Критиците гласуваха с бюлетината на "Малък-голям" (видео)

Проблемът на поп-фолка не е в самата музика. Проблемът е в това, че той е единствен избор.

"Какво видях", изд. La Joie de lire, Женева, илюстрации на Я. Григоров<br />

© Ясен Григоров

"Какво видях", изд. La Joie de lire, Женева, илюстрации на Я. Григоров



Филм за ъндърграунда спечели приз на критиката. На фестивала "Златна роза" миналата седмица, музикално-документалният "Малък-голям" беше отличен с Наградата на Гилдия "Критика" към Съюза на българските филмови дейци.


Ясен Григоров е единственият български режисьор днес, който прави втори последователен опит в независимото кино с пълнометражен филм. В две поредни години авторът (иначе – професионално ангажиран в рекламната индустрия и с европейска кариера като илюстратор на детски книги) намира начин да заснеме филми без субсидии. "Дървеното езеро" и "Малък-голям" не са получили финансиране от кино-фондове и телевизии.


"Аз съм артист и правя това, което искам, когато му е дошло времето и когато мога да си го позволя", кава авторът. Подходът на Ясен Григоров към киното е личен - и като теми, и като средства, и като финансиране.




В "Дървеното езеро" са използвани 8-милиметрови ленти от семейния архив на режисьора. Той се съгласи да покаже пред БунтART тези кадри в специален авторски монтаж: "Ще ви дам част от тях. Те са много ценни за мен. В тях има парченца от собствената ми история. Снимани са от баща ми, чиято мечта (неосъществена) е била да бъде кино-оператор. Снимал е с руска камера, която е продал в края на 70-те заради финансови трудности на семейството".


Снимани са от баща ми, чиято мечта е била да стане кино-оператор...


БунтART: Какво е "соцът" за едно дете, което е в първи клас някъде по време на XI конгрес на БКП, на който девизът е "Ефективност и качество, качество и ефективност".


Я. Григоров: Аз съм спасен от соца. Детството ми е преминало в Мароко. Баща ми беше назначен по някаква програма за подпомагане на страните от третия свят. Беше учител по химия в град Агадир, на брега на Атлантическия океан. Така че аз нямам травми от българска детска градина. Но имам сериозни такива от училище, наложи ми се да повтарям първи клас, когато се върнахме през 1981. Възпитан съм в ненавист към тази система, която е нанесла тежки удари на целия ми род. А цитираният девиз – "Ефективност и качество, качество и ефективност" – е цинизъм, ако погледнем към близкото ни минало по-аналитично, а и по-реалистично също така.


Ако сте изправен пред чужда аудитория, някъде в Норвегия или Китай, как ще им обясните какво представлява "чалгата"?
- Проблемът на по-фолка според мен не е в самата музика, дори не е в текстовете. Проблемът е в това, че той е единствен избор.


Четирдесет деца и едно куче, изд. La Joie de lire, Geneve, с илюстрации на Я. Григоров<br />

© Ясен Григоров

Четирдесет деца и едно куче, изд. La Joie de lire, Geneve, с илюстрации на Я. Григоров


Покажете ни "непознатата" си страна – като илюстратор на детски книги. Издават ги в чужбина, награждавани са. Но вероятно нямате голямо бъдеще (комерсиално!) с точно това изкуство у нас, така ли е?
- Да съм илюстратор, художник, всъщност това е мечтата ми. И когато изминах пътя до осъществяването й, се почувствах истински щастлив, истински победител. Комерсиалното никога не е било основен мотив за мен. Всъщност проблемът с "Единствения избор", за който виня чалгата, е този който ми пречи да рисувам в България. "Чалгата" като подход е навсякъде – продажба на псевдо-изкуство, достъпно и лесно за възприемане. Ситуацията с детската илюстрация в страната ни е същата. Но не заради липса на илюстратори, а заради случайните издатели, които нямат издателска политика, усет, предприемчивост, а са имитатори, случайно попаднали в бизнеса, без отношение към книгата.


Четирдесет деца и едно куче, изд. La Joie de lire, ЖЕнева<br />

© Я. Григоров

Четирдесет деца и едно куче, изд. La Joie de lire, ЖЕнева


А сега – стига говорене, искаме да гледаме. Какво ще ни пуснете от "Малък-голям"?...


Откъс от филма "Малък-голям", реж. Я. Григоров, оп. Т. Темелков

Според Геновева Димитрова (в-к "Култура") "Малък-голям" е първият у нас, който се занимава с чалга-културата, елиминирайки я акустично". "Малък-голям" е напълно непредвидим филм", пише във в-к "Труд" Антония Ковачева: "портрет на застаряла трашметъл банда и русокосата митничарска мечта ДесиСлава, който събира несъвместимите наглед полюси на тежкия саунд, циганската чалга, алтернативната музика и поп фолка".


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Никола Йорданов
    Никола Йорданов
    Рейтинг: 2075 Неутрално

    Еее, браво на човека! Направил филм без субсидия.
    Само не разбах защо чалгата е безалтернативна. Аз не слушам чалга. Както и не гледам "Шоуто на ....."

    Никола Йорданов




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK