и как въобще почнах да говоря за кой колко порно си сваля от интернет?! Така де, ако това стигне до ефир баба ми ще бъде ужасена, ама кво да се прави…

По стъпките на Леда<br />

© БунтART

По стъпките на Леда



13 август


Цялото море мина супер интересно и супер бързо и сега не мога да разгранича дните един от друг. Всичките преминаха в разкарване насам-натам, най-вече наблъскани като сардини 16тина човека и техника в 2 коли, снимки, ядене и висене.

Дневник на Леда, ден след ден

© Леда Гочева

Дневник на Леда, ден след ден


Всъщност най-доволна съм, че се запознах с невероятно готините и позитивни хора, които ми носят надежда, че младото поколение все пак не е лимитирано до тесногръдите, скучни, еднопосочно-мислещи плазмодии, които до сега смятах, че преобладават.
Sidenote: не съм напълно сигурна какво значи "плазмодий". Помня, че беше нещо, което съм учила по биология, но го използвам, защото е готино за обида. Звучи точно като нещото, с което искам да нарека въпросните хора – нещо разплуто и безцелно. Както и да е!

Дневник на Леда, ден след ден<br />

© Леда Гочева

Дневник на Леда, ден след ден


Та, Созопол. Почти нямах време да се разхождам, което въобще не е оплакване, между другото. Показателно е колко добре си изкарах и колко беше изпълнена програмата. Като отделни случки си спомням адската жега, която цареше в деня, в който другите ходиха да се гмуркат. Тъпи 17 години. От сега си обещавам, че някой ден, когато достигна до митичните 18 и се отвори вратата към разумността и предпазливостта, която хората изглежда очакват да се отвори в мозъка ми на 18тия ми рожден ден, със сигурност ще отида да се гмуркам.
Помня и капризната леличка, която беше някаква шампионка в олимпийската дисциплина "пасивна агресия", засвидетелствано от известната вече реплика "Харесаха ли ви сливките?" (Това само на мен ли ми прозвуча мръсно сега като го написах?)
Помня и механата снощи. Беше една от тия напълно традиционни стари български механи с червените карирани покривчици и народна музика на фона. И като седнеш първото нещо, което ти носят, преди меню, преди всичко, е по един шот мастика – просто така те посрещат, въобще не те питат искаш ли, години, нищо. Яко беше. Хареса ми. Заслужават и поздравления и благодарности (!) за това, че успяха да ни направят маса за 20тина души, след като вече 4-5 места ни бяха отказали и при положение, че цялото място, с което разполагаха изглеждаше предвидено за около 25. Запомняща се беше и уличката, през която се провирахме настрани по пътя за механата, защото беше по-тясна от метър. Някой трябва да ми изпрати тая снимка.
А, возих се на моторна лодка, която в един момент разви една, така, доста впечатляваща скорост, което много оцених. Ама не е заместител за гмуркане.





9 август


Уиии. Морето.
Ах, моретооо. Тая песен е много гадна.
Днес снимахме на плажа, след като снощи бяхме пили до 2 часа и се бяхме смели на пияните руснаци от отсрещния хотел, които не можеха да нацелят вратата. Веселба е, кефя се. И другите участници всички са пичове, много усмихнати и приятелски настроени, и всички слушат готина музика. И никой не е тъп, което е облекчение. Не, че съм очаквала да изберат тъпи, де, ама като се има предвид, че единственото условие за кастинга беше да си между 15 и 25 години… Какво да направя, имам известно мнение, превърнало се в предубеждение, признавам, за голяма част от поколението ми.
Всъщност освен умопомрачителната организация (постоянно някой не е наясно кой какво ще прави в следващия момент, а в повечето случаи - всички) и това, че нищо не ни се казва предварително, а на всеки въпрос какво следва се отговаря нещо от рода на "Ще видиш", нямам абсолютно никакви забележки. Всички са веселяци, прекарваме си добре и ми се струва, че и екипа са доволни, щото то щеше да си им личи, ако не бяха, нали? Щяха да са изнервени и такива работи.



6 август


Да се снима предаване е адски забавно! Това ми е първото впечатление. Само много време отнема, ама наистина се забавлявах.
А в Борисовата видях фенки на К-Рор (даже не бях чувала за подобно нещо) и за 1 час разбрах, че е голяма простотия.


Леда на снимките на БунтART<br />

© БунтART

Леда на снимките на БунтART


Та, обратно към снимането. Весело е, щото не е като да трябва да учим някви реплики, решени от кой знае кого и да ги рецитираме като безмозъчни киборги, а само ни насочва режисьора, а технически ние си импровизираме диалога. И екипа са млади и веселяци, и… ме радват.
И освен това ще ме заведат на море, така че нямам оплаквания.



4 август



С някои от познатите ми е почти физически изтощително да си правиш планове. "Ами, ще дойда. Ами, не, всъщност няма да дойда. Ами може би ще дойда по някое време за малко, ама не знам кога и всъщност не съм съвсем сигурен дали въобще ще дойда." А кой да е сигурен, много интересно?! Все едно са малки деца, егати!



3 август


Днешните ми мисли се въртят около здравословни проблеми (ваксини срещу туберкулоза и лекуване на ниско кръвно с кола, от която спечелих друга безплатна), проблеми с родители (не моите, за разнообразие) и филми (като колко много обичам The Libertine и дали това е знак, че съм извратена).
И защо, по дяволите, я няма никъде тая книга, която ми препоръчаха? Сега трябва да ходя до Orange и да си я поръчвам и те кой знае колко пари ще поискат! Макар че, за да съм честна, адски съм доволна до сега от тях. Като кажат 3 седмици, значи 3 седмици или дори по-малко и не плащам за доставка. Което пък отново ме довежда до мисълта колко не ми се чете "Записки по българските въстания".


2 август


Жал ми е за хората, които постоянно имат нужда да правят нещо и да бъдат с някой. Изпускаш много от живота, ако не можеш да оцениш и да се насладиш на един ден сам вкъщи, прекаран без мислене за работа и задължения или пък хора, срещи и събития. (Лирическо отклонение, да, по темата, но напълно в контраст с идеята, която защитавах: наистина трябва да почна да чета тия книги от списъка за даскало…)

Дневник на Леда, ден след ден<br />

© Леда гочева

Дневник на Леда, ден след ден


Така де, но мисълта ми беше, че ако човек не може да се наслаждава на собствената си компания и хобито си за един цял ден – жал ми е за него. Пък и нали някой си там твърди, че ако искаш хората да те харесват, първо трябва да се научиш сам себе си да се харесваш.


1 август


Окей. Дневник, който ми казаха, че може да бъде показван по телевизията или в интернет. Малко се губи смисъла, не? Нищо. Така или иначе "смислените" неща са надценени.

Дневникът на Леда, <a href="http://dnevnik.bg/buntart">БунтART</a><br />

© Леда Гочева

Дневникът на Леда, БунтART


Та, кастинга, на който отидох само защото нямай какво друго да правя, може и да се превърне в нещо интересно все пак. Наистина отидох само защото нищо не ми пречеше и не ми пукаше много-много дали ще излезе нещо от него, а сега съм почти развълнувана. Нали това е целта все пак – да ни е забавно. Да се променя рутината (макар че трябва да се отбележи, че рутината на лятната ваканция е много, много приятна). Пък и ще ме заведе до морето тая история. Fun.
И Андрей ще ми разкаже за Дубай!!
Интересно, Жоро колко пъти е бил у нас на гости, а чак с това нещо почнах да имам някво впечатление за характера му. По принцип приятелите на наште са по-скоро представа за нещо, което присъства, но нека си присъства някъде другаде, мен не ме вълнува. Това прозвуча гадно, май…



Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Още по темата

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Solingen007
    Solingen007
    Рейтинг: 561 Неутрално

    скучно и нищо особено. типично БНТ. а и явно девойката е "вредена" в кастинга, както сама обяснява в последния - всъщност темпорално първия - пасаж от дневника си, от някакъв приятел на родителите си.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK