Здравейте от Бруклин, мястото "да бъдеш"!

© Калин Иванов

• 1/2
• Следваща снимка
• Увеличи

© Калин Иванов

• Предходна снимка
• 2/2
• Увеличи

Казвам се Мартина Дечевска, в Интернет съм позната като Mart Kawaii, под този псевдоним и пиша. 21 години, почти 22. Зодия Риби. Кръвна група А +. Любим цвят – черно.
Любовта ми към литературата датира от ранна детска възраст. Блогът ми A wish for wings that work съществува от 2008, наскоро започнах и блог на английски, който съм кръстила Flowers in the barrel of a gun, но той е още бебе.
Влюбена съм в декаденса и той е едно от основните ми вдъхновения. Като порасна искам да стана Хенри Милър.

В Щатите дойдох в края на март, тъй като по интересно стечение на обстоятелствата майка ми спечели Зелена Карта и аз си казах, че ако сега не поема тази възможност, цял живот ще се питам какво би станало, ако бях заминала. Зарекох се, че ако се преместя тук ще живея в Ню Йорк и никъде другаде и в средата на април това беше факт.

© Калин Иванов

В момента съм в Бруклин и смятам, че това е "мястото да бъдеш" ако си млад артист, музикант или писател. Обичам Ню Йорк и го мразя понякога, но така е с истинската любов – в нея винаги има щипчица омраза. Определено да живееш тук е огромно и доста скъпо предизвикателство, което понякога ме изтощава до дъно, но ме и вдъхновява изключително много, а за мен това е най-важното.
С репортажите си ще акцентирам върху онзи Ню Йорк, който остава често скрит за туристите и най-вече върху всякакъв вид изкуство родено и/или пребиваващо тук. Williamsburg, Bushwick, Lower East Side, The Village, малките локални концертчета в задните стаи и мазетата на баровете, артистите, които са избрали Бруклин за свой дом и оттук гримират лицето на съвременния арт. Младите хора, за които бунтът е начин на оцеляване. Метрото, като откраднатите минути за четене. Милионите хора, чиито лица и имена срещаш всеки ден и и може би няма да срещнеш никога повече.

© Калин Иванов

Очарованието в това, съвременното ърбън номадство, лудото сменяне на квартири, посрещането на изгрева на покрива на някоя сграда. Всеки различен квартал и неговия собствен микро-космос. Самотата като необходимост.
Ще показвам някои от най-ярките локални и гостуващи банди тук, заснети често съвсем аматьорски от мен самата. Фотографи, писатели, художници, the beautiful kids of New York и тяхното мнение за света, който ни обгражда. Партита, барове, лофтове, покриви, мазета. Всичко, което ми прави впечатление и смятам, че си струва да бъде заснето и показвано.
Сърцето на този град, определено бие в свой собствен ритъм и макар и да те завърта на 360 градуса през целия спектър на емоции, а и именно заради това, ти знаеш, че това, което може да ти се случи тук, не може да ти се случи никъде другаде. Че ти си избран да бъдеш в този луд град и че трябва да си благодарен за това, за възможността да си позволиш да прекараш още един ден в Ню Йорк. И че в крайна сметка всичко е една голяма илюзия и се бачка много здраво!
Добре дошли в моя свят, затегнете здраво коланите... политаме към безкрайността, която може да бъде небе и бездна едновременно.