Под Манхатънския мост - хвърли своя iPhone и заснеми падането и други инсталации

The Creators Project се случва и на живо няколко пъти в годината, в Ню Йорк, Пекин, Сао Пауло, Париж. <br />
<br />

© Ана Атанасова

The Creators Project се случва и на живо няколко пъти в годината, в Ню Йорк, Пекин, Сао Пауло, Париж.



За да направя репортаж за БунтART от Ню Йорк отидох в квартала под моста (т.нар. ДЪМБО - акроним от "Down Under Manhattan Bridge Overpass", който дава точна информация за местонахождението му), където миналия уикенд технологиите и визуалните изкуства се срещнаха в The Creators Project. Уеб платформата съществува от 2010г. и представя над 200 интердисциплинарни видео проекта. Творческото сътрудничество се случва и на живо няколко пъти в годината, на различни места – Ню Йорк, Пекин, Сао Пауло, Париж.



БунтART е тв предаването за неформалния живот на новото поколение, излъчвано всяка неделя по БНТ, чийто онлайн партньор е dnevnik.bg

The Creators Project всъщност трансформира Бруклинския квартал Дъмбо в двудневна арт инсталация. Включих се във втория ден на фестивала с лекото съжаление, че съм пропуснала откриващия концерт на Florence + The Machines.




За да се ориентирам, първо посетих любимата книжарница The Powerhouse, превърната във фестивален център. Заварих събитие - автори от проекта дискутираха връзката "технология-изкуство". Изводът, според тях, беше: визуалните изкуства и технологиите трябва да се приемат безконфликтно, така както лявото и дясното полукълбо на мозъка съжителстват хармонично.


Запознах се с някои артисти и реших на всяка цена да посетя Soil, инсталацията на бразилския тандем Cantoni + Crescenti, вдъхновена от гравитацията. Кантони ми демонстрира проекта си пределно просто и без интелектуална претенция: "Ако сега аз тропна силно на земята..." – и Кантони наистина тропна с крак – "...вибрациите се предават, нали? Това е Soil".


Преди да проверя законите на гравитацията, реших да посетя и най-мащабната инсталация Origin, защото точно тя ме доведе на фестивала. Десет метровият светлинен куб се виждаше дори от Манхатънския мост. Автори на монумента са британците United Visual Artists.

Маргарет ми разказа, че това преживяване й припомнило музея на Ван Гог в Амстердам.<br />

© Ана Атанасова

Маргарет ми разказа, че това преживяване й припомнило музея на Ван Гог в Амстердам.


Не очаквах, че неоновият куб ще изглежда така естествено в стария тютюнев склад, където е разположен. Кубът беше пълен с хора, въпреки че все още навън беше твърде светло, за да се усети силата на светлинните ефекти. Нямаше как да пропусна изражението на момиче със скейтборд в ръка. Полюбопитствах как се е почувствала вътре. Маргарет ми разказа, че това преживяване й припомнило музея на Ван Гог в Амстердам. Там й се случило, след употреба на разрешени от закона вещества, да стои и да слуша как хората наоколо шепнат на множество езици, докато съзерцават платната. "Много е важно да се настроиш на честотите на вибрациите", каза още Маргарет.


Изоставих за малко басовите вибрации на Origin и се настроих за следващата инсталация. Застанах на дълга опашка, която обещаваше да си прекарам дълго там. Половин час по-късно се оказа, че има светлина в края на тунела. Буквално. След поредния завой на виещата се в мрака върволица от хора, попаднах в малка стая, облицована в черно. Налягалите по земята посетители съзерцаваха светещи правоъгълници на тавана. Включих се в ритуала. Правоъгълниците отвеждаха към тунел от изкуствена бяла светлина. Медитативното усещане се подсилваше от музиката. Според каталога, тук се визуализираше "Ladies and Gentlemen, We Are Floating in Space", известно парче на британската банда Spiritualized.


Още една инсталацията обещаваше медитация, тази на Мина Янг. Множество подвижни концентрични линии се проектираха на стената. Да медитираш, оказва се, може да е нещо твърде динамично. Всяко движение на тялото ми променяше структурата на кръговете. Наблюдателите се превръщаха в участници – подскачаха, тичаха и дирижираха движението на психеделичните окръжности.

Медитация с Мина Янг.<br />

© Ана Атанасова

Медитация с Мина Янг.


И инсталацията Six-Forty by Four-Eighty предлага игра с цветове и форми. Авторите Zigelbaum + Coehlo се интересуват какво би станало, ако пикселите напуснат ограниченията на екрана. Интерактивната инсталация се състои от светещи магнитни кубове - "пиксели". Това, което ги прави по-интересна от обикновена дигитална мозайка, е, че пикселите реагират на допир, променят цвета си, "общуват" по между си.


"Супер" дигитална играчка представиха авторите от лейбъла със скромното име SuperUber. Инсталацията Super Pong е дигитален хибрид, получен от срещата на джагите и пинг-понга. Оказа се, че съм малко "олд скул", защото на мен поне ми липсваха добрите стари очукани пластмасови футболисти и истерично движещото се пинг-понг топче. В дигиталната версия имаше нещо клаустрофобично. Тази инсталация си беше сбъркала и мястото. Би се чувствала чудесно на Gaming Expo.


The Creators Project представи и една абсурдна апликация за iPhone. Freefall Highscore позволява на потребителите му да хвърлят любимия си телефон от смазваща височина, за да заснемат падането, да измерят скоростта и по възможност да се класират първи. Тази апликация ми припомни как старият ми телефон падна в асансьорна шахта от 15-ия етаж. Ако тогава разполагах с подобна апликация най-вероятно щях да се класирам сред първите, но идеята да видя какво е видял телефонът ми по пътя, не ми се стори особено привлекателна. Freefall ми припомни, че все още не съм изпълнила обещанието си да посетя инсталацията посветена на гравитацията.


Soil се случваше в самостоятелно пространство – лофт с уникални дървени греди. Цялото помещение сякаш се движеше, ефект получен от множеството отражения на алуминиевите огледални плочи, върху които се разхождаха посетителите. Когато стъпих върху инсталацията се почувствах сякаш не аз се движа, а нещо живо движи мен. Завладя ме неистово желание да подскачам върху алуминиевите плоскости, които реагираха на всяко движение. Ентусиазмът ми бързо секна, защото любезно ми забраниха: подкачането било най-неприемливото нещо, поне върху тази инсталацията.


Засрамих се и останах неподвижна. И точно тогава усетих ефекта на произведението най-силно. Успявах да доловя и изолирам движението на всеки един човек около мен. Момичето с дългата бяла пола се придвижваше по шахматна траектория от квадрат на квадрат, от което моята плочка съвсем леко се накланяше наляво-надясно, напред-назад. Енергичните стъпки на високата азиатка с федора шапка се предаваха като силно вълнение. Искаше ми се да легна върху движещите се плоскости, да затворя очи и да си представям източника на всяко движение. След непристойното ми подскачане преди малко, обаче, не се престраших да рискувам пак. Когато отново стъпих на твърда земя се почувствах странно самотна.


Внезапно бях изгубила супер силата си да чувствам стъпките на другите. Сред наблюдателите в залата разпознах авторите на проекта. С родителска гордост и детински ентусиазъм Cantoni + Crescenti ми разказаха за вълненията си около създаването му. Оказа се, че повечето от техните сънародници в Бразилия предпочитали да лежат върху инсталацията, "най-вероятно защото по цял ден се излежават по плажовете", каза с усмивка Кантони.


Десетки налягали по земята хора заварих и при повторното ми посещение на мега инсталацията Origin.

Кубът беше пълен с хора...<br />

© Ана Атанасова

Кубът беше пълен с хора...


Докато чаках ред за място под светлината на неоните, момичето на входа ми разкри малката си тайна: "На всеки 10 минути започвам да пляскам. Това е единственият начин да извадя посетителите от вцепенението им и да осигуря място за следващите". Оказа се, че трикът действа безотказно.


Ръкопляскането бързо зарази посетителите, които сякаш внезапно излязоха от дълбок сън. Беше мой ред да вляза в неоновия кошер. Жуженето на флуоресцентните лампи, вибрациите на басовия звук и геометричните светещи форми ме вкараха в съзерцание. От чудния свят на пикселите ме извади ръкопляскането. Спектакълът беше свършил.


Жужене на флуоресцентни лампи, вибрации на басовия звук и геометрични светещи форми в "Origin". <br />

© Ана Атанасова

Жужене на флуоресцентни лампи, вибрации на басовия звук и геометрични светещи форми в "Origin".


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Югозомби. Безсрочен бан след модераторски произвол
    Югозомби. Безсрочен бан след модераторски произвол
    Рейтинг: 1040 Любопитно

    Да съпоставим Иван Кръстев, "При кризисна коалиция ГЕРБ ще избере ДПС", 1546 прочитания, 51 коментара и "Под Манхатънския мост - хвърли своя iPhone и заснеми падането и други инсталации" от Ана Атанасова, БунтART, 64 прочитания, 0 коментара, втората публикация се е появила 26 минути след първата. Това е разликата между същинския и имитационния интелектуализъм.

    Модерацията системно трие критични към политиката на изданията коментари и налага бан на авторите им. Тази несвобода обезсмисля коментирането в "Икономедиа“.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK