Хрема и филми

Хрема и филми

© БунтART




Леда е на 17 години, участничка в проекта БунтART. Публикуваме дневника й без редакция.

Понеделник
Помощ! Умирам!! Гърлото ми е като на огнедишащ дракон. Вече се чувствам виновна за горичката, която е умряла, за да имам аз носни кърпички. И днес не ходя на училище, и утре също няма да ходя, което повечето хора би ги радвало, ама аз ще си изям книгите от скука в скоро време.
Не, всъщност не е толкова зле, имам си филмчета и кво ли не, ама просто не ми харесва, че трябва да изпускам някакви неща, които се случват с познатите ми (защото нещата се случват главно в училище.)
Кисненето по цял ден на дивана обаче ми предостави възможността да изтегля (Пиратството ограбва!) документалните поредици на Юън МакГрегър и Чарли Бурман Long Way Round и Long Way Down, в които те карат мотори, съответно, от Лондон до Ню Йорк само на изток и от най-северния град на Шотландия до Кейп Таун само на юг. Което е... ами, удивително! Аз Юън Макгрегър по принцип много го харесвам, но с това достигнах съвсем ново ниво на уважение към него – тея поредици са изключителни! И освен че ми действат леко депресиращо, защото аз съм болна на дивана, а те обикалят света, все пак, нали, ми подхранват жаждата (това май е как му беше името? Оксиморон?) за приключения и пътувания. Не е трудно да се предположи: обмислям нещо подобно и аз да направя някой ден.
Тези дни няма много нови филми, освен Lars and the Real Girl, което беше меко казано странно (не, че не го разбрах. Много добре си го разбрах, не беше кой знае колко сложна или завоалирана метафората. Беше просто може би малко прекалено откачено за моите вкусове.), както и Up, което беше чудесно, красиво, Pixar! Срамувам се, че досега не го бях гледала. Но тези дни бях по-съсредоточена върху Lost – друго нещо, което изглежда повечето хора са гледали, а аз не съм. До 2ри сезон съм и напредвам несравнимо по-бавно от колкото с други сериали. Не знам защо, сякаш не мога да възприемам прекалено много наведнъж. Предишни сериали съм гледала по 7-8 епизода на ден, а с този не мога. Засега не съм си изградила и стабилно мнение. Да, поддържа вниманието, но прекалено много неща се случват и не мога да ги проследя някак си. Ще видим, де. Ще го изгледам, не знам колко време ще отнеме.

Хрема и филми

© БунтART


Петък
Като почна да си мисля за бъдещето и неминуемо се отчайвам. И се зачудих въобще възможно ли е някой на моята възраст да си мисли за бъдещето (своето, нали, а не за човечеството, дали примерно ще достигне нивото на пътуване в Star Wars) и да не се депресира. На ум ти идват въпроси, на които хем не можеш да си отговориш сам, хем ще се мразиш ако не достигнеш все пак някакъв отговор за себе си. Практически въпроси, като: как ще се оправяш без мама да ти готви, но и по-екзистенциални, дали ще дойде момент, в който ще си наясно със себе си, с това какво искаш.
И все пак как ще се оправям без мама да ми готви?!
В новините от страната, студ. Гадна работа. Аз съм лятно бебе и обичам да ми е топличко. Цялата история със студа и снега, и стъмването в пет следобед ме депресира. А може би просто тийнейджърските ми хормони бушуват и всичко ме депресира. И след 2 дни вече всичко ще ме развеселява.
(В последния брой на National Geographic имаше една доста интересна статия, която твърдеше, че това, което прави тийнейджърите най-досадни и вбесяващи – постоянните им смени в настроенията, от една страна се държи на развиващите им се мозъци. Но, по-важното е, че това ги прави възрастовата група, която най-успешно се адаптира се към нови ситуации. Следователно, на тийнейджърите трябва да сме благодарни за нивото в еволюцията, което човечеството е достигнало. Така че все още има надежда за мен. Май.)




Вторник
Има нещо подозрително в 22ра поликлиника. Сериозно, почти съм убедена, че като влизам в чакалнята на личния си лекар едновременно с това влизам и в някакво алтернативно времево измерение, където времето тече около 5 пъти по-бавно. Даже някои от песните в плейъра ми, които не са по-дълги от нормалните 3-4 минути, са безкрайни, докато ги слушам в тая чакалня.
По часовник, а остави на мен колко ми изглеждаше, съм стояла там час и половина (!!) само за да си влеза при лекаря, той да ми хвърли едно око на реакцията от ваксината, наречена от моите приятели "ваксина против зомбита", която ми биха преди 3 дена и да ми каже "Много си добре, браво. Довиждане"!!
Обаче цялото това упражнение ме измъкна от контролно по математика, тъй че съм доволна.


Четвъртък
С БунтART интервюирахме Мариан Вълев, който играе в "Лов на дребни хищници" и в много други неща и Ясен Григоров, който е режисьор на два филма, които гледахме на "Друго Кино" (те всъщност бяха най-добрите от пълнометражните там, смятам).

Хрема и филми

© БунтART

"Дървеното езеро" беше размазващо силен, а пък "Малък - Голям" беше несравнимо забавляващ. Супер много се забавлявахме да си говорим с тях. Може малко да сме ги травмирали, събрали се там 7 човека и ги засипват с каквито им хрумнат въпроси, ама за нас беше весело.


Събота
Охх, най-сетне малко почивни дни. Отдавна не ми се беше случвало да се събудя сутринта и да съм се наспала нормално. Хубаво чувство е. О, имаме и нов президент. Плевнелиев. Или Плевенлиев. Така и не разбрах. Честито да му е.
Не мога да си обясня хората, които мечтаят да бъдат президент. И не говоря за политици и за такива, които вече са стигнали до там да се кандидатират. Говоря за деца и тийнейджъри, които на дежурния въпрос (за който бате Енчо може и да има авторски права), "Какъв искаш да станеш като пораснеш голям?" – отговарят: "Президент." Аз не бих могла да понеса такава отговорност.
Ще си оползотворя т.нар. "есенна ваканция" с гледане на филми. Не съм гледала нищо освен сериали от две седмици, когато ходих на кино на Killer Elite с ДеНиро, Клайв Оуен и Джейсън Стейтъм, който беше брутално скучен. Не си спомням от кога не ми се беше случвало толкова дълго време да не гледам филм.
За това пък, да си се похваля, прочетох "Под Игото". Като свърши вече и сякаш камък ми падна от сърцето. Леле, голям зор беше това! Макар че си признавам напълно откровено, че вървеше по-лесно, отколкото очаквах. В смисъл, не беше много скучно. Но просто като четеш книги, които са ти интересни, имаш някаква емоционална инвестираност в тях. Във всеки случай, в "Под Игото" поне разбрах какво се случва. Защото като си спомня в 6ти клас, когато трябваше да я чета за първи път (тогава въобще не успях) наистина нямах представа за какво въобще се разказва в тая книга. И уважаемия господин Терзийски като ни даде тия дни "тест на съдържание", както ни заплашва (а той не е от тези, които заплашват напразно), аз поне няма да се издъня.
Та така. Гимназиални проблемчета.

Леда се готви да гледа филмите от програмата на студентския кинофестивал "Ранно пиле". Очаквайте ревюта онлайн и мащабна панорама на феста в <a href="http://bnt.bg/bg/productions/about/138/bunt_art" target="_blank">БунтART Епизод 9</a>, на 27 ноември по БНТ1.<br /><br />

© БунтART

Леда се готви да гледа филмите от програмата на студентския кинофестивал "Ранно пиле". Очаквайте ревюта онлайн и мащабна панорама на феста в БунтART Епизод 9, на 27 ноември по БНТ1.



15 ноември
Не съм антисоциална. Просто наистина не мога да търпя хора.
И какво като има моменти, в които предпочитам да си стоя вкъщи със сериалите, вместо да излизам? Това не ме прави странна. Прави ме човек, който обича личното си пространство.
И, да, понякога като ми звънне телефонът, изпитвам ужасяващо безпокойство, че някой ще ми предложи да правим нещо и ще ме изкара от комфорта на напълно очаквано добрата комбинация: ЛЕГЛО + ЛАПТОП + ЯДЕНЕ.
Не съм антисоциална. Просто наистина не мога да търпя хора.<br />

© БунтART

Не съм антисоциална. Просто наистина не мога да търпя хора.


Обичам приятелите си и обичам да ги виждам, но понякога имам нужда за време за себе си, в което да съм сама с така наречените ми "прекалено много чувства за измислени герои и истории".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK