Гений или мистификация?

© БунтART

БунтART отново ще ви покаже нещо, което няма къде другаде да видите. От страниците на български в Интернет, Гугъл не отрива нито една, в която да се говори за Урош Тошкович. А това е всъщност един от най-интересните живи художници на Балканите. За него казват, че рисува почти "безсъзнателно". Животът му е скандал или гениална загадка, зависи от това кой дава оценката. Тошкович е роден в Черна Гора, следва през 50-е години в Париж, завързва приятелства и бохемски контакти с внушителен кръг лица от френската артистична и интелектуална сцена, от актьора Белмондо до философа Жан-Пол Сартр. Работи в Париж, Ню Йорк, Лондон и Белград между 1956-1976 година.
Картините му се търгуват навсякъде и са част от колекции, а външният вид на техния автор днес по-скоро би ни уплашил. Кой ще каже, че този човек е работил заедно с Пикасо и Салвадор Дали, но днес предпочита да ходи гол по брега на морето и когато слага дрехи, те по-скоро приличат на екипировка на клошар!

Според критиците, красотата в картините на Урош Тошкович е идеал, засенчен от грозотата, чрез която се вижда истината за света.

От 1996 година той живее в град Бар на адриатическия бряг, където е заснет и филмът на Катерина Булажич.

Сръбската студентка Катерина Булажич показа на публиката в София портрет на този странен човек, със своя филм "Старият майстор" (награда за документален филм от завършилия през ноември фестивал "Ранно пиле"). До края на гледането, зрителят си задава въпроси – наистина ли такъв художник съществува? Каква част от историята му е негова собствена измислица или е конструирана от режисьорката?
Видео-репортажът, направен от Леда (кино-наблюдател на БунтART) ще ви разкаже повече.

© БунтART

Вижте и сръбската режисьорка в компанията на един от българските си колеги, Огнян Костовски, режисьор на краткия филм "Слон", в който мистификацията обаче съществува и е част от художествения сюжет.

Филмът на Катерина от Сърбия беше един от много наградени чуждестранни проекти на фестивала "Ранно пиле", докато българските се представиха сравнително зле, поне що се отнася до наградите – само две. Едната е за анимация, другата е в категорията за български филм. Мнение за този дисбаланс в представянето на българските филми, споделя една от участничките в журито, Кади Лок.