Необходим ли е нов орган за цените на лекарствата с администрация в Плевен?

Този съвет е юридически оксиморон

ЗА - %

ПРОТИВ - %

Показаните % са от гласа "За" и "Против"

Твоето мнение е важно!

Участвай в дебата и гласувай.

Успешно гласувахте
Успешно гласувахте
Веселина Фотева

Веселина Фотева

Модератор

ЗА

Включи се
Успешно се включихте

 "Чрез създаването на единен държавен орган, който ще извършва дейностите по ценообразуване и реимбурсиране на лекарствени продукти, се цели процесът да бъде оптимизиран" - така още през март Десислава Атанасова анонсира идеята си за нов орган, който да следи ценообразуването на лекарствения пазар в България.


По думите й със създаването на Национален съвет със статут на държавна комисия ще се подобри административният капацитет на сегашната Комисия по цени и реимбурсиране, така че да не се бавят процедурите по регистриране на медикаменти и за включването им в позитивния лекарствен списък.


В момента звеното е съставено от представители на различни министерства, неправителствени и съсловни организации, за които това е допълнителен ангажимент. Според здравния министър подобна реформа ще има поне два видими ефекта:


- Новият орган ще работи по-ефективно, защото членовете му ще са ангажирани пряко и за постоянно с дейността си, т.е. регистрирането на лекарствени продукти няма да се бави


- "Проверките на цените ще бъдат един непрекъснат процес" (пак по думите на Атанасова), т.е. ще се подобри контролната функция на комисията


Предложението звеното да се базира в Плевен министърът обоснова с настояване на вицепремиера Симеон Дянков.


Според Десислава Атанасова работата на планирания национален съвет не би се затруднила където и да се намира той в страната "с оглед на това, че живеем във време на дигитални технологии и би следвало, а и в помощ на бизнеса, да бъде електронна обработката на всички заявления, които ще се получават за регистриране и реимбурсиране на цените".


Министърът не отрича, че идеята за изпращане на органа, следящ цените на лекарствата, в Плевен среща съпротива сред бизнеса, неправителствените и пациентските организации. Лаконично обаче обяснява, че "Народното събрание (в което ГЕРБ има мнозинство - бел. ред.) чрез гласуване ще определи как ще се нарича органът и къде ще е неговото седалище"


Ако се стигне до гласуване по въпроса, няма да е без значение и подкрепата на премиера Бойко Борисов за идеята. Борисов не само застана зад предложението, но и намери обяснение защо Плевен "най-правилното място": защото градът има Медицински университет и е близо до Свищов, където пък се намира икономически университет. 







Против

Включи се
Успешно се включихте

"Решението да се създаде Национален съвет със статут на държавна комисия е юридически оксиморон. То е плод на желанието на здравното министерство да имитира дейност и част от псевдореформата на правителството". Това заяви пред "Дневник" депутатът от ДПС и член на парламентарната здравна комисия Нигяр Сахлим.


Тя разкритикува остро идеята, още когато бе анонсирана за първи път през март, а след това и по време на първото четене на промените в парламента.


"Съгласно закона за администрацията, може да съществуват съвети, може да съществуват и държавни комисии. Но двете неща са съвсем различни, а според някои от членовете на закона, които регламентират дейността на съветите, те имат само консултативни функции. Това означава, че могат да дават препоръки в дадена област, която Министерският съвет преценява, че има нужда от експертиза", обясни тя.


Докато държавната комисия е първостепенен разпоредител на бюджет. Нейните служители трябва да получават заплащане, да бъдат осигурени и подпомогнати, да заседават непрекъснато. "Трябва да се реши между първо и второ четене дали този орган ще бъде едното или другото. Защото всеки, дори начинаещ юрист, ще ви обясни, че не може да се направи такава структура. Ако пък се направи, то това би било израз на юридическа неграмотност".


Сахлим е още по-критична към местоположението на съвета, залегнало в закона.


"В Плевен няма необходимите експерти. За сведение на Симеон Дянков, в Плевенския медицински университет няма фармацевтичен факултет и няма специалисти по фармакоикономика. Най-вероятно ще се наложи групи експерти от София просто да пътуват и да заседават в Плевен. Тази идея обаче ще коства пари, някой трябва да плаща командировъчни, за престой или за да се изселят експертите там", каза тя.


По думите й ефективността на цялото звено, което и сега съществува, е под въпрос.


"Съвсем скоро ще стане ясно, че цените на лекарствата въпреки ежедневно отчитаните мерки, няма да се понижат. Намалението при договарянето на парите, които здравната каса ще отделя за медикаменти отново ще направи така, че пациентите да доплащат повече, защото те ще доплащат разликата, която не се поема от касата", завърши тя. 




Преди малко повече от седмица депутатите приеха на първо четене промени в Закона за лекарствените продукти и хуманната медицина, които регламентират създаването на нова структура – Национален съвет по цени и реимбурсиране, който да следи цените на медикаментите, частично или напълно плащани от държавата, и да ги сравнява с тези в референтните на България страни.


Създаването на новото звено е идея на здравния министър Десислава Атанасова и е част от опитите й да намери решение на проблема с високите цени на медикаментите, заради които с министерското си кресло се раздели предшественикът й Стефан Константинов.


Според гласуваните текстове съветът трябва да замени действащата комисия по цени и реимбурсиране, която се състои от представители на министерства, неправителствени и съсловни организации и заседава периодично.


Предвижда се новото звено да бъде със статут на държавна комисия и да  стане постоянно действащ орган, като бъде ситуирано в Плевен в унисон с налаганата от вицепремиера Симеон Дянков концепция за административна реформа чрез разместване на държавни звена из страната. 


Идеята за промяната не беше ясно обоснована от министъра - нито в мотивите към законопроекта, нито в изявленията й по темата, поради което и остана усещането, че промяната се "промъква" до второ четене благодарение на останалите промени в законопроекта, синхронизиращи българското законодателство с европейското.


Усещането, че зад новото административно строителство не стои съвсем стройна аргументация се засилва и от недоизяснения статут на новия орган, в чието наименование, според опозицията (виж позицията "Против"), се крие противоречивото съчетание от съвещателен и изпълнителен орган.


Има поне няколко въпроса, на които министърът трябва да даде отговор, ако не иска идеята да звучи просто като поредната управленска екзотика: 


- Защо се налага създаването на ново звено, което на практика дублира функциите на съществуващото, с изключение на това, че ще работи постоянно, вместо само по време на периодични си заседания?


- Обосновано ли е от икономическа гледна точка създаването на постоянна администрация с доста високите за българския стандарт заплати от по 2 хил.лв., ако сега представителите на комисията от министерствата могат да вършат същата работа срещу заплатите, които получават във ведомствата си? 


- Ако звеното има статут на държавна комисия, т.е. се разпорежда с бюджетни средства, това ще подобри ли качествено работата му?


- Защо е нужен нов орган, при положение, че здравното министерството през седмица чинно съобщава за успехите на сега действащата комисия, която постигала намаления в цените на някои лекарства от 700%. 


- Подходящо ли е подобна администрация да бъде изпратена в Плевен и има ли там достатъчно експерти, които да поемат работата или ще се наложи да се отделят разходи за "преселване" на експерти от София? Или е правилно усещането, че Атанасова не е убедена в необходимостта от това, но прави реверанс към Симеон Дянков?


Атанасова вече даде да се разбере, че въпреки недоволството на неправителствените и съсловните организации, парламентът може да приеме предложението й за създаване на новия орган. Докато не даде обаче убедителни аргументи, въпросът ще е по-скоро "Кому е нужно?".




С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK