До Индия на колело - българската следа (интервю с велопътешественика Владимир Харизанов)

 

© Владимир Харизанов

 




Колоезденето в България е в бурен възход и това е очевидно, стига само човек да се поразходи по улиците на градовете и по междуградските пътища. Преобладават феновете на маунтинбайка, но могат да се видят и класически пистови бегачи. Комбинацията от увеличаване на издръжливостта, качествена екипировка и вродена дързост дава възможност да се осъществяват все по-интересни проекти. Като допълнителен пример ще посоча следната велоекспедиция до Памир. А това е и начин на живот, начин на мислене, принадлежност.
Много се зарадвах на появата на французина Франсоа, който е решил да осъществи една своя отколешна мечта – да достигне Индия с велосипед. Добре е и че остава известно време в България. Но докато младият французин пътува, у нас беше издадена книгата на Владимир Харизанов, български пътешественик, който вече е трасирал споменатия маршрут. Той е отишъл до Индия със своя велосипед – "На изток към Индия с 15 км/ч" (издателство Вакон).


До Индия на колело - българската следа (интервю с велопътешественика Владимир Харизанов)

© Владимир Харизанов




Георги Илиев: Г-н Харизанов, как се решихте на това пътешествие? Правили ли сте други подобни "преходи"?
Владимир Харизанов: Aз съм любител пътешественик, към колоезденето се насочих още през 1997 г., когато си купих първото колело с 18 скорости – Bianchi Tigra, за 300 лева. Преди Индия най-дългият ми преход бе две седмици с колело от Кърджали до Пловдив, през Бачково, Чудните мостове, Широка лъка, Триград, Ягодина, Доспат, Гоце Делчев, Рилски манастир, Самоков, Костенец. Иначе всяка седмица сме правили с приятели походи по черните пътища в района на Кърджали, та чак и Смолянско. През 1998 година имах възможност да карам колело почти всяка събота и неделя в продължение на около 6 месеца в Canyonlands – The Maze, Юта, САЩ. Там поне пътешествието беше истинско, нямаше никакви хора, само камениста пустиня, скали и каньони, от които ти спира дъха.
ГИ: За мнозина пътуването до Индия е свързано с мистични усещания и с идеята за поклонение. Вие обаче не отивате с туристически бус до храмовите комплекси, не сте турист, а пътешественик. Дали това не премахва мистичния ореол на Индия?
ВХ: За мен Индия не е туристическа дестинация, а по-скоро любима страна, завинаги съхранена в съзнанието ми с индийските приказки, четени в детството. За моето първо пребиваване там ми се искаше по-скоро да бъда част от Индия, да бъда ангажиран с нещо, даващо ми възможност да комуникирам с най-обикновени хора, на най-обикновено място. Поради тази причина си намерих работа по социален проект, свързан с възстановяване на села в Тамил Наду, пострадали след цунамито, помело източното крайбрежие през 2004 година. Самото пътешествие до там ми помогна да затвърдя в себе си вярата в добрината на всички хора по света, да преживея тонове любов, раздяла, симпатия, състрадание, взаимопомощ, човещина. А за това, че се опитвам да заобикалям туристите, проблемът идва от тяхното негативно влияние върху местните хора, които, настървени за лесна и бърза печалба, се превръщат от индийци в културни клишета.
ГИ: В пътеписа си казвате, че сте срещнали безбройно много добри и отзивчиви хора по пътя. А имаше ли опасности?
ВХ: Моята максима е, че каквото търси човек, това намира. По цял ден, докато карам колело, аз медитирам върху единственото, от което имам нужда – да съм жив и здрав, да имам подслон и храна. Може би, ако си бях пожелал опасности, щях и от тях да изпитам. Но не беше така. Позитивенността ми помете всички прегради и улесни придвижването ми във видимо размирни райони. Имах само две срещи с хора, които може би не бяха особено добросърдечни. Първият път в Иран един човек ме притисна на пътя с молби да му подаря едва ли не всичко, от моите скромни притежания, а се смрачаваше и бяхме сами насред ширналата се във всички посоки пустиня. Втория път нахален червенокос просяк ме подгони на гарата в Лахор и ме преследва известно време, но за щастие морето от хора ми помогна да се отскубна – срещата с червенокосия бе едно наситено сюрреалистично преживяване. Имах и среща отблизо с насрещно идващ камион, за което нямам обяснение, а също и с камион натоварен с тръби, чийто товар ми се извиси над главата по време на завой, принуждавайки ме да залегна над кормилото. И още нещо, за първи път в Индия опасността дойде от моя страна – блъснах пешеходец в едно село, случайна жена просто се хвърли върху мен докато аз карах с поне 25 км/ч в един равен участък. Предполагам, че не ме чу да се приближавам – след този случай си купих звънец, който не оставих намира до края на пътешествието. От удара изхвърчах пред колелото на поне 5 метра и яко се натъртих. Жената също пострада – охлузи си лакътя и палеца на крака. Добре, че нямаше други превозни средства, не ми се мисли ако имаше нещо несреща.


До Индия на колело - българската следа (интервю с велопътешественика Владимир Харизанов)

© Владимир Харизанов


ГИ: Маунтинбайк, бегач или хибрид между двете? Как стои въпросът с дисагите и другата екипировка?
Всяко колело ще ви заведе на желаното място стига да се грижите добре за него. Аз карах своето първо и единствено колело с 18 скорости и твърдо окачване, то ми беше под ръка. Уших си сам дисаги от найлон Cordura и една непромокаема торба от материал за сенници, която връзвах отгоре на багажника. Нямам преден багажник, не ми харесва, когато колелото ми тежи отпред прекалено много. Като цяло, екипировката ми се свеждаше до двуместна палатка с алуминиеви рейки REI; комплект от две канчета за готвене и печка MSR, която работи с повечето течни горива; филтър за вода PUR, който никога не използвах; спален чувал Marmot; тънък чаршаф, за да не си цапам чувала отвътре, който ползвах и като основна завивка, когато минах в тропиците; яке - съвсем не непромокаемо; стар ски панталон; чифт ръкавици; памучен панталон, който смених с друг, след като го скъсах; блуза; полар; чорапи и бельо. От резервните части носех вътрешни гуми, една външна гума, инструменти, с които да разглобя всичко по колелото, резервни гумички за спирачки, спици, грес, спрей за верига, сачми и конуси за главина, резервни оси за задната главина, зъбни колела за обтегача, звена от верига, имбусни болтчета за закрепяне на багажника и стойките за вода. Що се отнася до екипировката, човек може да похарчи тонове пари за супер колело, и супер палатка, и какво ли не, но ти самият си онзи, който ще завлече и колелото и багажите по маршрута. Аз съм минималист, на мен ми бяха достатъчни 300$ за да стигна до Индия, прекалената инвестиция във велосипед не е оправдана. Най-важното е човек да има инструменти и да знае как да си ремонтира велосипеда.
ГИ: Какво мислите за увлечението на младите хора у нас по колоезденето?
Колоезденето е прекрасен начин за придвижване и всеки, който го е открил за себе си, е щастливец. За съжаление, държавните ни ръководители нищо не правят, за да подпомогнат колоездачите, борещи се за глътка въздух по улиците на българските градове. Велосипедът е номер едно за придвижване в градски условия, а с добра грижа и към него, и към този, който го кара, ще ви отнесе без усилие отвъд хоризонта на най-цветните ви мечти.

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ooonufri
    ooonufri
    Рейтинг: 623 Неутрално

    Имаше един такъв у нас, преди 20 г. Сорокин, с голяма глава. Обиколил българия 500 пъти с колело. Всеки пробег, посвещаваше на някакъв конргес или пленум на БКП. Повод все се намира.
    Задължаваха местните общински власти, да го чакат, да го настанят, да го нахранят и изкъпят. Дали и друго, не знам.
    Тоя поне не е ползвал привилегии. Платили му самолетен билет, а той с парите, предпочел колоездачно пътешествие. Добра идея отвсякъде.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK