Трябва ли да е задължителна предучилищната подготовка за 4-годишните?

Системата на образованието изисква отдаденост, не е механична

ЗА - %

ПРОТИВ - %

Показаните % са от гласа "За" и "Против"

Твоето мнение е важно!

Участвай в дебата и гласувай.

Успешно гласувахте
Успешно гласувахте
Жени Колева

Жени Колева

Модератор

ЗА

Включи се
Успешно се включихте

Законът отваря образователната система и дава възможности на всички родители, твърди зам.-министърът на образованието Милена Дамянова, която отговаря за училищното образование. 


Ето как Дамянова отговаря на основните критики срещу текста за задължителната предучилищна подготовка. Цитатите са подбрани от интервюта на зам.-министъра за различни медии. 


- За думичката "задължително", която очевидно е притеснителната: тя означава задължение на държавата за финансиране. Знаете, че чрез въвеждане на задължителната предучилищна подготовка държавата финансира по-голям единен разходен стандарт и той е с 224 лв повече на дете. Защо родителите, които в момента нямат възможност да се класират в системите за влизане в детска градина, и които работят по цял ден и искат децата им да бъдат в детска градина, да не получават възможност държавата да финансира и да им създаде възможности за нови места?


- 80% от 4-годишните и в момента ходят на детска градина, дори има обратните протести за това, че няма места, а когато държавата иска да осигури тези места, отново се протестира. Само за София около 4200 деца чакат да влязат в детска градина – за 3 и 4-годишни. С възможността за предучилищна подготовка у дома, ще се подкрепят именно техните родители.


- Моля да не спекулирате с думата училище. Става въпрос за детски градини, за подкрепа на семействата, които чакат за място в детската градина, за да могат да работят. Изрично е записано в преходните и заключителни разпоредби, че до учебната 2016-2017 г. действа националната програма за строеж на детски градини. Тази година за това бяха заделени 30 млн. лв.


- В детските градини не се провеждат изпити. В закона има записана специална учебна програма, която ще разпише резултатите, които децата трябва да постигнат. Има я и в момента, но програмата е много остаряла и търпи промени – какво децата трябва да могат да правят в края на първа, втора група, в която са 4-годишните, в трета група. Регистрирайки се в такава форма, родителят поема отговорността, че детето му ще получи тази готовност.


- Родителите могат по желание да се грижат за 4-годишните си деца. Достатъчно е всяка година да се регистрират в детска градина по район, а в края на годината знанията на децата да бъдат удостоверявани по съответния ред. Такива родители няма да бъдат санкционирани. Т.нар. "родителски кооперативи" ще трябва да отговарят на условията за частни детски градини.


- Ние сме първият екип, който включи родителите в образованието. Те са тези, които носят отговорността за своите деца и те знаят какво е най-добре за тях. Този обхват в момента е пожелателен, а когато стане задължителен - държавата ще поеме училищните помагала, ще има преференциални такси за братче и сестриче и т.н. Законът е достатъчно гъвкав, за да могат родителите да са с децата си.


- Ако желанието за домашно обучение не бъде заявено, родителите ще бъдат глобявани, като за спазването на правилата и грижите за детето ще следи Държавната агенция за закрила на детето.


- Санкциите са последната грижа и последната мярка, която се предприема в момента както от детските градини, така и от общините. Целта е да се мотивират родителите. Мотивации не чрез санкции, а мотивация чрез участие на родителите.


- Самостоятелната форма не предполага финансиране, знаете, че и в училищното образование е така. Това е възможно за 0.9% от родителите.







Против

Включи се
Успешно се включихте

"Осем причини да бъда против задължителната детска градина" - така е озаглавила позицията си един от активните блогъри по теми, свързани с възпитанието и обучението на децата - Зорница Христова. Тя изрично прави уговорката, че не е против детската градина по принцип, а възразява срещу приемането на закон, задължаващ всички да я посещават.


Препубликуваме аргументите ѝ с известни съкращения от блога ѝ .Точица.


1. Местата в държавните градини не достигат за желаещите. Какъв е смисълът тогава да правим градините задължителни и за нежелаещите?


2. Детските градини спестяват време на майките и им позволяват да се върнат на работа. Обективно погледнато, те пестят същото време и на бащите… но това е друга тема. Значително по-евтини са (държавните, де) от грижите на бавачка. Така че тези, които не ги ползват, или не са успели да запишат децата си там (вж. т.1) и няма смисъл да бъдат задължавани, или просто смятат, че качеството на грижите е толкова лошо, че престоят би се отразил зле на децата им.


3. Причините за това неверие са винаги конкретни и са свързани с опита на конкретния човек било като дете, било като родител. Лелки, които гледат сериали, докато децата се бият? Заплахи, изръсени от глупост, които обаче сериозно са изплашили детето? Липса на здравен контрол, вследствие на което детето все е болно? Редовно прибиране с мазна коса, защото "трябва да си обърнем купичката на главата, за да покажем, че сме си изяли всичко"? Всеки, както казах, има свои причини. 


4. С какви точно аргументи Министерството на образованието се опитва да им налага да направят нещо, което те преживяват като вредно за сина или дъщеря си? Какви психологически изследвания, с какъв обхват и каква академична тежест са цитирани? Никакви. Неподплатени с изследвания, изказвания от рода на "ранното ходене на детска градина подпомага социализацията" е от типа мъдрости, които човек може да чуе на детската площадка редом с други аргументи "защото така". Само че човек може да приказва какво ли не на разходка, докато чака ред за пързалката, но седне ли да пише закони, има нужда от сериозна обосновка. Не ние трябва да доказваме защо не бива детската градина да става задължителна – тези, които внасят законовата промяна, трябва да докажат ползата от нея. 


5. Още по-обезпокоителен е скритият (недоскрит) мотив за насилствената интеграция на децата от малцинствените групи. Я пак? Ако дадено малцинство не желае да се интегрира, което значи, че не желае да води същия начин на живот като нас, ние ще му изземем със закон децата на 4 години, за да ги обучим да живеят различно от родителите си? Освен груб и циничен, този опит за социално инженерство е просто нелеп. Той няма как да работи, защото физическото присъствие на едно дете в дадена образователна институция не значи нищо – и няма как да значи. Колко измежду учителите в страната са цигани? Досега не съм чула и един. Колко учители говорят цигански? Колко познават отблизо семействата на децата, тяхната гледна точка, та да могат да им говорят ясно, топло и понятно? Как въобще да се получи общуване, ако тези неща не са налице, и как да се получи възпитание без общуване?


6. Още нещо за насилствената интеграция под държавно крило. Децата, които се отглеждат изцяло по усмотрение на държавата – имам предвид тези в домовете – са всичко друго, но не и интегрирани. Фактът, че голяма част от тях са от малцинствата, показва, че не родителите пречат на децата си да станат част от голямата българска култура. Последната май не ги иска твърде.


7. А децата с увреждания? Родителите им и да искат, не могат да ги запишат в обикновена градина, защото в обичайния случай (както казах, виждала съм обратния, но беше по-скоро изключение) тя не е пригодна за тях. Що за цинизъм да ги задължаваме да ползват частна?


8. Вместо да задължава родителите (било образованите, които вярват, че децата им ще са по-щастливи и ще научат повече вкъщи, било бедните, които смятат, че децата им нямат работа на място, където ще бъдат презирани) да пращат децата си на детска градина, министерството би трябвало да си отговори на въпроса "какво да направим, за да бъде образованието в ранна възраст привлекателно и ценно за повече хора?"



"Eмоционалното и личностното развитие, научаването на езици, навиците за правилно хранене до голяма степен зависят от обучението и грижите в ранна детска възраст", заявиха през май 2011 г. евродепутатите. По тази причина Европейският парламент прие резолюция, в която призова държавите членки да се погрижат за запазването и развитието на този тип обучение.


Месеци по-късно в България започна дебатът за задължителната предучилищна за 4-годишни, която да ги подготви по-добре за добри резултати в училище. И макар че българското предложение, вписано в проектозакона за предучилищното и училищното образование, да звучи сякаш държавата се е вслушала в (макар и незадължителните препоръки на) Европарламента, една дума остави неприятното усещане, че май не е точно така.


"Задължително" беше думата, която вкара в спор депутати от различни партии, родители и управляващи, намеси дори президента и църквата. Дебатите се задълбочиха до такава степен, че очакваното приемане на закона до края на миналата година се отложи и тази точка беше приета едва миналата седмица, а обсъждането на доста обемистия закон тепърва започва.


Въпреки корекцията на разпоредбата и въвеждането на самостоятелната форма на подготовка като равна на останалите за 4-годишните, недоволни останаха и от опозицията (която ще иска президентско вето) и родителите (стягащи се за нови протести).


Депутатите от управляващата партия и от образователното министерство защитават тезата, че думата "задължително" на практика означава задължение на държавата -  всяко дете да има осигурено място в детска градина, и обещават до влизането на закона в сила осигурят достатъчно сгради за забавачки. Така държавата ще може да помогне на работещите родители.


В тълкуванието на държавните институции предучилищната подготовка за деца на 4 години не означава училище, а детска градина, и е важна за развитието. Министърът на образованието Сергей Игнатов многократно цитира резултати от проверка на знанията на четвъртокласниците, които показват, че децата, които са били в детска градина преди първи клас, имат с 50 точки повече. 


"Някои деца идват от джунглата, извинете за израза" - с този цветист израз пък шефът на образователната парламентарна комисия Огнян Стоичков ("Атака") обобщи защо смята за необходима ранната предучилищна подготовка. Това, всъщност е втората основна теза на защитниците на закона: че в много случаи децата са напълно неподготвени за училище и това създава проблем както на педагозите, които се сблъскват с драстични разлики в уменията, така и на самите първокласници. Допълнението към този аргумент - изричано с половин уста и предпазливи думи, е намекът, че промяната е насочена предимно към деца от други етноси и че на промяната се разчита до първи клас те да говорят добър български, за да продължат с образованието си безпроблемно. 


От другата страна протестиращите родители твърдят, че приетият вече текст е в разрез с чл. 47 от Конституцията на България, който гласи, че "Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата". Те настояват, че никъде в Европейския съюз няма такова задължение, а се насърчават разнообразните и привлекателни форми на образование, както и активното участие на родителите в обучаването на децата - такова, каквото в България не се допуска.


Очаквано, протестите засега срещат подкрепа у парламентарната опозиция. "Има тенденция на елиминиране на родителите като пряк отговорник за детето", заяви Алиосман Имамов от ДПС. Съпредседателят на "Синята коалиция" Мартин Димитров пък заяви, че вече се работи по текста на писмо, което ще бъде изпратено до президента с настояване за вето върху закона. Обмисля се и да се сезира Конституционния съд, но в момента няма такъв, коментира Димитров.





Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK