Цитат на деня: България е полуориенталско, полусоциалистическо, следселско общество

Цитат на деня: България е полуориенталско, полусоциалистическо, следселско общество

© Анелия Николова



"България е полуориенталско, полусоциалистическо, следселско общество. Ние от България не може да очакваме да стане Дания, Холандия или Германия. Но аз се радвам, че не пропадаме да бъдем изяло ориенталско или изцяло социалистическо общество".


Това каза политологът Евгений Дайнов днес по БНТ, представяйки новата си книга "Записки по революцията 1997-2017", премиерата на която ще е на 22 ноември. Откъс от нея можете да прочетете тук.


В отговор на въпрос той уточни, че за България чашата е наполовина пълна и тя "никога няма да е пълна догоре със съвременна цивилизация". Дайнов допълни, че това е така заради т.нар. "Предопределеност на пътеката".




"Историята задава рамки на възможностите. България е нация без самочувствие, без усет към организаторство, защото е била организирана отгоре надолу в продължение на три поколения и в нея няма истинско разбиране какво представлява властта и за какво се ползва", каза Дайнов.


Как може да се смени чипът


Той допълни, че ключът към смяна на чипа е образованието, най-вече училищното. "За да знаем какво образование искаме, трябва да си представим какво общество искаме. Ние не знаем какво общество искаме. Общество, в което, ако си тарикат и имаш роднина в общината, те назначават – лесният начин. Или общество, в което учиш, минаваш курсове по мениджмънт, явяваш се на конкурс и отиваш в общината", каза още Евгений Дайнов.


Политологът прогнозира, че предстоят припламвания на съпротива срещу заздравяващата се хватка на управляващата олигархия върху всички обществени сфери. "Пак ни предстоят самозащитни действия за жалост, а не разгръщане на културната революция, която да смени чипа. Отново ще компенсираме, а няма да развиваме", обобщи политологът.


Евгений Дайнов посочи, че последните 200-300 години от развитието на света са показали, че колкото по-уредена е една страна, толкова по-малко революционни събития има в нея. В България такива не липсвали, което показвало и доколко е уредена държавата.


Улицата връща нещата в правилната посока


"Не бива революциите да се правят от хора с пушки, защото нещата се усложняват много. Най-типичното за последните 30 години е, че българският управляващ елит никога не е имал сили, знания и воля да държи нещата така, че България да е модернизираща се съвременна страна. Той непрекъснато залита към миналото и тогава се появява онази част от обществото, наречена улица, която връща нещата в правилната посока или поне спира деградацията", каза още Евгений Дайнов.


Той изрази задоволство, че в България винаги е имало достатъчно активни хора, които да компенсират анемията, бездействието, алчността и глупостта на властта. "Има държави, където такова малцинство няма – Беларус, Молдова. Имаме късмета още от Възраждането да има активни граждани, които държат нещата в правилната посока", посочи Дайнов.


Най-голямото разочарование е отдаването на царя и неговия пазач


Като най-голямото разочарование на прехода той посочи това, че българите в своята маса са решили да се отдадат на Симеон Сакскобургготски в момент, когато страната е била изведена на магистралния път към Европа. "Казаха "Царят ще ни оправи", повярваха му, като каза, че партиите са демоде. България се лашна в една посока, излезе от пътя, в който непрекъснато трябва да бъде връщана. Не знам кой е виновен, но знам кой носи отговорността – тогавашният български елит и голяма част от българския народ, които се отдадоха на царя си, след това се отдадоха на неговия пазач. Но голяма част от народа успя да компенсира, за да не изпаднем в едно евроазийско-азиатско-ориенталско тресавище", обясни Евгений Дайнов.


Правителствата на Димитров и Костов единствени мислели за общото благо


Той посочи, че в България употребяването на властта за собствени цели винаги е имало, но за щастие е имало и правителства, употребяващи властта за общото благо. Попитан кои такива правителство си спомня, Дайнов посочи, че за последните 20-години това са кабинетите на Филип Димитров и Иван Костов. "Те се опитаха да управляват за общото благо, но вътре се намъкнаха хора, които започнаха да взимат неща за себе си, които не им принадлежат ", допълни политологът.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK