Ясно е, че между здравната криза и политическите решения за налагане на едни или други здравни мерки има пряка връзка. Второ - политикът Борисов, само на полето на чистата политика, е вреден и бедствие за България; така е цели 11 години. Ако си представим, че я нямаше тази световна здравна (но май най-вече информационна) пандемия, не би имало никакво съмнение, че Борисов продължава да трови просперитета на тази страна. Тогава бихме имали вредата от него в чист вид. Но наличието ковид малко комплицира нещата. Шегата е там, че вредният политик Борисов инстинктивно (защото е като улична котка) усеща, че вманиачаването по медицински крайности (строги локдауни) е вредно. Ясно е, че всеки загубен заради ковид живот, повече няма да се върне, но но проблемът е, че сме общество. Животът на хората като цяло не минава през условието да бъде спасен от ковид абсолютно всеки един живот. Това е невъзможно по волята Божия. Затова, като ще управляваме кризата като общество, се налага да балансираме между мерки за ограничения и продължаване на активността ни такава, каквато я имахме и ни даваше нормален живот. Включително работа, която да пълни бюджета, а от него - за болниците... Затова хора като А. Кунчев и Т. Кантарджиев си носят кръста относително прилично (Мутафчийски не е в тази категория, суетата му е ужасна, материята - точно тази, му е чужда и е близо до надут папуняк). Кунчев и Кантарджиев нямат друг избор, освен да балансират и при нашите реалности, дават всичко, каквото могат. Съвсем трети въпрос е това, че здравната ни система - след десетилетия лошо управление на ниво модел, за което ЛОШО УПРАВЛЕНИЕ ИМА ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ПРИНОС ПОЛИТИКЪТ БОРИСОВ, води до това, че смъртността ни от ковид е прекалено тежка спрямо страни със сходни дадености. Което значи, че като имаме лоша здравна система, за да имахме по-малка смъртност, трябваше да имаме много по-драконовски локдаун. Тогава обаче щяхме да го забием на лоши ефекти в много други обществени дейности. Така в крайна сметка - при тези дадености, излиза, че си платихме еквивалентната цена. Което значи, че тежката отговорност за вредния политик Борисов, така или иначе си остава.

Симбиозата на футбола с други спортове продължава да върви напред. Поредният спорт е хандбалът. Преди това се получиха симпатични единения с ръгбито и ММА. Прогрес, какво да го правиш, няма спиране!

Кунчев вече да не е националният инспектор по врачуване? "Последният /???/ връх" и после след изборите настъпва светлото бъдеще. Браво! Узстискайте още мъничко, скъпи сънародници. Ако подир по-малко от месец нямаше избори, този г-н щеше да рече, че последните ни напъни с пустият му вирус щяха да са ... речем към есента на 2024 г.