Да се въведе ли активна регистрация за избори?

Активната регистрация ще бъде катастрофа

ЗА - %

ПРОТИВ - %

Показаните % са от гласа "За" и "Против"

Твоето мнение е важно!

Участвай в дебата и гласувай.

Успешно гласувахте
Успешно гласувахте
Слав Оков

Слав Оков

Модератор

ЗА

Включи се
Успешно се включихте

Сещам се за последните избори в Грузия – октомври 2012 г. Там съставянето на избирателните списъци е аналогично с уредбата в българското законодателство. Беше осъществено обаче сверяване на списъците от " врата на врата" и беше отделено силно внимание върху актуалността им – ранно обявяване на предварителни списъци (от края на август до края на септември за проверка и корекции) и др. инициативи на НПО и партиите.


Тези усилия се правят, защото за честността на изборния процес от фундаментално значение е актуалността на регистъра на избирателите. А в България този проблем продължава да стои нерешен. Участниците в политическия живот вече заявиха, че са притеснени от пропорцията между данните от националното преброяване и броя на хората, които са включени в списъците. Близо милион "мъртви души" в избирателните списъци увеличават риска от манипулиране на изборните резултати и подкупване на секционни комисии, които могат да използват гласовете на избиратели, които не са упражнили лично правото си на глас. Има много хора, които присъстват в списъците, защото имат постоянен адрес в България, а настоящият им адрес е на друго място в чужбина. Те гласуват в дипломатическите мисии и избирателни секции, организирани в чужбина.


Защо е такова състоянието на избирателните списъци? Изготвяните от ГРАО списъци въз основа на данните от националния регистър на населението съдържат и имената на хора, които са трайно живеещи в чужбина – емигрирали са или учат навън, или пък са починали, но смъртните актове не са пристигнали в общините, където се поддържат регистрите. Според изискванията на Изборния кодекс преди изборите трябва да бъдат заличени всички хора, които не са в страната за период по-дълъг от последните 2 месеца. Но не се знае кои са напусналите страната, кои са се върнали през този период, защото МВР твърди, че не може да осигури такава информация на ГРАО, тъй като съгласно регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета такава информация не се поддържа и те не могат да я предоставят за граждани, които се движат в рамките на ЕС.


Възможен подход, който следва да се обсъди, е активна регистрация на избирателите и създаването на механизми за поддържане на актуален регистър. Прилага се във Франция, Великобритания  и САЩ. Как може да се направи?


Уведомяват се с писма всички, които са в избирателните списъци на ГРАО. Дава се определен срок, например година, да се запишат в избирателния регистър в общината, желателно е да се осигури и възможност за електронна регистрация. Прави се масирана информационна кампания от институциите. Това е абсолютно задължително условие, за да е успешен подходът. Изисква се значителен институционален  капацитет и ресурси за добрата разгласа и образоването на избирателите за това, което следва да извършат, за да се регистрират.


Така една част от хората ще го направят, други - не, но в изборния ден ще имаме списъци на тези, които са заявили, че ще гласуват. А всеки, който не се е записал, се вписва допълнително – няма да се отнеме правото му да упражни гласа си. Така в края на изборния ден имате по-актуален списък.


При този подход основният риск е, че не е желателно в изборния ден да има масово дописване в списъците, по-скоро това трябва да е изключение, защото в противен случай може да се забави изборният процес и да възникнат нови възможности за манипулация чрез дописването на хора, които всъщност не са гласували, както и допускане на много грешки при вписването на личните данни.  


Депутатите не са обсъждали сериозно такава форма за регистрация и подготвяне на изборните списъци. Както е известно, има практика да се купува цяла секционна комисия. Ако в нея тези недобросъвестни хора, които уж трябва да представляват интересите на политическа партия или кандидат, решат да се продадат, и употребят това, че знаят, че някой гражданин не е гласувал, но разполагат с личните му данни, те могат да пуснат в урната от негово име бюлетина. Без той изобщо да се е явявал в секцията. Това е проблем на неадекватността на списъците. Това се случва, защото няма как всички 12 хиляди секции да се покрият с наблюдатели и застъпници, особено в отдалечените и по-труднодостъпни райони.







Против

Включи се
Успешно се включихте

Защо съм против активната регистрация? Най-вероятно това ще бъде катастрофа точно както стана със забранителните списъци. Дори в страни с традиции в активната регистрация в момента тихомълком се преминава към пасивната регистрация.


Колко души в България ще отидат да се заявят като избиратели? И какво ще стане с другите, които не са заявили, че искат да гласуват? Особено в началото те ще бъдат по-малко от тези, които ще бъдат регистрирани от разни (псевдо) НПО-та и политически активисти, които ще започнат да чукат на вратата на хората и да ги агитират да се регистрират.


Особено важно е какви ще бъдат правилата за активна регистрация - ако те са строги и се спазват, вероятно това ще отблъсне много хора. Ако правилата не са строги, много хора е възможно да се регистрират с неточни данни. Какво правим тогава - връщаме хората от избирателните секции заради неточни данни? Активна регистрация са прилага най-вече в англосаксонския свят, където често гражданите нямат документи за самоличност от типа на личните карти. Административната култура на континента няма нищо общо с активната регистрация. У нас привържениците на активна регистрация в голямата си част имат проблем с гласуването на изселниците в Турция. И аз имам - предвид делото в Конституционния съд от 2009 г. - но не може да се обърка цялата система, вместо да се насочи вниманието към истинския проблем. А този проблем е толерирането под някаква форма на измамата.


Списъците по конституция съдържат имената на всички граждани с право на глас. Два милиона от тях живеят в чужбина. Но много от тях не са обявили, че не живеят в България. Абсурд е държавата да се занимава с това кои български граждани са в страната и кои не са (освен в изключителни случаи, най-често криминални). Няма такава сила, която може да го направи в условията на свободно движение на хора. И какво бихте предложили - държавата във всеки момент да знае къде си, кога влизаш и излизаш от страната ли? Единствената възможност е, ако гражданите решат да информират писмено държавата, че живеят постоянно в чужбина, и ПОИСКАТ имената им да бъдат заличени от избирателните списъци в България. По-добре е да има повече хора в списъците, отколкото да се изтрият имена на хора, които имат право да гласуват. Защото така държавата може да отнеме правото на глас.


Нормално е всички български граждани да са в списъците и да не бъдат лишавани от право на глас.


Другата възможност е за български избори да се гласува само в България. Независимо за какъв вид избор става дума. Идваш си в България, показваш чрез адресната си регистрация, че имаш връзка със страната, и гласуваш.


Най-сериозен проблем с "фантомите" в избирателните списъци имахме 90-та година, когато броят на ГЛАСУВАЛИТЕ надхвърляше оценката на физически наличните в България избиратели към изборния ден. Единственият случай на масова лъжа беше тогава. А сега приказките за активна регистрация са некомпетентен опит чрез технически средства да се решава политически въпрос - използването на имена в списъка за пускане на фалшиви гласове. Политически проблеми се решават с политически средства, а не с празни приказки.




Референдумът за ядрената енергетика отново постави на дневен ред проблема с актуализацията на избирателните списъци. Разминаването между данните на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване", на базата на които се съставят списъците, и резултатите от последното актуално преброяване през 2011 година, е близо 830 000 души – число, отговарящо на около 60 на сто от всички гласове, подадени в неделя.


При официална избирателна активност от 20.22% не е трудно да си представим мащаба на грешката – ако пуснатите бюлетини бяха с 15 000 по-малко, решението по въпроса на референдума нямаше да бъде върнато в парламента. Но ако списъците на ГРАО бяха актуални, активността щеше да е значително по-висока и в неделя вечерта щяхме да знаем, че въпросът за "Белене" за съжаление не е приключен.


Проблемът, както е известно, е в закона. От 23 години всеки път, когато наближават избори и темата се обсъжда наново, от Националния статистически институт припомнят причината за разминаването. Преброяването представлява "снимка" на населението, намиращо се на територията на страната. То не включва българите, които живеят отдавна в чужбина. Ако обаче те не са променили постоянния си адрес, ще бъдат включени в избирателните списъци.


Ако не се инициират промени в законодателството, броят на "фантомите" само ще расте. От една страна, това увеличава възможността за манипулации на изборните резултати. От друга, поставя се под въпрос статистиката за избирателната активност.


Досега вторият аргумент не е представлявал голям проблем. На референдума в неделя обаче единствената интрига беше около активността. И тъй като преминаването на двайсетпроцентовата бариера развърза ръцете на народните представители за интерпретации върху въпроса от допитването (въпреки че референдумът имаше за цел обратното), тъкмо сега е времето да се намери подходящ финал на представлението с фантомите.


Идеята за въвеждане на активна регистрация изглежда адекватно решение. Ако избирателите бъдат задължени да се регистрират за предстоящи избори, "мъртвите души" - любимата дъвка на политиците по време на кампания - автоматично ще излязат от списъците. Експертно становище по темата вече беше изготвено през 2008 г. от математика проф. Михаил Константинов, политолога от Софийския университет Димитър Димитров и Илия Божинов, един от основателите на "Гражданска инициатива за свободни и демократични избори". Документът предлага дори процедурни механизми за защита на личните данни, които да намалят вероятността от фалшификация на подписите от секционните избирателни комисии в изборния ден. С малко повече политическа воля то би могло да се актуализира и процедурата да влезе в сила.


Противниците на активната регистрация обаче също имат своите аргументи. Според експерти тя няма да позволи пълноценен достъп на гражданите до гласуване, с което ще наруши изборното право. Според Геновева Димитрова от "Алфа Рисърч", ако не бъде въведена възможност за вписване в изборния ден, ще има много подобни сигнали. Противоречиви са и мненията за това как подобна стъпка ще повлияе на реалната активност. Допълнителното усложнение на изборната процедура може да откаже много хора от желанието да отидат до урните. В Западна Европа, където ниската активност също е проблем, експертите отдавна търсят нестандартни решения, включително бонуси за съвестните гласоподаватели (та какво говорехме за кебапчетата?).


Както във всеки дебат, и двете представени страни подлежат на ревизия - активната регистрация не е съвършеният механизъм, а едно от възможните решения. При всички положения обаче моментът за промени е особено подходящ. Вероятно това ще обезсили част от безкрайните оправдания на губещите партии и може би ще срине самочувствието на победителите. Което в крайна сметка е добър аргумент за промяна.




Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK